Решение № 4623 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2011 г.

Решение № 4623 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "И АР ДЖИ КАПИТАЛ - 3" АДСИЦ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Шипка" № 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. Тодоров, срещу решение № 1345 от 06.06.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 747/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 2977-3 по протокол № 31 от заседание на Общинския съвет - Варна, проведено на 19-20 януари 2011 г., с което е отказано освобождаване на същото дружество от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. относно недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Орех" № 2. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че Общинският съвет е компетентният административен орган, който следва да издаде оспорения административен акт, като се позовава на чл. 21, т. 23 от ЗМСМА и чл. 8 от ЗМДТ. Това е така защото Общинският съвет (ОбС) е оправомощен съгласно чл. 8 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна (НОАМТЦУТОВ, Наредбата) във връзка с чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ да освобождава от заплащане на такса определени категории лица като общински детски заведения, общински училища и др. Правомощие за освобождаване от такса поради неползване на услугата не е предвидено нито в ЗМДТ, нито в наредбата на ОбС по чл. 9 от ЗМДТ, нито в ЗМСМА. Поради това следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от АПК, според която, когато нормативният акт не определя административния орган, компетентен да издаде административния акт, по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт следва да се издаде от кмета на общината. Доводи за нищожност на оспорения отказ, поради липсата на компетентност на органа, който го е издал, са наведени в жалбата, но съдът не ги е обсъдил, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно е разпределена доказателствената тежест в производството по издаване на акта. В тежест на административния орган е да събере относимите доказателства, свързани с ползването на имота, а не е в тежест на дружеството да доказва отрицателния факт на неползване на същия. Неправилен е и изводът на съда, че са спазени изискванията относно формата на административния акт и че в него са изложени фактически и правни основания, обосноваващи отказа. Твърди се и неизпълнение от страна на съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. При формиране на своите изводи първоинстанционният съд не е спазил правилата на логическото мислене, поради което решението му е необосновано. Противоречиви са изводите на съда, че от една страна Общинския съвет е компетентен да определи реда за освобождаване от такса битови отпадъци, но от друга страна не е длъжен да го направи, тъй като законът му е предоставил възможност той да реши дали да го направи или не. Погрешно съдът е приел, че отказът законосъобразно е мотивиран с нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, при положение, че в искането има изрично позоваване на нормата на чл. 7 от наредбата. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на оспорения индивидуален административен акт или същият да бъде отменен като незаконосъобразен, евентуално, при констатиране на допуснати съществени процесуални нарушения, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация - Общински съвет - Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е било решение № 2977-3 по протокол № 31 от заседание на Общинския съвет - Варна, проведено на 19-20 януари 2011 г., с което е отказано освобождаване на "И АР ДЖИ КАПИТАЛ - 3" - АДСИЦ от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. относно недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Орех" № 2. За да отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу решението на ОбС - Варна, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Административното производство е образувано по молба на дружеството жалбоподател до ОбС - Варна за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. относно имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Орех" № 2, за който безспорно от представените нотариални актове е установено, че е негова собственост. Молбата е получена на 23.12.2010 г., видно от обратната разписка (л. 22) и заведена с вх. № ОС 10-2600/128/23.12.2010 г. (л. 53). Разглеждането на молбата е включено в т. 3-11 от проекта за дневния ред на заседанието на ОбС Варна на 19.01.2011 г., като този проект е бил разгласен чрез публикуването му на интернет страницата на общината на 13.01.2011 г. Заседанието е проведено при кворум 45 от общ брой 51 общински съветници. С решение № 2977-3 на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от НОАМТЦУТОВ е отказано освобождаване от заплащането на такса битови отпадъци с мотива, че липсват доказателства за това, че имотите на търговското дружество не се ползват реално. Това решение е било взето с мнозинство, като 36 общински съветници са гласували "ЗА", против "0", въздържали се "0". Съдът е приел, че жалбата е допустима, тъй като е налице акт на Общинския съвет, който съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА може да се оспорва пред съответния административен съд. С него се засягат права и законни интереси на жалбоподателя и е налице правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК, тъй като в оспореното решение не е посочено пред кой орган и в какъв срок следва да се обжалва. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган с правомощията си по чл. 21, т. 23 от ЗМСМА да решава въпроси от местно значение, които не са от изключителна компетентност на други органи и съгласно чл. 8 от ЗМДТ. Решението е взето от колективен орган при спазване изискването за кворум и с изискуемото се по закон мнозинство. Спазени са установените административнопроизводствени правила - заявлението на жалбоподателя е било разгледано от постоянната комисия "Финанси и бюджет" към ОбС и включено в проекта за дневния ред на заседанието на ОбС, който е бил надлежно разгласен. Оспорващата страна е сезирала административния орган с молба за приложение на чл. 8, ал. 1 от НОАМТЦУТОВ, която гласи, че Общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни такси. Основанието за тази правна възможност е предвидено в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Отсъствието на подробна уредба в общинската наредба относно реда за освобождаване от такса битови отпадъци, факт за който страните по делото не спорят, не означава, че е налице незаконосъобразно произнасяне от страна на административния орган. В настоящата редакция на чл. 71 от ЗМДТ не е предвидено задължително освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци на лицата, които подадат декларация до края на предходната година, че няма да ползват имота. Дължимостта и размерът на таксите се установяват с акт, издаден в производството, уредено в ЗМДТ, който може да бъде обжалван от собствениците на имотите, включително и по съдебен ред. В производството по обжалване те трябва да направят възраженията си, че не са ползвали имота. Поради изложеното, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че Общинският съвет е компетентният административен орган да се произнесе по искането на лицето за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г., поради това, че през тази година имотите няма да се ползват, и съответно - за основателни наведените в касационната жалба доводи за нищожност на оспореното решение № 2977-3 по протокол № 31 от заседание на Общинския съвет - Варна, проведено на 19-20 януари 2011 г., с което е отказано освобождаване от такса битови отпадъци за 2011 г. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Според чл. 8, ал. 6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава определени категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси, по ред, определен с наредбата по чл. 9. От съдържанието на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ се налага извода, че на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за съответната услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. На общинския съвет не е предоставено правомощието при приемане на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да прецени дали да освободи или не от заплащане на такса лицата, които не ползват услугата, тъй като такова право е предвидено в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Като подзаконов нормотворец общинският съвет следва да се съобрази с предоставените му по делегация правомощия и да приема съответния подзаконов нормативен акт в съответствие с разпоредбите на нормативните актове от по-висок ранг, защото в противен случай нормативният акт подлежи на отмяна или следва да бъде оставен неприложен от правораздавателните органи, като бъде приложен нормативния акт от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове). Изводът, че с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда за освобождаване от заплащане на такса при неползване на услугата, а и не самата възможност за освобождаване, се налага и при сравнителното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. От съдържанието на последната недвусмислено се установява, че с нея на общинския съвет е предоставено правомощието да прецени дали да регламентира (да предвиди) с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ правото на отделни категории лица за освобождаване от заплащане на отделни видове такси, както и да регламентира реда, по който да бъде упражнено това право. В текста на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ е използван израза "... общинският съвет може да освобождава... по ред, определен с наредбата по чл. 9", за разлика от текста на ал. 5, в който е предвидено ".. . общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата... се освобождават". Като обобщение на изложеното се налага извода, че правомощието на общинския съвет по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е само да определи реда за освобождаване от заплащане на определена местна такса, когато услугата, за която се дължи тази такса, не се ползва. В този смисъл е и решение № 4258 от 23.03.2012 г. на ВАС, шесто отделение, постановено по административно дело № 11930/2011 г. С оглед на това, касационният съдебен състав не споделя изложеното в мотивите на оспореното в настоящото касационно производство решение, че Общинският съвет е административният орган, който е компетентен да разгледа и да се произнесе по искане за освобождаване от такса битови отпадъци, с което е сезиран. След като в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна не е регламентирана процедурата за освобождаване от ТБО, в производството по установяване на задължение за такса битови отпадъци следва да се направи преценка дали действително имотът не е бил ползван, като в тази връзка са допустими всички доказателствени средства при прилагане на общите процесуални правила за доказването. От своя страна задълженото лице може да представя и да иска събирането на всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на твърдяния от него правнорелевантен факт за неползване на имота при оспорване на акта, установяващ дължимост на таксата. Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата срещу акта на Общински съвет - Варна не е уважена, следва да бъде отменено по изложените по-горе съображения, и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК трябва да бъде постановено решение по същество, с което бъде прогласена нищожността на решение № 2977-3 по протокол № 31 от заседание на Общинския съвет - Варна, проведено на 19-20.01.2011 г., с което е постановен отказ по заявление вх. № ОС 10-2600/128/23.12.2010 г., подадено от "И АР ДЖИ КАПИТАЛ - 3" АДСИЦ, за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011 г. Следва изрично да се отбележи, че с това разрешение на правния спор не се нарушава принципа за невлошаване положението на обжалващия, тъй като с първоинстанционното решение оспореният административен акт е отменен, а съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието на обжалваното решение с материалния закон и на основание чл. 168, ал. 3 от АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,