Решение № 3931 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2016 г.
ВАСVI отделение30.03.2017 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на "ОМЕГА УОРК АНД ТРАВЕЛ" ЕООД, ЕИК 2021700448, заповед № 324 от 19.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на дружеството с Удостоверение № 1520/02.11.2012 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, гр. С., ул. "Т." ..№..., да заплати на "ОМЕГА УОРК АНД ТРАВЕЛ" ЕООД, ЕИК 2021700448, със седалище и адрес на управление гр. Н. Загора, ул. "Х. Б." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя И. В. В., съдебни разноски в размер на 650,00/шестстотин и петдесет/ лева. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 3931 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "ОМЕГА УОРК АНД ТРАВЕЛ" ЕООД, ЕИК 2021700448, със седалище и адрес на управление гр. Н. Загора, ул. "Х. Б." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя И. В. В., подадена чрез пълномощника адвокат П. Б. против заповед № 324 от 19.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е прекратена регистрацията на дружеството с Удостоверение № 1520/02.11.2012 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в противоречие с материалноправни разпоредби- чл. 146, т. 4 от АПК. Поддържа се, че наказателното постановление послужило като основание за прекратяване регистрацията на дружеството не е влязло в сила. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - министър на труда и социалната политика чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Ш. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че жалбоподателят е извършил административни нарушения, издадените наказателни постановления не са обжалвани в срок и административният орган е приел, че същите са влезли в сила. Върховният административен съд, намира оспорването за проведено в предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане на жалбата и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото, поради което е процесуално допустимо. По делото е установено, че със заповед № 324 от 19.08.2016 г. министърът на труда и социалната политика е прекратил регистрацията на "ОМЕГА УОРК АНД ТРАВЕЛ" ЕООД с Удостоверение № 1520/02.11.2012 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. За да издаде оспорения индивидуален административен акт, министърът се е позовал на извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С., при която е установено, че търговското дружество - жалбоподател, в качеството си на посредник по наемане на работа за чужбина, е сключило договори за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина с търсещи работа лица, в т. ч. В. С. Г. от 20.05.2016 г., М. К. Ц. от 17.05.2016 г., А. Г. А. от 20.05.2016 г. и други, предоставил на търсещите работа лица услуги по информиране и консултиране, както и насочване и подпомагане за започване на работа в Англия като складови работници по условията на публикувана от посредника обява за работа в Англия на интернет страница към 14.06.2016 г., без да има сключен посреднически договор с чужд работодател. Нарушението е извършено на 17.05.2016 г. за Ц., на 20.05.2016 г. за Г. и А., а е установено на 14.06.2016 г. На 22.06.2016 г. е съставен АУАН № 20-001259 в отсъствие на нарушителя. На 12.07.2016 г. е издадено НП № 20-001259 за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Административният орган неправилно е приел, че същото е влязло в сила на 22.07.2016 г. На 14.06.2016 г. при извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. С. в офиса на дружеството е установено второ нарушение. Дружеството в качеството си на посредник по наемане на работа за чужбина, не е представило на търсещите работа лица В. С. Г., М. К. Ц. и А. Г. А. преди заминаването им на 29.05.2016 г. подписани индивидуални договори за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договорите на български език. Липсват индивидуални договори за наемане на работа от работодател. Нарушението е извършено на 29.05.2016 г., а е установено на 21.06.2016 г. На 22.06.2016 г. е съставен АУАН № 20-001260 в отсъствие на нарушителя. На 12.07.2016 г. е издадено НП № 20-001260 за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Наредбата/. Административният орган неправилно е приел, че същото е влязло в сила на 20.07.2016 г. На 19.08.2016 г. министърът на труда и социалната политика е издал обжалваната заповед № 324, с която на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е прекратил регистрацията дружеството с Удостоверение № 1520/02.11.2012 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина. Като мотив за издаване на заповедта са посочени двете наказателни постановления за извършени нарушения на чл. 28, ал. 3, т. 2 от ЗНЗ и чл. 32, ал. 1 от Наредбата. Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че двете наказателни постановления са влезли в сила. Представя като доказателство заверени преписи от решение от 30.01.2017 г. по анх дело № 373/2016 г. на Районен съд Н. З., от обявление и призовка за страна. От първите два преписа се установява, че районният съд е потвърдил наказателно постановление № 20-001260/12.07.2016 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С., като решението не е влязло в сила и подлежи на обжалване пред Административен съд С. От призовката за страна се установява, че по жалба на "ОМЕГА УОРК АНД ТРАВЕЛ" ЕООД срещу наказателно постановление № 20-001259/12.07.2016 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С. е образувано анд № 55/2017 г. по описа на Районен съд Н. З., което е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 21.03.2017 г. С оглед на така събраните доказателства Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за основателна. Заповед № 324 от 19.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице когато посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за насърчаване на заетостта или на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37. В настоящият случай тези предпоставки не са налице, тъй като от събраните доказателства безспорно се установява, че двете наказателни постановления- № 20-001259/12.07.2016 г. и № 20-001260/12.07.2016 г., издадени от директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. С., на които се е позовал административния орган, и които са единственото основание за издаване на заповедта, не са влезли в сила. Предвид горните съображения, съдът приема, че прекратяването на регистрацията по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата може да се извърши само при наличие на влязло в сила наказателно постановление. След като в случая не е налице влязло в сила наказателно постановление атакуваната заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и като такава следва да бъде отменена. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, Министерството на труда и социалната политика ще следва да заплати на жалбоподателя направените от него съдебни разноски за държавна такса - 50,00 лева и за възнаграждение на един адвокат - 600,00 лева. Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 145 АПК
- чл. 15, ал. 1, т. 3