Решение № 4153 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 350/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура, гр. Пазарджик, против решение 710 от 23 ноември 2023 г., постановено по адм. дело 541/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационния протест са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на протеста и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира протеста за процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест от С. Янев, в качеството му на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, против заповед ДК-09-ПЗ-2/12 юли 2018 г. на началника на Регионален отдел Национален строителен контрол Пазарджик при бившата РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив към ДНСК (понастоящем РДНСК - Пазарджик), с искане за прогласяването й за нищожна. Съдът е отхвърлил протеста като неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Този съд взе предвид, че производството по процесното дело пред АС Пазарджик е било второ подред след като е било върнато с указания по събиране на доказателства от състав на второ отделение на Върховен административен съд. Неоснователни са възраженията на ответниците, че протестът е недопустим, тъй като прокурорът може единствено да претендира отмяна на административните актове, но не и да прави искане за обявяване на тяхната нищожност. Съгласно чл. 147, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу всеки административен акт, когато е незаконосъобразен в случаите по чл. 16 АПК. Нищожността е най - тежкият порок на законосъобразността на административния акт и може да намери проявление във всички основания по чл. 146 АПК. Преценка в тази насока се извършва от съда служебно независимо дали оспорващият се позовава на този порок. Правото да се обжалва, респ. да се протестира административен акт с искане за обявяване на нищожността му е без ограничение във времето - чл. 149, ал. 5 АПК. Протестът на прокурора по чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК за отмяна на незаконосъобразни актове е самостоятелна хипотеза, уредена в АПК, при която не се изисква доказване на важен държавен или обществен интерес от предявяването му или наличието на други условия. Това е разписано правомощие на всеки прокурор, който по закон е длъжен да следи за спазване на законосъобразността на административния процес и постановените от административните органи актове, което не се ограничава само до искане за отмяната им в предвидения за оспорване на същите срок, а включва и претенцията за обявяване им за нищожни. В този смисъл е и изрично предвидената в чл. 215, ал. 3 ЗУТ възможност за прокурора да подава протести относно законосъобразността на подлежащите на обжалване актове. С оспореното решение е отхвърлен протест касателно искане за прогласяване на нищожност на заповед ДК-09-ПЗ-2/12 юли 2018 г. на началника на РОНСК Пазарджик при РДНСК - ЮЦР гр. Пловдив, с която: 1. Отменя своя заповед ДК-09-ПЗ-1 от 16 февруари 2018 г., нареждаща спиране на строителството на строеж Микротурбина 20 kw за производство на електроенергия от река Чепинска в землището на [населено място] - Генераторно помещение, каменно - насипна рампа и отводняващ канал за микротурбина, изграждащ се в ПИ 000719, землище на [населено място], община Септември, забранен е достъпа до строежа и е разпоредено предприемането на мерки от възложителя за незабавното му обезопасяване и предпазването от рушене, възникване на аварии и други до приключване на случая, както и поставянето на строежа на сигнални ленти, носещи удостоверителните знаци на ДНСК; 2. Разрешава продължаване на строителството на описания строеж при спазване на действащата нормативна уредба. Изводът на съда за издаване на протестираната заповед от компетентен орган, а именно началника на РДНСК Пазарджик, в условията на делегиране на правомощия по чл. 222, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, е основан на заповед РД-13-180 от 11 август 2014 г. на началника на ДНСК. Със същата на началниците на регионалните отдели НСК към РДНСК са предоставени функциите да спират незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, части от тях, както и отделни строително-монтажни работи (т. 1) или строежи с нарушения по чл. 224 ЗУТ; за разрешаване продължаването им след отстраняване на нарушенията и заплащане на дължимите глоби и имуществени санкции (т. 2); да забраняват достъпа до такива строежи, както и да разпореждат поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация; съответно да забраняват захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ за тези строежи и други. В тази връзка правилен е изводът на съда, че след като административният орган е оправомощен да спре строителството по реда на чл. 224 ЗУТ според кръга на предоставените му правомощия, то той разполага и с материална компетентност да разреши продължаването на строително монтажните работи при отпадане на пречките за това. Правомощието произтича пряко от закона чл. 224, ал. 4 ЗУТ, като функциите за разрешаване продължаването на строителството по спрени строежи изрично са делегирани от началника на ДНСК на регионалните началници с посочената по-горе заповед. Оспореният акт е в предвидената в чл. 59 ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му, предвид което правилно съдът е преценил, че не са налице такива пороци в компетентността и формата на административния акт, както и нарушения на производствените правила от категорията на съществените, които да обосновават на тези основания нищожност на оспорения акт. Правилно и обосновано съдът е приел, че в случая липсва и нарушение на материалния закон, което да е толкова съществено, че да се приравнява на липса на правно основание и съответно пълна липса на предпоставките за издаването му. Съдът е обсъдил предпоставките на чл. 99 т. 2 АПК и чл. 224а ал. 4 ЗУТ в изпълнение указанията на ВАС, дадени в Решение от 01 юни 2023 г. по адм.д. 14/23г. по описа на ВАС. Споделят се от настоящия съдебен състав подробните съображения, изложени в първоинстанционното решение, че в случая не се касае за пълна липса на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт, а наведените съображения касаят незаконосъобразност на оспорената заповед, което не е предмет на настоящото производство. Правилно съдът е приел, че нищожен е административен акт, издаден при пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материално правна норма, както и липсата на каквото и да е основание и възможност на административният орган да издаде такъв акт. В конкретният случай са посочени, както материалноправните предпоставки за издаване на акта, така и приложимите законови норми и в този смисъл при допуснати нарушения от административният орган, ще е налице незаконосъобразност, но не и нищожност на протестирания акт. Правилен е изводът на решаващия съд, че се касае за порок, който води до унищожаемост на акта, но не и до неговата нищожност, което, обаче, е извън съдебната проверка, съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 4 АПК. Касационният протест е неоснователен и необоснован по изложените в него съображения. Липсват такива нарушения на материалния закон, които да са толкова съществени, че да се обосновава прогласяването на нищожност на оспорената заповед. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационният протест - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски, както следва: 1. за юрисконсултско възнаграждение, в полза на РДНСК Пазарджик, което този съд определя в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 НБПП, приложими на основание чл.144 от АПК; 2. за адвокатско възнаграждение, в полза на Елтрейд ООД, доказано и реално заплатено, в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което този съд не намира прекомерност на заплатения хонорар. В настоящия случай е изготвен подробен отговор по касационната жалба, както и становище, а в с.з. ответника Елтрейд ООД е представляван от упълномощения адвокат Баташки. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав