Решение № 9867 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2018 г.

Решение № 9867 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2018 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ръководителя на управляващия орган /УО/ на оперативна програма "Административен капацитет" /ОПАК/ и директор на дирекция "Добро управление" при Министерски съвет /МС/, срещу решение № 3496/25.05.2018 г., постановено по административно дело № 246/2018 г. от Административен съд София – град, с което е обявена нищожността на решение № ФК-ОПАК-22/05.10.2017 г., с което на НИП, в качеството му на бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG051 PO002-2.4.08-0001-C0001, е наложена финансова корекция в размер на 10 % от изразходваните средства – допустими разходи по договор № 179/7.05.2013 г., сключен с "Ламбаджиев стандарт" ООД и финансова корекция в размер на 10 % върху изразходваните средства – допустими разходи по договор, сключен с "Транслингва Европа" ЕООД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че с предходно съдебно решение, съдът е допуснал фактическа грешка, като е посочил, че постановява решение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, а всъщност е постановил такова по чл. 173, ал. 2 от АПК, което е неправилно. Сочи, че се установява от доказателствата, че предходното решение на органа е отменено от съда, без последния да се произнесе по същество на спора относно наличието на основанията за налагане на финансовата корекция и нейният размер. Сочи се още, че приключилото производство касае проведена процедура за установяване на нередност, която се провежда по реда на Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, а настоящото производство е за определяне на финансова корекция по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Оспорват се и доводите на съда за изтекла погасителна давност, тъй като този срок е прекъснат по реда и при условията на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95. Иска се от съда да обезсили обжалваното решение на АССГ и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като в евентуалност се претендира отмяна на решението като неправилно. Претендират се и разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Национален институт по правосъдието, в представена от процесуален представител писмена защита, оспорва касационната жалба. Твърди, че правилно АССГ е приел, че обжалваното решение № ФК-ОПАК-22/5.10.2017 г. е идентично с решение № ОПАК- 46/29.12.2015 г., по страни, основание и предмет, и като такова противоречи на съдебния акт с който първото решение е отменено. Обосновава, че наведените твърдения в касационната жалба за допусната грешка при първото съдебно решение са ирелевантни за настоящия спор и неоснователно е становището, че съдът неправилно е посочил наличие на изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 3 от Регламент 2988/1995. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. В условия на евентуалност, ако съдът отмени решението на АССГ, ВАС да се произнесе по съществото на спора, като отмени обжалваното решение на ОПАК. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че АССГ правилно е обявил нищожността на обжалваното решение, тъй като с това решение и отменено предходно такова, с влязъл в сила съдебен акт, става въпрос за един и същи договор между касационния жалбоподател и ответникът, за една и съща обществена поръчка и за едни и същи посочени нередности. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд, след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт, от страна, чиито права и законни интереси са засегнати с него. За да обяви нищожността на акта – решение № ФК-ОПАК-22/5.10.2017 г., съдът приема, че същият е нищожен, като постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. В мотивите си, решаващият съд е приел, че фактическите констатации, при които е издадено оспореното решение са идентични с тези, които са обусловили налагането на финансова корекция по отменено решение № ОПК-46/29.12.2015 г. Посочено е, че по този начин е формирана сила на пресъдено нещо, която не позволява по отношение на същата страна да бъде издаден от административен орган друг акт със същото съдържание. Отмяната на предходния административен акт – решение № ОПАК-46/29.12.2015 г., не възстановява висящността на административното производство, а от друга страна не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като не са налице нови фактически обстоятелства. За неоснователен е намерен доводът на издателя на акта, че първото решение е издадено в производство за установяване на нередност, а второто – в производство по налагане на финансова корекция, тъй като, независимо че в първото решение е посочено, че се установява нередност, е наложена и финансова корекция. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК гласи, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Предпоставките за приложение на разпоредбата са две: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие с акта или на действието на органа със съдебното решение. В константната си практика ВАС приема, че когато отмяната на административния акт е на основание съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Това е така, тъй като съдът при констатиране наличието на съществени процесуални нарушения, извършени при издаване на административен акт или извършване на действия от страна на административния орган, не разрешава спора по същество, а отменя акта или действието само на процесуално основание. В конкретния случай се установява безспорно, че с решение № 3180/10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2398/2016 г., е отменено решение № ОПАК-46/29.12.2015 г., на ръководителя на УО на ОПАК, като в мотивите съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на законовата процедура за налагане на финансова корекция: УО на ОПАК не е изпълнил задължението си да уведоми бенефициера за съществуващо съмнение за нарушение, категорията на нарушението, нарушените разпоредби, избраният метод за налагане на корекция, което е предпоставка за отмяна на акта, само на основание "съществено нарушение на административнопроизводствените правила". Последващото решение на административния орган /това, което е било обект на съдебна проверка по адм. дело № 246/2018 г./ е издадено, след стриктно изпълнение на изложените в мотивите на решение № 3180/10.05.2016 г., указания по тълкуване на закона, т. е. административният акт, обект на съдебен контрол по адм. дело № 246/2018 г., с постановено решение, обжалвано пред настоящата съдебна инстанция, е издаден след спазване на указанията на съда относно административнопроизводствените правила. В случаите, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен оспорван индивидуален административен акт, на основание чл. 146, т. 2 от АПК, заради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице процесуална пречка за издаване на нов административен акт при съобразяване на мотивите на отменителното решение, както е сторил и административният орган. В АПК не се съдържат нормативни ограничения за издаване на нов административен акт само ако с отменителното съдебно решение е приложен чл. 173, ал. 2 от АПК. Ето защо, дори преписката да не е върната за ново произнасяне от административния орган, след като със съдебното решение не е отречено спорното материално право, административният орган би могъл да издаде повторно акта. Тъй като съдебната инстанция при първоначалното разглеждане на спора не е коментирала въпроса по същество и не е формирано сила на пресъдено нещо относно спорното право, то новият административен акт не е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Решаващият извод на първоинстанционния съд за нищожност на решение № ФК-ОПАК-22/5.10.2017 г., на ръководителя на УО на оперативна програма "Административен капацитет", не кореспондира с хипотезата на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което и решението следва да се отмени. Мотивите на съда се свеждат до констатацията, че обжалваният акт противоречи на влязло в сила съдебно решение, като е приел, че това е достатъчно за обявяване нищожността на акта. Спорът не е разглеждан по същество. Като не е разгледал приложените по делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалвания акт и не е изложил мотиви по същество на спора, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора, съдът ще следва да обсъди всички относими доказателства и да направи правни изводи относно законосъобразността на оспорения административен акт, вкл. и да се произнесе по направеното възражение за изтекла давност по Регламент № 2988/1995. По искането на касатора за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,