Решение № 404 от 22.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 665/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия С. Е. Т. – адвокат С. П. от САК, срещу решение № 201 от 11.06.2026 г., постановено по ВНОХД № 20251000601342 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е потвърдена присъда № 14 от 30.06.2025г., постановена по НОХД № 20251400200055 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Враца. В жалбата се ангажират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Претенцията за нарушения на материалния закон се обвързва главно с довод за субективна несъставомерност на деянието, предмет на обвинението. Според защитата липсват доказателства подсъдимият да е съзнавал, че държаните вещества представляват контролирани наркотични вещества или техни аналози. Оспорва се приложимостта на възприетия от съда неопределен умисъл и се поддържа наличие на фактическа грешка по чл. 14 НК, изключваща умисъла. Оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила се свързват с твърдения за липса на собствен и задълбочен доказателствен анализ от въззивния съд и на конкретен отговор на възраженията на защитата относно отделните групи инкриминирани вещества и субективната представа на подсъдимия за техния характер. Оспорва се извеждането на умисъла от означенията върху опаковките на иззетите веществени доказателства, както и от данните от друго наказателно производство. Като отделни процесуални нарушения се изтъкват позоваването в мотивите на наркотичното вещество ADB-BUTINACA, което не е предмет на обвинението, както и отказът да бъде назначена поисканата от защитата химико-токсикологична експертиза за изясняване на релевантните свойства на веществата, посочени в обвинението като аналози на наркотични вещества. Моли се за оправдаване на подсъдимия поради липса на субективна съставомерност, а при условията на евентуалност – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, включително с указания за назначаване на поисканата химико-токсикологична експертиза. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му се явяват лично и след навеждане на допълнителни доводи в подкрепа на претендираните касационни основания заявяват, че поддържат касационната жалба. В последната си дума пред ВКС подсъдимият иска справедливост. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, като подробно аргументира липсата на касационни основания, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 14/30.06.2025 г., постановена по НОХД № 20251400200055 по описа за 2025 г., Окръжен съд - Враца е признал подсъдимия С. Е. Т. за виновен в това, че на 22.02.2024 год. в гр. Козлодуй, без да има надлежно разрешително и в нарушение на чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), пред офис на Е. и в дома си е държал, с цел разпространение, високо рискови наркотични вещества - хексахидроканабинол (ННС) и негови аналози, както и аналози на високо рисковото наркотично вещество тетрахидроканабинол, с общо нето тегло на всички обекти 1127,40гр., на обща стойност 33822,00 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 1, изр.1, предл. 4, вр. чл.54 НК му е наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на пет хиляди лева. С присъдата подсъдимият С. Е. Т. е признат за невинен и е оправдан по обвинението да е държал на посочените време и място, с цел разпространение, суха зелена растителна маса - тетрахидроканабинол с нето тегло 0,02 гр. на стойност 0,60ст. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и деловодните разноски, като последните е възложил в тежест на подсъдимия. По жалба на защитника е било образувано ВНОХД № 20251000601342 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд. По него е постановено въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, с което присъдата е потвърдена изцяло. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна (упълномощен защитник), по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Макар мотивите на контролирания съд да не се отличават с особена прецизност и задълбоченост при обсъждането на доказателствените материали и възраженията на защитата, констатираните слабости не са от естество да обусловят претендираното съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Изложените съображения в обжалваното решение позволяват да се проследи начинът на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по спорните въпроси, поставени и в касационната жалба, както и да се установят доказателствените и логическите основания за възприетите фактически изводи. Въззивният съд е очертал приетата за установена фактическа обстановка и доказателствените материали, на които е основал констатациите си. В частност, кредитирал е показанията на полицейските служители свидетелите Й. и Т., установили непосредствено държането на част от инкриминираните вещества пред офиса на куриерска служба Е., където им били предоставени лично от подсъдимия във флакони за вейп устройства, както и документираната по надлежния процесуален ред информация за последователното изземване на останалите инкриминирани обекти – първо от чантата на подсъдимия, а по-късно същата вечер и от обитаваното от него жилище. Обстоятелството, че по-голямата част от инкриминираните стоки са иззети при проведеното по реда на НПК претърсване и изземване на адрес в [населено място], ж.к. *, бл.**, вх.Б, ет.2 (л.45-50, т.1 от ДП), вместо на погрешно посочения на стр.3 от въззивното решение - в [населено място], ул.“******“ №17, следва да се приеме за очевидна фактическа грешка, която не обуславя отменително основание, както заявява защитникът в съдебно заседание пред ВКС, тъй като на последния адрес действително е било извършено претърсване по причина, че е бил посочен в личната карта на подсъдимия, но там не са били открити относими към обвинението предмети. По-важно е съвпадението на фактическите твърдения на обвинението с фактическите изводи на предходните съдилища, че обектите, за които е ангажирана отговорността на подсъдимия, са иззети от дома му, по който въпрос страните не спорят. Ескпертното изследване на направените представителни проби от съдържанието на стотиците иззети обекти от обитаваното от подсъдимия жилище като веществени доказателства (флакони за вейп устройства, желирани бонбони, шишенца с вискозна течност и растителни семена), чието държане подсъдимият не оспорва, е потвърдило, че се касае за наркотични вещества и техни аналози, подробно и поотделно разграничени количествено, качествено и по видове в табличен вид в заключението на физико-химичната експертиза на вещите лица С. И. и Д. Г. от НИК - МВР (л.133-168, т.1 от ДП). На стр.5 от въззивното решение действително е допусната фактическа грешка предвид, че като „процесното вещество“ е посочено наркотичното вещество „ADB-BUTIINACA“, което не е включено във фактическата, нито в правната рамка на обвинението. Изводите за знанието на дееца относно действителното съдържание на държаните от него вещества и въздействието им върху човешкия организъм, съответно за умишленото му поведение обаче не са направени въз основа на неговите обективни характеристики. Те са изведени на база конкретно иззетите веществени доказателства и са преценени не изолирано, а в съвкупност, включително с обстоятелствата, че стотици от тях са държани на едно и също място - в обитавания от подсъдимия апартамент и са предлагани от него за продажба (според данните от приложените фактури, свидетелските показания и протоколите за претърсване и изземване на флакони за вейп устройства в пакетирано състояние и готовност за доставки) въпреки видимите върху опаковките им обозначения „HHC-P“, „HHC-O“, „HHCO“, „95% HHCO Distillate“, „CBD“, „CBG“, „CBN“ и др., съчетани с изображенията на канабисови листа и разнообразието от пълнители и принадлежности преимуществено за употреба чрез пушене, вдишване или поглъщане на съдържащите се в тях вещества. Всички тези специфични характеристики на веществените доказателства по делото, на които съдът се е позовал на стр.6 от обжалваното решение при формирането на правните изводи за вината на дееца, недвусмислено насочват към специализиран асортимент от продукти, свързани с канабиса и канабиноидите и изключват разумно съмнение за осведомеността на държателя им - подсъдимият Т. за естеството и тяхното предназначение. Ето защо допуснатата от САС очевидна фактическа грешка относно невключеното в обвинението наркотично вещество „ADB-BUTIINACA“ няма съществено процесуално значение и не води до невъзможност подсъдимият да разбере въз основа на какви доказателства и за кои точно вещества съдът е приел, че е държал с умисъл, както несъстоятелно се сочи в касационната жалба. Щом въпросната фактическа грешка не е повлияла върху предмета на доказване, очертан от конкретното обвинение, за което подсъдимият е бил своевременно информиран, както и на фактическите и правните основания на постановения съдебен акт, тя не води нито нарушение на чл.6, §3, б.“а“ от ЕКПЧ, както неоснователно се сочи в жалбата, нито възпрепятства проверката за неговата законосъобразност в пределите на касационния контрол. По същите съображения не може да се отдаде исканото процесуално значение и на други, иначе коректно отбелязани от защитата, пропуски във въззивното решение. Така например, напълно уместно защитникът възразява в съдебно заседание пред ВКС относно безрезервното съгласие на САС с оценъчната доказателствена дейност на първоинстанционния съд без да отбележи погрешно посоченото в мотивите на присъдата, че свидетелят Д., както и поемните лица – свидетелите Й. и М. са били разпитани от въззивния съд. Предвид, че първоинстанционното производство предхожда въззивното и е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.370, т.1 от НПК след съгласие на страните ОС – Враца да не провежда разпит на свидетелите, а да цени показанията им от досъдебното разследване, така отразеното от първоинстанционния съд е невярно, още повече, че контролираният съд не е провел въззивно следствие. Доколкото обаче нито една от предходните съдебни инстанции не е аргументирала изводите си за доказаност на обвинението с информация от показанията на посочените свидетели, не може да се възприеме за основателен доводът, че е допусната значима доказателствена грешка, предпоставяща отмяна на въззивното решение. В тази насока следва да се има предвид, че потвърждавайки първоинстанционната присъда, въззивният съд практически не се е отклонил от изрично посоченото на стр.11 от мотивите на първата инстанция относно относимостта на показанията на въпросните трима свидетели, а именно, че те не изясняват релевантни за обвинението факти и от тях не се извежда информация за действията на подсъдимия относно предмета на обвинението, включително и откъм оспорваната субективна страна (вж. л.156 от НОХД №55/2025 г. на ОС – Враца). Иначе казано, безпредметно е да се обсъжда възражение дали и кога са разпитани свидетелите, щом техните показания не са дали основание за фактически и правни изводи в ущърб на подсъдимия. Основателно защитата възразява, че вината на подсъдимия не може да бъде аргументирана с участието му в други наказателни производства със сходен предмет, образувани по подозрение за държане на наркотични вещества, независимо дали са висящи или приключили, както неправилно е приел въззивният съд на стр.6 от обжалваното решение. Независимо от това не може да се приеме липса на мотиви по отношение на субективната страна на деянието, доколкото апелативният съд е аргументирал знанието на дееца за наркотичния и аналогов на него характер на държаните субстанции с посочените вече и категорично установени по делото, несъмнено видими за дееца, особености на държаните предмети, между които конкретното съдържание на техните надписи, както и означения със символи на канабис. Обобщено, въпреки съгласието на настоящия касационен състав със защитата и с представителя на ВКП, че в мотивите към контролирания съдебен акт са допуснати фактически грешки и правна непрецизност, както и че същите не се отличават с особена задълбоченост, доколкото в тях е даден макар и лаконичен отговор на съществените за защитата на подсъдимия възражения, неоснователно в касационната жалба се претендира порок на атакувания съдебен акт на плоскостта на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса на мотиви. В случая, във въззивното решение се съдържат доводи и съображения за формираните от тях изводи по фактите, както и отговори на направените възражения, които удовлетворяват стандарта по чл.339, ал.2 от НПК, като при тази констатация на върховната съдебна инстанция следва да се напомни и несъмненото правно положение, че когато въззивната инстанция не е достигнала до различни фактически изводи от изведените от първостепенния съд, не е задължително да подлага на задълбочена проверка всеки един доказателствен източник относно неговата достоверност и взаимна подкрепеност с останалите кредитирани доказателства или да преповтаря мотивите на първоинстанционния съдебен акт, а има за задължение да изложи в концентриран вид фактите по делото и да отговори на основните възражения на страните, което в настоящия случай САС е сторил (в същия смисъл Решение № 284 от 19.07.2023г. по н.д. №266/23г., ВКС, ІІІ НО). В последната насока ВКС отбелязва и това, че неудачното излагане на някои съображения или краткостта на съдържанието, каквото безспорно се наблюдава в контролираното решение, не опорочават постановения съдебен акт до степен да произведат касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като крайните изводи на въззивния съд са убедителни и релевантните факти са правилно установени (в този смисъл Ст. П., Наказателен процес, с. 660 и сл.). От значение в случая е, че апелативният съд е изложил своите съображения по фактите, като е отговорил на възраженията във въззивната жалба и допълнителните такива, заявени от защитника в хода на въззивните прения (вж. с.5-8 от обжалваното решение). Неоснователен е доводът, че след като възраженията на защитата са подробно индивидуализирани по отделни групи обекти, това налага диференциран подход при установяване на интелектуалния и волевия момент на умисъла на всяка конкретна група. Това би било вярно, ако инкриминираният предмет съдържа „съвършено различни по характер вещества“, както се сочи в касационната жалба. В процесния случай не се касае до качествени различия на държаните от подсъдимия вещества. Видно от заключението на физикохимичната експертиза, всички анализирани субстанции принадлежат към канабиноидната група или представляват аналози на канабиноиди и без изключение имат сходен химичен строеж, което позволява общото им обсъждане, още повече, че както наркотичните вещества, така и техните аналози, са държани от подсъдимия по едно и също време, а стотици от тях и на едно и също място - в дома му. Възражението на защитата не държи сметка, че всички те са предмет на обвинение за едно общоопасно престъпление и не касаят продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, което да налага предложения в касационната жалба диференциран подход при обсъждане на въпроса за субективната страна на държането им. САС не е дължал отговор на поставения от защитата въпрос, поддържан и в касационната жалба, защо съвместното обитаване на жилището от подсъдимия и неговата приятелка налага оправдаването му по отношение на обект № 12 (суха зелена растителна маса със съдържание на Тетрахидроканабинол - ТНС с тегло 0.02 гр.), а по същата причина подсъдимият не е оправдан по обвинението за държани наркотични вещества и техни аналози в същото жилище. За разлика от първоинстанционния съд, който действително е оправдал подсъдимия по тази част от обвинението по посочената от касатора причина, че подсъдимият е живеел с приятелката си в същото жилище, САС е потвърдил първоинстанционната присъда в коментираната част по различни съображения. Позовавайки се на нищожното количество на това конкретно вещество, въззивният съд е изключил държането му да може да бъде обвързано със специалната цел за разпространение и на това основание е приел несъставомерност. Освен това потвърденото оправдаване на подсъдимия по тази част от обвинението само по себе си не е аргумент за оспорване на останалата потвърдителна част на въззивния акт свързана с осъждането на дееца, доколкото касационната проверка е инициирана само по жалба на защитата и влязлата в сила оправдателна част не подлежи на касационна проверка. При така очертаната в жалбата аргументация възражението за липса на мотиви, респективно за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на това основание, се явява неоснователно. На следващо място се налага да се направи уточнение, че отправеното искане за оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК). Доколкото обаче настоящата касационна проверка е първа по ред, преценката за основание за оправдаване е ограничена в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства. Между тях е знанието на дееца за действителното съдържание на държаните от него вещества. Изводът на предходните съдилища за наличието на такова знание е фактически по своя характер, независимо че се отнася до психическото отношение на дееца към извършеното. Въз основа на този установен факт, преценен във връзка с останалите обстоятелства по делото и упражняваната от него търговска дейност по разпространението им, предходните съдебни инстанции са формирали правния си извод относно наличието на умисъл и специалната цел по чл.354а, ал.1 от НК. Заявявайки пред ВКС несъгласие с така установеното знание, касационният жалбоподател претендира различна оценка на информацията от доказателствената съвкупност относно субективната съставомерност на деянието и цели за първи път в касационното производство да се приеме, че подсъдимият не е знаел за наркотичния и аналогов характер на държаните вещества, ерго иска се промяна на обстоятелство от субективната действителност, което е част от предмета на доказване и подлежи на установяване въз основа на събраната доказателствена съвкупност. Погледната в тази светлина касационната жалба навежда довод за необоснованост, която не съставлява самостоятелно касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите от предмета на доказване по чл. 102 от НПК, включително тези, с които съдилищата са аргументирали правните изводи за субективно съставомерно поведение. ВКС не разполага с процесуални възможности за самостоятелна и различна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. Поради това оспорването пред ВКС на самия фактически извод за знанието на дееца за действителното съдържание и въздействието на инкриминираните вещества върху човешкия организъм следва да се разгледа единствено в контекста на конкретните оплаквания за нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата, послужили за установяването му. В настоящия случай, с оглед изводимите от съдържанието на жалбата доводи, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените при извеждането на релевантната фактология относно субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия не са допуснати. В тази връзка, макар правилно защитата да отбелязва, че по делото няма нито едно веществено доказателство обозначено с надпис указващ изключително съдържание на наркотичното вещество ННС, същевременно некоректно се твърди, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите Т. и Й. относно обстоятелства от извършената от тях проверка на подсъдимия на 22.02.2024 г. пред офиса на куриерска фирма „Е.“, приемайки, че двамата възприели надпис „ННС“ (хексахидроканабинол). Според защитата, на базата на тези свидетелски показания съдилищата неправилно приели, че подсъдимият е съзнавал държането на това наркотично вещество. Подобни констатации в обжалваното решение не са налични. В сравнителен план установеното от въззивния съд на база показанията на двамата свидетели отразява точно прочетените на основание чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК, със съгласие на подсъдимия и защитника му, показания на посочените свидетели от досъдебното разследване и по-специално, че те са възприели надписите „ННС-О“ и „ННС-Р“ върху флаконите за вейп устройствата, така както са заявили при разпита си в досъдебното производство, а не, както се сочи в касационната жалба - възприятие за надпис на наркотичното вещество „ННС“ (вж. л.3-6, т.2, т.2 от ДП). Следователно доводът, че САС е направил изводи във вреда на подсъдимия въпреки фактическото противоречие между показанията на посочените свидетели, обективните находки по делото и приетата физикохимична експертиза, съответно, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите Т. и Й. за факти, които обективно не съществуват върху веществените доказателства, са несъстоятелни. Съдът не е допуснал процесуално нарушение на чл. 144, ал. 1 от НПК като е отказал да назначи съдебна химико-токсикологична експертиза за изясняване на въпроса дали съдържанието на химичната формула на наркотичното вещество хексахидроканабинол (HHC) в надписите, съдържащи наименованията на вещества като държаните от подсъдимия – „HHC-P“ и „HHC-O/HHC-PO“ дава автоматично основание за извод за сходното им физиологично въздействие върху човешкия организъм, необходим за правилното решаване на въпроса съставляват ли те "химичен аналог" на наркотични вещества. На първо място, следва да се посочи, че експертизата съобразно конкретно формулираните задачи от защитата не попада в кръга на задължителните експертизи по чл.144, ал.2, т.1-6 от НПК. Поради това не може да се приеме, че отсъствието на специални знания на въззивния съдебен състав по въпросите на висшата органична химия и токсикологията априорно води до извод, че отказът да назначи исканата експертиза представлява процесуално нарушение в доказателствената му дейност. На следващо място, отговорът на поставените от защитата въпроси към отказаното експертно изследване, съдилищата са извели на база други допустими способи на доказване. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗКНВП „аналог“ е вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм. Следователно законът действително изисква кумулативното наличие на два признака – сходство в химическия строеж и аналогичност на въздействието. От това обаче не следва, че всеки от тези признаци непременно трябва да бъде установен със самостоятелна експертиза. Експертизата е способ за доказване в наказателния процес, чрез който се въвеждат необходимите специални знания, но заключението на вещото лице не представлява изключителен източник на доказателствена информация относно всички факти, релевантни за квалифицирането на едно вещество като аналог. Доказателствата подлежат на съвкупна оценка, поради което липсата на експертно становище по един от признаците не означава сама по себе си, че същият е останал недоказан, когато останалата доказателствена съвкупност позволява неговото несъмнено установяване. В разглеждания случай посредством физикохимичната експертиза е установено сходството на химическия строеж на оспорените от защитата вещества с конкретни наркотични вещества. Обстоятелството, че вещите лица, изготвили заключението на физикохимичната експертиза не са се ангажирали с извод относно въздействието им върху човешкия организъм поради липса на специални знания, следва да бъде преценявано в съвкупност с останалите доказателства, а не изолирано и като равнозначно на недоказаност на този признак. Съществено значение в тази насока, както правилно е приел САС, имат самите веществени доказателства, техните разновидности и обозначенията върху тях. Инкриминираните вещества се съдържат във фабрично оформени изделия - основно вейп устройства и пълнители за тях. Особено показателно в тази връзка е, че освен наличието на специфични за психоактивните вещества от рода на канабиноидите изображения на листа от канабис, на много от иззетите обекти с големи бели букви върху черни еднотипни етикети е обозначен надпис, началната част от който еднозначно сочи химическата формула на наркотичното вещество ННС, придружен със стилизирани фигури, внушаващи изменено състояние на човешкото съзнание (например вж. снимки №10, 18, 19 и 21 от приложения фотоалбум – л.65-75, т.1 от ДП), които изключват защитната теза, че представлявали „обикновени хранителни добавки“. Тези специфични характеристики несъмнено насочват към предназначението на продуктите да предизвикват ефекти, сходни с тези на наркотичните вещества от групата на канабиноидите, към която според заключението на физикохимичната експертиза принадлежат всички изследвани обекти. На тази база, ВКС не се съгласява със защитата, че отхвърляйки искането за назначаване на исканата експертиза, САС е направил сам „научни“ изводи от областта на химията и токсикологията в подкрепа на обвинението. Присъствието върху опаковките на химични формули на наркотични вещества, например HHC, макар и с допълнени към тях други знаци и букви като „-О“ или „-Р“, преценено съвкупно с обективно установения символ на листо от канабис върху част от едновременно държаните многобройни обекти, е достатъчно да се приеме, че се касае до вещества, които предизвикват аналогично действие върху човешкия организъм като тези, които съдържат само ННС. Изброените характеристики на веществените доказателства не са случайни или неутрални по отношение на въздействието на съдържащите се в тях субстанции върху човешкия организъм. Разгледани във взаимната им връзка и заедно с експертно установеното структурно химическо сходство с наркотични вещества от групата на канабиноидите, те представляват солидна доказателствена основа за крайния извод, че са предназначени да възпроизведат именно такова психоактивно въздействие, аналогично на това на съответните наркотични вещества. Тъкмо поради това не може да бъде споделена тезата на защитата, че единственият процесуално допустим начин за установяване на втория елемент от определението по § 1, т. 17 ДР на ЗКНВП е назначаването на токсикологична експертиза. Законът определя признаците на аналога, но не въвежда специално доказателствено правило, според което аналогичното действие върху човешкия организъм може да бъде установено единствено чрез посочения в касационната жалба вид експертиза (съдебна токсико-химична) или друг вид съдебна експертиза. На тази основа настоящият касационен състав счита положителната преценка на предходните съдилища за знанието на подсъдимия, че наред с наркотичните вещества е държал и техни аналози, не е извършена на предположения в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, а съобразно общите правила, като е отчетена корелацията на доказателствените източници и съвместното държане на всички инкриминирани обекти от подсъдимия. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че не се установяват нарушения, сочещи на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т.1 и т.2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което искането за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане, не може да бъде уважено. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон се обосновава с тезата, че осъждането на Т. почива на неправилни изводи за субективната страна на деянието. Това оплакване е неоснователно. При установената фактическа обстановка решаващите съдилища са приложили материалният закон, който е следвало да бъде приложен, като правилно са приели, че извършеното от подсъдимия съставлява общоопасно престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Несъмнено са установени характеристиките на веществата като наркотични и с аналогов на тях характер, тяхното количество, процентно съдържание на активен компонент и стойността им. Държането им не се оспорва от подсъдимия, както и че е търгувал с тях. Вече се изтъкна, че съвкупността от обективно възприемаемите за дееца специфични белези върху опаковките на инкриминираните обекти, указващи явно предназначението им да въздействат върху човешкия организъм по аналогичен начин с този на употребата на наркотични вещества, обосновава извода за съзнанието му, ерго за наличието на пряк умисъл, че държи наред с наркотичните вещества и техни аналози. Защитният довод за възможността изобразените символи на листо от канабис върху част от обектите да обозначават легален продукт, какъвто е земеделският коноп, използван за производство на храни, хранителни добавки и козметика е несъстоятелен. Той не разколебава доказателствените изводи на въззивния съд, доколкото пренебрегва вида и специфичното предназначение на иззетите изделия, които не сочат на употребата им за очертаните в чл. 29 от ЗКНВП земеделски цели, за който също се изисква специално разрешение от министъра на земеделието и храните, каквото безспорно подсъдимият не притежава, а красноречиво указват на прием на съдържащите се в тях вещества чрез пушене, дъвчене или поглъщане т.е. за непосредствена употреба от човека, което изключва земеделският им характер. Освен това, земеделският коноп съгласно чл.29, ал.1 от ЗКНВП представлява „растения“, а не синтезирани по химичен път канабиноиди във форма на вискозни течности, каквито съгласно заключението на физикохимичната експертиза представляват анализираните обекти (л.156-164, т.1 от ДП). Изводът за наличие на умисъл у подсъдимия за държане на аналози на наркотични вещества, не се основава на предположение, нито изисква установяване, че деецът е притежавал специални познания относно техния точен химически състав и бил ли е способен сам да ги квалифицира като „аналози“ по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНВП. Необходимо е да бъде установено, че съзнанието му е обхващало фактическите свойства на предмета на престъплението, в това число, че държи вещества и продукти, предназначени за употреба от хора поради тяхното психоактивно, ерго наркотикоподобно въздействие. Обстоятелството, че част от изделията са били фабрично запечатани и с налични бандероли, не обосновава само по себе си извод за незнание относно характера на съдържанието им. Напротив, когато самата търговска опаковка чрез текстови и специфични картинни изображения, както е в случая, недвусмислено сочи предназначението на продуктите за психоактивна употреба, запечатването им не заличава, а в определена степен обективира информацията, която държателят получава за тяхното предназначение. За субективната съставомерност не е необходимо да се установи, че подсъдимият е знаел точната химическа формула на всяко вещество. Това действително е обстоятелство, чието установяване изисква специални знания и е предмет на експертното изследване. Умисълът следва да обхваща фактическите характеристики на предмета, а не тяхната специализирана химическа и последваща правна квалификация. В случая установените обективни факти дават достатъчно убедителна и нагледна основа, за да се приеме, че подсъдимият е съзнавал именно тези фактически характеристики - че държи канабиноидни продукти, предназначени да бъдат приемани от хора заради психоактивното им, съответно такова въздействие върху човешкия организъм подобно на това, което предизвиква употребата на наркотични вещества от същата канабиноидна група. Обратното разбиране практически би обусловило доказването на умисъла при държане на аналози на наркотични вещества единствено от наличието у дееца на специални знания по химия и токсикология, каквито законът не изисква, доколкото субект на престъплението по чл.354а, ал.1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а не само такова, което притежава въпросните специални знания. В случая именно външните и функционални характеристики на държаните обекти имат съществено доказателствено значение в коментираната насока за преценката за субективно съставомерно поведение на дееца. Обозначенията „HHC-O“, „HHC-P“ и „THCP“, изображенията на канабисов лист, както и предназначението на изделията за пушене (вейп устройства и пълнители за тях) и за дъвчене (желирани бонбони) позволяват да се заключи, че предназначението им е единствено за предизвикване на подобно на наркотичното въздействие. Поради това твърденията, че веществата HHC-O и ННС-Р са били предмет на свободна продажба в десетки онлайн магазини в страната, че продуктите били закупувани от името на притежаваното от подсъдимия търговско дружество, че всички покупки и продажби били счетоводно отчитани със заплащане на дължимия корпоративен данък и ДДС, а транспортът бил осъществяван чрез лицензирани спедиторски фирми, сами по себе си, а и съвкупно преценени, не обуславят незнание на фактическите свойства на държаните обекти, принадлежащи към състава на престъплението, предмет на обвинението, ерго не изключват умисъла поради фактическа грешка по чл.14 от НК, както се сочи в касационната жалба. Що се касае до възражението, че аналозите на наркотичните вещества не са включени в Списък I към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, както неправилно е приел въззивният съд на стр. 5 и на стр.7 от обжалваното решение, то тази правна неточност в мотивите на оспорения съдебен акт сама по себе си не означава неправилно приложение на материалния закон, доколкото правният им режим произтича от легалното определение в § 1, т. 17 от ДР на ЗКНВП, а не от изричното им поименно включване в съответния списък, както е при наркотичните вещества. След като е установено, че инкриминираните вещества отговарят на законовите признаци за аналози по смисъла на посочената дефинитивна разпоредба, не е налице нарушение на материалния закон предвид обхвата на наказателноправната разпоредба по чл.354а, ал.1 от НК, с която е обвързано осъждането и по отношение на тях. Многократно изтъкваната в касационната жалба защитна теза, че случаят касае „неконтролирани аналози“ противоречи, както на изричната нормативна уредба в специалния ЗКНВП, така и на наказателното законодателство. Съгласно чл. 4, ал.2 от ЗКНВП за аналозите се прилагат същите мерки за контрол, както за наркотичните вещества. В същия смисъл е чл. 354а, ал. 1 НК, който приравнява наркотичните вещества и техните аналози по отношение на установените забрани и изисквания за контрол като гаранция за защита на общественото здраве. Поради това е неуместно да се твърди съществуване на „неконтролирани“ аналози на наркотични вещества. Всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм е аналог на наркотично вещество, съответно е контролирано (чл.4, ал.2, вр. §1,т.17 от ДП на ЗКНВП). Законодателят не разграничава двата вида вещества – наркотични и аналози относно приложимия забранителен режим и наказателната отговорност за неговото нарушаване. Вън от горното, в конкретния случай, държането на вискозната течност в пълнители за вейп устройства, съдържащи високорисковото наркотично вещество хексахидроканабинол - ННС с общо нетно тегло 175, 42 гр. (пункт първи от обвинението) е достатъчно за съставомерност на деянието по чл.354а, ал.1 от НК независимо от доказаността на обвинението дали останалите инкриминирани вещества представляват аналози на високорискови наркотични вещества. Доколкото предмет на касационната проверка е въззивното решение и в него САС е аргументирал изводите за виновно поведение на дееца съобразно установените по делото кумулативни елементи за наличието на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл. първо от НК, без да използва и обосновава реализирането на признаците на доктринерното понятие „неопределен умисъл“, както това е направил ОС – Враца, обсъждането на възражението в касационната жалба против посочената форма на умисъла е безпредметно. Касаторът не ангажира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационна проверка в частта за индивидуализация на наложените наказания. Следва само да се отбележи, че всяко от кумулативно наложените наказания (лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в размер на пет хиляди лева) е в размер близък до минимално установения в закона за съответното наказание, а изпитателният срок във връзка с приложеното условно осъждане е определен в най-ниския възможен минимум съгласно чл.66, ал.1 от НК - три години, поради което не се разкриват признаци за явна несправедливост. При така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение