Решение № 16554 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2011 г.

Решение № 16554 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Адриана Георгиева Добрева от гр. Козлодуй против решение № 7779 от 2.06.2011 г., постановено по адм. дело № 5904/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 80 от 8.04.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). По наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила моли за отмяната му и постановяване на нова, с което да бъде отменено решението на КЗД. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител моли касационната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Ответникът Цоло Цолов не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Решение № 80 от 8.04.2010 г. на КЗД в частта, с която на касаторката е наложена глоба в размер над 300 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решението на КЗД в останалата му част. Правилно тричленният състав е установил фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, която накратко е следната: Адриана Добрева е съдия в районен съд Козлодуй, а Цоло Цолов е председател на Общински съвет на Българската комунистическа партия (БСП) в гр. Козлодуй и общински съветник, като тези факти по отношение на Цолов са ноторно известни в гр. Козлодуй. В Районен съд Козлодуй било разгледано гражданско дело № 1104/2008 г., образувано по иск от Румен Маноев - кмет на Община Козлодуй срещу Бранимир Тасков - главен редактор на в. "Нов Дунав" и Валери Попов - издател на вестника, за неимуществени вреди, причинени от публикация във вестника, по което съдия - докладчик била Добрева. На проведено на 24.11.2008 г. съдебно заседание Тасков направил звукозапис за свои нужди без разрешение на председателя на съда, който бил публикуван в бр. 15 от 5.12.2008 г. По искане на Тасков, в качеството му на ответник по посоченото дело на 4.12.2008 г. е проведено съдебно заседание по делото за поправка на съдебния протокол от проведеното на 24.11.2008 г. съдебно заседание. Преди даване ход на делото в съдебната зала, освен ответникът Тасков присъствали Цоло Цолов и Стефан Добрев, чл. на Общинския съвет на БСП, както и други лица - страни по останалите дела, които били насрочени за разглеждане от съда на тази дата. Добрева, преди даване ход на делото, отправила към Тасков предупреждение да не прави запис без нейно разрешение. Тасков отвърнал, че не прави запис и като доказателство за това включил записващото устройство. Тогава Добрева казала: "... и Ви моля да предадете вещите на нашата охрана, както и всички от БСП отзад ... ще ви помоля да предадете мобилните телефони или други записващи устройства, ако има във Вас. Ако откажете, ще възложа проверка на нашата охрана." Тези думи на Добрева не са отразени в съдебния протокол. Присъствалият в съдебната зала Цоло Цолов се почувствал дискриминиран от отправеното предупреждение. В брой 16 от 17.12.2008 г. е публикувано факсимиле от съдебното решение, постановено по делото, и редакционни коментари на съдебния протокол, на решението и на други решения на съдия Добрева. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел неправилни изводи, като е приел, че в случая е налице нарушение по чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. За да е налице нарушението по цитирания законов текст следва от доказателствата да е установено по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. в сравнима ситуация. В конкретния случай касаторката, в изпълнение на служебните си задължения по чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ГПК, осъществявайки ръководство на съдебното заседание на 4.12.2008 г. и следейки за реда в съдебната зала е предупредила всички присъстващи в залата лица да предадат мобилните телефони и другите записващи устройства, включително и присъстващите членове на БСП. От доказателствата по делото не е установено по отношение на последните да са приложени други, извънредни мерки, различни от приложените към останалите присъстващи лица в залата, при което изводът на тричленния състав, че в случая е налице неравно третиране на членовете на БСП е незаконосъобразен. Обстоятелството, че председателят на Общинският съвет на БСП Цоло Цолов се е почувствал засегнат от това, че поканата към всички присъстващи в съдебната зала лица е била отправена общо, като за членовете на БСП е била конкретизирана допълнително не води до обратен извод. Субективното възприемане на дадено лице, в конкретна ситуация за осъществяване на дискриминационно поведение не обуславя автоматично извод за осъществена дискриминация. За да се осъществи хипотезата на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. следва да е установено, че по отношение на дадено лице да е налице неравно третиране спрямо други лица в аналогична ситуация, с оглед на някои от признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че касаторката е предприела действия, в изпълнение на задълженията си да следи за реда в съдебната зала, които са били еднакви за всички присъстващи на съдебното заседание. Фактът, че специално е посочила, че поканата да бъдат предадени всички записващи устройства се отнася и за членовете на БСП не обуславя извод за неравното им третиране. Следва да бъде отбелязан и фактът, че в залата са се намирали и други членове на тази партия, но единствено цолов се е почувствал засегнат от разпореждането, което е допълнителен довод, че в случая обективно не е било осъществено дискриминационно нарушение, свързано с неравно третиране от страна на Добрева. Задълженията на председателя на съдебния състав, посочени в чл. 141 ГПК се осъществяват през цялото времетраене на заседанието, като с тази разпоредба законодателят е възложил на същия ръководството на заседанието, както и задълженията да следи за реда в съдебната зала, а при нарушаването му възможност да налага санкции. Систематичното място на тази разпоредба - глава ХIII - Основно производство, Раздел III - Разглеждане на делото, която е след уредбата на подготовката на делото в закрито заседание и преди разпоредбите за даване ход и отлагане на делото, както и за разглеждането на делата обосновава извод, че тези задължения са вменени на председателя на съдебния състав по време на цялото заседание и по отношение на всички присъстващи в залата, в която то се провежда. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на цитирания законов текст дава възможност на председателя на съдебния състав да налага глоби и да отстранява всеки, който не спазва редът. Тези задължения и правомощия уредени именно в Гражданско-процесуалния кодекс безспорно са част от задълженията на правомощията на съда именно при осъществяване на неговата правораздавателна дейност, които законодателят е разпрострял върху всички лица, присъстващи в съдебното заседание, а не само до страните по конкретни дела. По отношение на страните или техните представители, които нарушават реда законодателят е уредил в отделна хипотеза начина, по който председателстващият съдебния състав следва да процедира именно с оглед на това им качество и съответно правата и задълженията им в процеса. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че правилно тричленният състав е приел, че с оглед прогласения в Конституцията на Република България принцип на публичност на съдебните заседания всеки гражданин може да присъства по време на съдебен процес, стига обаче в закон да не е предвидено друго. Същевременно изводите на съда, че от този принцип следва автоматично правото на гражданите да водят записки свободно в границите, които те са допустими, включително да водят стенографски протокол или звукозапис са необосновани, тъй като не намират законова опора нито в цитирания конституционен текст, нито в друг закон. Конституционният принцип за публичността на съдебните заседания е доразвит в разпоредбата на чл. 11 ГПК - Публичност и непосредственост, съгласно който разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да става в закрито заседание. Следователно границите на поведение на гражданите в съдебната зала не са уредени нормативно и именно за това законодателят е предвидил, като изрично задължение на съда да ръководи заседанието и да следи за реда в съдебната зала. Неоспоримо е правото на гражданите да присъстват в съдебната зала, но безспорно поведението им следва да бъде съобразено с реда в същата, за който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ГПК следи председателят на съдебния състав. От тази законодателна уредба следва еднозначен извод, че всички действия на страните в процеса, както и тези на останалите лица, присъстващи в залата следва да бъдат съобразени с неговите разпореждания. Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Конституцията съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. От този принцип, който систематично е преди принципа за публичност на съдебните заседания следва изводът, че задължение на съда е да осигури равенство на страните, при което всички действия на присъстващите в залата лица следва да бъдат извършвани след знанието и разрешението на съда именно за осигуряване на тази равнопоставеност. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Конституцията, съгласно който съдът защитава правата и законните интереси на гражданите. В случая касаторката е действала, съобразно правомощията си, като от доказателствата безспорно е установено, че изискването да се предадат всички записващи устройства е било към всички присъстващи в залата без изключение, с оглед на което следва еднозначен извод, че с поведението си не третирала членовете на БСП и по конкретно Цолов различно от останалите. Следва да бъде отбелязано, че в обжалвания пред тричленният състав административен акт, административният орган е излязъл извън правомощията си на такъв, коментирайки законосъобразността на действията на съда с оглед разпоредбите на ГПК. Законодателят е предвидил изрично в чл. 120 от Конституцията, че съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи, а не обратното. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на закона, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Цоло Александров Цолов от гр. Козлодуй подадена да Комисията за защита от дискриминация срещу Адриана Георгиева Добрева следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,