Решение № 12491 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2015 г.

Решение № 12491 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Производството е по касационна жалба на Ш. Т., непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан, чрез адв. Г. В. - САК, срещу решение № 6050 от 14.10.2015 г. по адм. д. № 4339/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2102/3.04.2015 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Оспорва се решението като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Ш. Т., роден на 01.03.1998 г. в гр. Х., Афганистан, с етническа принадлежност - пущун, вероизповедание - мюсюлманин сунит, напуснал страната си преди три години и три-четири месеца, преминал през Пакистан, Иран и Турция, откъдето през м. юни 2014 г. влязъл нелегално на територията на Р. Б.. Опитал да премине нелегално на територията на Р. С., но е бил върнат от сръбските гранични власти обратно. За първи път подал молба за предоставяне на статут на 14.07.2014 г., която е била уважена и лицето е настанено в РПЦ - Б., откъдето избягало и производството по предоставяне на статут било прекратено с решение № ДБ-287/14.08.2014 г. на решаващия орган от ДАБ. За втори път Ш. Т. подава молба за предоставяне на статут с вх. № 5219/18.12.2014 г. по описа а РПЦ - С., разгледана по общия ред и отхвърлена с процесното решение № 2102/03.04.2015 г. на зам. председателя на ДАБ. При подаване на молбата Ш. Т. е бил непридружено, непълнолетно лице, поради което със заповед № ЗД-РД09/16/04.02.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - район "Красно село", С. община, на основание чл. 15, ал. 7 от ЗЗД във връзка с чл. 25, ал. 7 от ЗУБ му е определен представител в производството, социален работник. Самоличността на заявителя е установена въз основа на попълнена от него декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, тъй като не е представил документ за самоличност. С решение № ДС-617 от 9.02.2015 г. решаващият орган е образувал производство за предоставяне на статут. Заявителят при проведеното на 20.02.2015 г. интервю е мотивирал молбата си с това, че имал проблеми в Афганистан заради подялба на земя, имал лични проблеми с един от братовчедите си и с желанието си да намери добре платена работа в Европа. Твърди, че не е политически ангажиран, не е имал проблеми заради етническата и религиозната си принадлежност, не е арестуван, съден и осъждан в държавата му по произход, не е имал проблеми с армията, полицията, с държавен орган или организация в Афганистан. АССГ е приел, за законосъобразен постановеният с решение № 2102/3.04.2015 г. отказ на Ш. Т. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липсва на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ в бежанската история на кандидата. Чужденецът, позоваващ се на заплаха за живота си, излага причини за напускането на страната, които не са основания за предоставяне закрила. Той не е поискал съдействие от властите за преживяното насилие, макар да е имал възможност и не може да се приеме, че няма да получи закрила от държавата по произход. Неоснователи са оплакванията в касационната жалба за неизпълнение на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, както й в чл. 15, ал. 5 в ЗЗД за назначаване на настойник на жалбоподателя като непридружен непълнолетен, както и че административният орган не е осигурил правна помощ съгласно чл. 15, ал. 8 от ЗЗД. Според разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, в сила към датата на издаване на процесното решение, непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, ако няма назначен настойник, съответно попечител, се представлява в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от ЗЗД. Съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗЗД, Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон. ЗУБ като специален закон спрямо ЗЗД съдържа правна норма относно приложимостта на ЗЗД по отношение на непълнолетни чужденци, търсещи бежански или хуманитарен статут. С оглед на този факт, след като специалният закон - ЗУБ е предвидил, че достатъчно условие за гарантиране правата на непълнолетен бежанец е осигуряване на социален работник, който да го представлява пред ДАБ по смисъла на чл. 15, ал. 7 от ЗЗД и това е сторено, то непредоставянето на правна помощ не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На непълнолетния е бил назначен представител от социалните служби, на когото е възложено да се грижи за неговите интереси. Указанията относно реда за подаване на молбата за статут, за процедурата, която ще се следва и задълженията на чужденците, подали молба за статут в РБ са били връчени на Ш. Т. на 18.12.2014 г. Той е обжалвал своевременно административния акт, подал е юридически грамотно изготвена жалба, разяснени са му правата да ползва правна помощ и той се е възползвал от тях. В производството за предоставяне на статут административният орган не е императивно задължен по чл. 15, ал. 8 от ЗЗД, да предостави правна помощ на непълнолетните кандидати за статут и да осигури присъствието на адвокат на провежданите интервюта. Такова задължение не се извежда и от ЗЗД. Производството за предоставяне на статут се образува по искане на непълнолетното лице и крайната му цел не е ограничаването на права или свободи, а предоставянето на закрила на нуждаещия се от нея. Ползването на правни услуги е право на непълнолетния кандидат и административният орган не може да откаже да допусне адвокат, който да представлява кандидата, ако той изрази желание за това. Органът обаче не е задължен да ангажира адвокатска защита на непълнолетното лице и да не провежда процесуални действия, ако на тях не присъства адвокат. Председателят на ДАБ правилно е преценил, че с оглед обстановката в страната по произход и бежанската история на чужденеца, не са налице предпоставките по материалноправните разпоредби на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Не се доказва наличието на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение. Правилно административният орган е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се установява от представените доказателства, и от твърденията на касационния жалбоподател, същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Ш. Т. не е потърсил закрила в първата държава, където е пристигнал. Съблюдаването на най-добрия интерес на непълнолетния се изразява в система от мерки, съпътстващи развитието на производство, но предоставянето на закрила се извършва само ако лицето отговаря на изискванията по специалния закон. Закрилата по ЗУБ не се предоставя по причина, че лицето е в риск, тъй като е непълнолетно, намира се извън страната, в която живее, и не може да получи защита от семейството си, а поради това, че са налице предвидените изрично и изчерпателно в чл. 8-9 от ЗУБ предпоставки. Непридружените непълнолетни са лица, които попадат в категорията "уязвима група" по смисъла на т. 17 от § 1 на ДР ЗУБ, или на действалата към датата на постановяване на процесното решение редакция на чл. 30а от ЗУБ. Различно обаче е понятието "социална група" по чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците и т. 5 от § 1 ДР ЗУБ, според която "Раса, религия, националност, определена социална група и политическо мнение или убеждение" са понятия по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на чл. 10, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на ЕС. С. групи, са групи от хора, обединени по специфичен признак и принадлежността към тях може да съставлява основание за предоставяне на статут на бежанец, какъвто не е случаят с уязвимите групи. Последните не получават статут на бежанец при привилегировани условия, а само ако отговарят на законовите изисквания, като особеното им положение се взема предвид и интересите им се съблюдават в производствата по предоставяне на закрила. Оспорваното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение