Решение № 448 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2062/2011 г.

Решение № 448 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2062/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по ИСКАНЕ на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НЧД № 158/2011 г. на Софийския районен съд и отмяна изцяло на постановеното по него определение от 28.03.2011 г., с което съгласно чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения В. Д. Й. е определено наказание пробация от наложените наказания по нохд № 5823/09 г. на СРС и нохд № И-1673/10 г. на СРС, и прекратяване на производството по НЧД № 158/2011 г. на Софийския районен съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, тъй като съдът е нарушил правилото по чл. 413, ал. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Освен че се е произнесъл по недопустимо производство, съдът е приложил неправилно чл. 23 -чл. 25 НК към конкретните фактически данни за осъжданията на лицето и не му е наложил изискуемото се от закона общо най-тежко наказание от определените по цитираните дела. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. ОСЪДЕНИЯТ В. Д. Й. - редовно призован, не се явява на заседанието пред ВКС и не сочи уважителна причина за неявяването си, след като е получил лично препис от искането на Главния прокурор и призовка за съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането е ОСНОВАТЕЛНО. Доводите за допуснати съществени нарушения на правилата по чл. 413, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК са основателни. С определение от 09.02.2011 г. по чнд № 16171/10 г. на Софийския районен съд на осъдения В. Д. Й. е наложено общо, най-тежкото наказание от наложените му с влезли в сила присъди по НОХД № 5823/2009 г. на СРС и НОХД № И 1673/2010 г. на СРС, а именно - "пробация" при следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от една година с периодичност два пъти седмично и "задължителни пробационни срещи с пробационен служител" за срок от една година. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднат срока, през който осъденият Й. е изтърпявал част от наказанието "пробация" по групираните дела. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от срока на общо най-тежкото наказание е приспаднат и срока, през който осъденият Й. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" по групираните дела. Определението по чнд № 16171/10 г. на Софийския районен съд като необжалвано, респ. непротестирано, е влязло в сила на 25.02.2011 г. С определение от 28.03.2011 г. по нчд№ 158/2011 г. на Софийски районен съд, образувано по искане за кумулация на наказанията по същите влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 5823/2009 г. на СРС и НОХД № И1673/2010 г. на СРС, съдът отново е групирал наложените по тях наказания на осъдения Й., определяйки общо най-тежкото, въпреки произнасянето на съда по същия материалноправен въпрос, по отношение на същото осъдено лице, при действието на забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за последващото му пререшаване. Безспорно е, че с последваното определение по нчд№ 158/2011 г. на Софийски районен съд е накърнена задължителната материална и формална сила на влезлия в сила съдебен акт - определение от 09.02.2011 г., по чнд № 16171/10 г. на Софийския районен съд. В случая, освен, че съдът по нчд№ 158/2011 г. на СРС не е имал процесуалната възможност да се произнесе втори път по същия материалноправен въпрос - групирането на наказанията по същите присъди, спрямо същия деец, съдът неправилно е присъединил към наказанието пробация с най-дълъг срок, определено по НОХД № 5823/2009 г. на СРС и една от пробационните мерки - "включване в курсове за професионална квалификация" за срок от 9 месеца, която е част от наказанието пробация с по-кратък срок, наложено по НОХД № И-1673/10 г. на СРС, с което е нарушил и материалния закон. Наказанието пробация е съвкупност от мерки (спр. чл. 42а НК) и те не могат да се разделят при кумулиране на наложени с различни присъди наказания от този вид. Известно е от закона и от правната теория, че присъединяването към общо най-тежкото наказание по чл. 23, ал. 1 НК е предвидено само в хипотезите по ал. 2 и ал. 3 на същата норма и касае наложено друго по вид наказание, а не кумулиране на части от наложени наказания. Допуснатите нарушения на закона са съществени. Определящото нарушение е същественото процесуално нарушение, защото производството и определението по атакуваното дело са недопустими. Определението не е проверявано по касационен ред. Поради гореизложеното и на основание чл. 420, ал. 1, във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение