Решение № 15263 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2010 г.

Решение № 15263 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационни жалби на Валери Стоянов, Йорданка Стоянова, Марияна Стоянова, Иван Милушев, Иванка Милушева против решение № 108 от 23.03.2010 г. по адм. д. № 385/2009 г. на Административен съд - Пазарджик като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Ответната страна - община гр. Пазарджик и заинтересованите страни - Десислава Ангелова, Ангел Георгиев, Венета Илиева, Георги Петров и Радослав Петков изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадените в срок касационни жалби, са неоснователни. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Валери Стоянов и Йорданка Стоянова както и протеста на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик против заповед № 1712/14.10.2003 г. на зам. кмета на община Пазарджик, с която на основание § 3, ал. 2 ПЗР на ПМС № 235/1996 г. лицата Ангел Георгиев Гешев и Венета Илиева Гешева са определени за купувачи на правото на собственост върху общинска земя, представляващо 1/5 ид. част от УПИ V - общ. в кв. 278 по плана на гр. Пазарджик, като собственици на първи жилищен етаж, ведно с избено помещение № 5, гаражна клетка № 1 и стая, построени въз основа на отстъпено право на строеж с н. а. № 174/2002 г. Съдът е изложил съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и при наличие основанието на § 3, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. Не е възприел възражението на оспорващите, че продажбата е извършена в нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗОС, изискващи решение на общинския съвет и провеждане на търг или конкурс, тъй като ПМС № 235/1996 г. не съдържат тези изисквания на закона. Решението е правилно. Относно допустимостта на жалбите е налице влязло в сила определение № 566 от 14.01.2010 г. по адм. д. № 14397/2009 г. на ВАС. Видно от данните по делото Ангел Гешев и Венета Гешева са закупили процесния жилищен имот с нот. акт № 174, том I, рег. № 1884, н. д. № 167/2002 г. от продавача Радослав Петков, носител на правото на строеж и реализирано от тях. От писменото заключение на вещото лице по изслушаната строителна експертиза е видно, че грубият строеж на етажа е изпълнен и купувачите са станали собственици на построеното. Право да искат купуване на собствеността върху земята по § 3, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. имат лицата, на които е учредено правото на строеж и то не е погасено по давност. Изискването правото на строеж да е придобито до 13.07.1991 г. е неприложимо като условие за продажба на земята по реда на § 3, ал. 2 ПЗР на ПМС № 235/1996 г. Този извод се налага от съдържанието на тази разпоредба, в което изрично е посочено, че тя се прилага "когато не са налице обстоятелствата и не са изпълнени всички условия, посочени в § 1 и 2". Изискването за провеждане на търг или конкурс за определяне на купувача по ПМС № 235/1996 г. е неприложима като процедура, не само защото не е предвидена в самото ПМС, но защото е лишено и от разум, тъй като в постановлението се уреждат специфични отношения между собственика на терена и собствените на построеното въз основа на отстъпеното право на строеж, за което единствено е предоставено правото да изкупи терена на имота, върху който е построил жилищен обект. С ПМС № 235/1996 г. са въведени разпоредби, установяващи специални предпочитания и облекчения на известни категории граждани, продиктувани от нарочни социални и политически съображения. Ето защо е неприложима разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗОС, тъй като да се допусне това, означава да не намерят приложение всички гореспоменати разпоредби на ПМС № 235/1996 г. Очевидно не такава е била волята на законодателя. Законосъобразни са изводите на съда относно неоснователните възражения на оспорващите в тази насока. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед не е нищожна тъй като е издадена от компетентен административен орган по силата на изрична писмена заповед на отсъстващия титуляр в съответствие с ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,