Решение № 184 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2013 г.

Решение № 184 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3034/2013 г., III г. о., ГК, докладчик Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Д. К. Г. от [населено място], общ. С., чрез процесуален представител адв. М., срещу разпореждане № 397 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 816/2011 г. на Районен съд - Смолян, с което е върната молба за отмяна на влязло в сила решение от 11.01.2012 г. по в. гр. д. № 538/2011 г. на Окръжен съд - Смолян. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не взема становище. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. Молбата за отмяна е подадена срещу влязло в сила решение, постановено на 11.01.2012 г. по в. гр. д. № 538/2011 г. на Окръжен съд - Смолян, в частта, с която е потвърдено решение от 09.11.2011 г. по гр. д. № 816/2011 г. на Районен съд - Смолян, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. К. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 242 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за периода от 04.03.2009 г. до 01.02.2010 г. в частта над присъдените 49,79 лв. до претендираните 5 830 лв. Молителят се позовава на постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура-С. от 04.01.2013 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 28/2012 г. по описа на ОД на МВР - С., образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 308, ал. 1 НК, тъй като деянието не съставлява престъпление от общ характер и по-конкретно на съдържащия се в мотивите извод, че РКО № 17/23.10.2009 г. за 200 лв. се явява неистински частен документ. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК може да се допусне, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Молителят сочи основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с доводи, че един от разходните касови ордени, на които е основано решението, е неистински, но не твърди и не представя доказателства неистинността да е установена по надлежния съдебен ред. Наличието на присъда или решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), съответно по чл. 125, ал. 5 ГПК - нов, са основанията да се иска отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, основано на неистински документи и свидетелски показания. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.