Решение № 181 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5979/2007 г.

Решение № 181 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5979/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . Т. М. Я. и Л. Д. Я. са подали к. жалба срещу решение № 80 от 23.07.2007 г. по гр.д. № 584 от 2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 10.01.2007 г. по гр.д. № 2* от 2005 г. на Софийски градски съд, I- во ГО,12 състав и са отхвърлени предявените в обективно и субективно съединение искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произходящи от бездействие на административен орган, в случая С. о., която в продължение на повече от седемнадесет години не е предоставила определеното имотно обезщетение- апартамент на ищците срещу отчужден недвижим имот. Претендирали са обезщетение за периода от 27.07.2000 г. до 27.07.2005 г., т.е. пет години преди подаването на исковата молба. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон при преценка характера на дейността на общината като израз на едностранен властнически акт при отчуждаването на имота на гражданите и предоставяне на съответното обезщетение за това, в случая -изграждане на апартамент, който е бил определен по преписката по отчуждаването. Решението по иска за неимуществени вреди, които всеки от жалбоподателите е предявил в размер на по 2 500 лв. е влязло в сила, тъй като с оглед размера не подлежи на обжалване по арг. от чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Ответника С. о. не е взела становище по жалбата предвид разпоредбата на чл. 218г ГПК. Контролиращата страна В. к. п. изразява мнение за отхвърляне на касационната жалба като посочва, че решението е правилно защото не е установена незаконността на бездействието на администрацията при предоставяне на имотното обезщетение и като липсва законово предписание в какъв срок следва да се предостави апартамента. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 13.08.2007 г. и е изтекъл на 30.09.2007 г., а жалбата е подадена на 13.09.2007 г.с вх. № 5* от същата дата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Софийския апелативен съд е отхвърлил предявеният от Т. М. Я. и Л. Д. Я. срещу С. о. осъдителен иск за сумата 37 496 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди на основание чл. 1 от ЗОДВПГ поради продължилото бездействие на общината от 1986 г. до сега за предоставяне на определеното им имуществено обезщетение. Този извод е формиран при установяването на следните факти: Имота на родителите на Т. М. Я. е бил отчужден за провеждане на общественото мероприятие "жилищно строителство". Отчуждаването е извършено през 1985 г. по реда на чл. 98 ЗТСУ (отм.) със Заповед № Р* от 5.08.1985 г. и Заповед № Р* от 8.07.1986 г. на ИК на СНС. Определено е обезщетение с отстъпване на жилищен имот, който е бил конкретизиран в т. 2 от Заповед № Р* от 7.07.1986 г. като апартамент от 100 кв. м. в м. "Ц". Съгласно чл. 103 ЗТСУ (отм.) собствеността е била придобита по силата на самата заповед, независимо, че блока и апартамента не са били построени. Впоследствие обекта е отпаднал от плана за строителство и за обезщетение на сем. Я. е бил предоставен друг имот - апартамент в ж.к. "Б" със Заповед № Р* от 3.06.2005 г. на Кмета на СО, който също все още не е изграден. До този момент касаторите - ищци живеят в предоставеното им оборотно жилище в ж.к. "Т", което през 1995 г. са ремонтирали основно. Иска за присъждане на имуществено обезщетение, което е определено чрез дължимият пазарен наем за аналогично с предоставеното им в обезщетение жилище за исковия период от 27.07.2000 г. до 27.07.2005 г. в размер на 37 496 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. Софийския апелативен съд е намерил, че дейността по изграждането на апартамента не е административна, а такава е само дейността по оформянето на отчуждаването с издаването на съответните индивидуални административни актове- заповеди, което общината е сторила своевременно. Освен това в решението е посочено, че е налице бездействие, но поради липса на категорично установени срокове в благоустройствените закони за предаването на имотното обезщетение това бездействие не може да се определи като незаконно. Държавата не отговаря за бездействието на другите организации, свързани с изграждането на обектите, за които е извършено отчуждаването. Решението е неправилно. То е постановено в нарушение на съществени процесуални правила, а именно нередовна искова молба в частта за вида на претендираните имуществени вреди и материално неправилно в частта, с която е приета неоснователност на иска. Настоящият състав намира, че иска е основателен поради следното: В чл. 1 от ЗОДВПГ е предвидена отговорност на държавата за бездействие на административния орган, която отговорност е обективна е и независима от изпълнението на служебните задължения на отделните лица, които са в трудово правни отношение с юридическото лице, в чиято структура се намира. Административната дейност по отчуждаването на имотите на отделните субекти за изграждане на обекти от общинската или държавна инфраструктура като единен процес включва не само издаването на заповеди по чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ (отм.), но и дейността по реалното предоставяне на определеното имотно обезщетение и не може да бъде раздробен на части. Дейността по отчуждаването и обезщетяването на гражданите е била уредена със Закона за териториално и селищно устройство Закона за собствеността и органите, които са осъществявали отчуждаването са били общините по местонахождението на имотите. Отношението е било властническо, тъй като собствениците не са могли да се противопоставят на решението на съответната общинска администрация за отчуждаването на имотите им. Отчуждаването е било извършено, но задължението за реалното обезщетяване не е изпълнено. Касаторите са поискали присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДВПГ за това, че не са получили дължимото имотно обезщетение за отчужденият им през 1985 г. жилищен имот- къща и дворно място в м. "З" гр. С., който е завзет и къщата е съборена, което ги е принудило от тогава до сега да живеят в държавен апартамент, предоставен им като оборотно жилище. Нормите на закона са предписвали, че Държавата е дължала предоставяне на обезщетение, което ако е парично се е изплащало веднага с влизането в сила на заповедта, която е определяла вида и размера на обезщетението съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗТСУ /ред. от 1984 г. отм./. Липсва категорично законодателно уреждане на срока, в който държавата е следвало да изпълни задължението си да предостави дължимото имотно обезщетение, в предимството от случаите - жилище, поради което по тълкувателен път от разпоредбите на чл. 106, чл. 107 и чл. 109 ЗТСУ (отм.) и от чл. 270, ал. 1 ППЗТСУ следва да се направи извод за него. По силата на тези норми когато лицето е било обезщетено с обект в новострояща се сграда, то ако след изтичането на три годишен срок имотното обезщетение не е предоставено са следвали санкции и допълнителни възможности за отчуждения собственик. С изтичането на този срок правоимащия е можел да поиска нова оценка или да заяви искане за отмяна на отчуждаването. Когато обаче отчуждената жилищна сграда е премахната, не е било допустимо да се отмени отчуждаването защото отмяната би лишила отчужденият собственик изобщо от жилище. Действително посоченият срок не е бил императивен, а инструктивен, но дава насока за рамките на разумният срок, в който държавата е дължала предоставяне на признатото имуществено обезщетение. Съдът като изхожда регламентацията му в нормата на чл. 270, ал. 1 ППЗТСУ, които е три години, намира, че в рамките от три до пет години обекта е следвало да бъде предоставен на собственика. Следователно административните органи, осъществяващи отчуждаването на частни имоти за обществена нужда е следвало в посочените широки рамки да предоставят определеният в собственост със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) обект. В тази насока са и разсъжденията, изложени в Решение от 9.06.2005 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 42908/1998 г., № 44038/98, № 44816/98 и № 7319/2002 г., който отчита обстоятелството "че в продължение на много години жалбоподателите са били изправени пред несигурност. Именно тази несигурност е била съчетана с липсата на ефикасни вътрешно правни средства за поправяне на положението ". Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на общината по отношение на дейността й като административен орган, включваща задължението да построи и предаде апартамента, отреден за касаторите срещу отчужденият им имот, за което по смисъла на чл. 1 ЗОДВПГ държавата дължи обезщетение за претърпените от касаторите имуществени вреди, които са пряка е непосредствена последица от това бездействие. Следователно решението е неправилно и предявеният иск е основателен. В същото време Я. не са уточнили в исковата молба точно какви имуществени вреди претендират, т.е. дали претендират в рамките на заявения срок обезщетение за вреди, които произхождат от пропуснати ползи, т.е. от невъзможността да отдават жилището си под наем в посочения срок или претендират пазарната стойност на жилищата, които са им определени в заповедите за обезщетение и които те до този момент не са получили. В този смисъл решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивната инстанция с указания за уточняване на исковата молба в горния смисъл. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.