Решение № 3475 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2011 г.

Решение № 3475 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5290/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на младши автоконтрольор към Районно управление "Полиция" /РУП/ гр. Полски Тръмбеш - Областна дирекция на МВР - град Велико Търново против решение от 19.03.2011 г., постановено по адм. дело № 141/2011 г. от Административен съд Велико Търново. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Нивелин Живков Николов от с. Долна Липница, чрез пълномощника си е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 18/01.02.2011 г. на полицейския орган при РУП гр. Полски Тръмбеш, с която е разпоредено задържане на Нивелин Живков Николов в помещение за временно задържане в РУП Полски Тръмбеш, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: съгласно докладна записка от 01.02.2011 г. от мл. автоконтрольор Петров до началника на РУП Полски Тръмбеш, по време на дежурството си на същата дата той е задържал Нивелин Живков Николов, за това, че е шофирал в с. Обединение без шофьорска книжка, като на подаден знак "стоп" от контролните органи не е спрял и продължил да кара по улиците на селото, където по-късно бил задържан от органите на МВР. Образувано е било полицейско производство за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като на следващия ден след задържането си Николов доброволно се е явил в РУП, където му било съставено постановление за привличане в качеството му на обвиняем. На 28.02.2011 г. съдът е одобрил постигнато споразумение между прокуратурата и обвиняемия Николов, съгласно което той е осъден на 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. При тези доказателства АС е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като целта на мярката по цитираната разпоредба е да попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Доказателствата по преписката не сочат за наличието на нито една от визираните хипотези, поради което целта на мярката "задържане за срок от 24 часа" е несъразмерна на извършеното деяние. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК - управление на МПС без документ за правоспособност, който е бил отнет за срок от една година с влязло в сила наказателно постановление. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Не са налице обаче фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Николов престъпление, но те не обосновават необходимостта от задържането му. Лицето е било задържано при самата проверка, автомобилът му е бил транспортиран и оставен в центъра на селото, както и Николов не е целял осуетяване на наказателното преследване. Поради това задържането му на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, който изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В случая издаването на заповедта за налагане на ПАМ превишава целта на закона, поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Мотивите на АС съответстват на материалноправните разпоредби чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като наложената ПАМ е била незаконосъобразна и несъответна на законовите разпоредби, посочени като основание за прилагането й. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник е претендирал разноски, като е приложил доказателства за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника му пред касационната инстанция в размер на 400 лева, които следва да му бъдат заплатени от административния орган. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение