Решение № 267 от 14.5.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002103489/2024 г.

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Б. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №2656/22 г., с което е прогласена нищожността на първоинстанционното решение на Районен съд София, постановено по искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, и делото е върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС / ТР №1/12 г. ОСГТК и р. по гр.д. №3387/18 г. на второ г.о./ по въпроса за случаите, в които съдебното решение е нищожно и налице ли е такъв порок при несъвпадане на част от изводите на двете инстанции по съществото на спора. В жалбата се излагат и в съдебно заседание се поддържат от касатора, чрез процесуалния му представител адв. Т., оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, иска се отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по жалба „Синдикална взаимозастрахователна кооперация – Си ВЗК“, гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Х., я оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора на жалбата и в съдебно заседание съображения. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: За да прогласи нищожността на първоинстанционното решение въззивният съд, съобразявайки указанията на ВКС в отменителното решение по гр.д. №3979/20 г. на трето г.о., е приел, че отправеното от ответника към ищеца предизвестие от 11.10.18 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е за длъжността „риск мениджър“, а заповедта за уволнението му от 15.11.18 г. е за длъжността „председател кооперация“. Искането на ищеца е за възстановяване на длъжността „председател“, а твърдението на ответника е, че заповедта за уволнение е за длъжността „риск мениджър“. Това твърдение е неаргументирано – меродавна е заповедта, която е за длъжността „председател кооперация“ на ответника. Ответникът е признал в отговора си, че прекратяването на тр. правоотношение не е за длъжността „председател“, тъй като това е извън правомощията на назначените квестори. Следователно заповедта не следва да съществува в правния мир с оглед на правната сигурност, поради което решението на районния съд е нищожно и делото следва да се върне на този съд за постановяване на ново решение. По въпроса, по който е допуснато обжалването: Според посочената от касатора и цитирана по-горе практика на ВКС – ТР №1/12 г. ОСГТК и р. по гр.д. №3387/18 г. на второ г.о., съдебните решения са нищожни в случаите на постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав, ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на правораздавателната воля на съда, вкл. при тълкуване. По същество на жалбата: Изложените от въззивния съд причини не обосновават нищожност на първоинстанционното решение, с което са разгледани искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Пороци на първоинстанционния акт като изброените при отговора на въпроса не са констатирани от въззивния съд в случая и обективно не са налице. Първоинстанционното решение е постановено от законен състав на съответния съд, в рамките на правораздавателната му компетентност, при спазване на изискуемата писмена форма, подписано е и формираната в мотивите на съдебния акт воля на съда е разбираема и логически подредена, което обуславя и яснота на диспозитива. Не се установява такова вътрешно противоречие в решението на районния съд, което да води до абсолютната му неразбираемост и липса на формирана правораздавателна воля, като причина за нищожност по см. на чл.270 ГПК. Въззивното решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора, за което настоява в жалбата си и касаторът. Разпоредбата на чл.295 ГПК за решаване на делото от ВКС не може да се приложи в случая, тъй като въззивният съд не е разгледал спора и не се е произнесъл по съществото му при повторното въззивно разглеждане на делото. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.