Решение № 11 от 13.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1938/2016 г.

Решение № 11 от 13.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1938/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на ТД [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Старозагорския окръжен съд № 416 от 13.11.2015 г., по гр. д. № 1189/2014 г. и потвърденото с него първоинстанционно решение на Казанлъшкия районен съд № 234 от 17.04.2015 г., по гр. д. № 2239/2014 г. за отхвърляне на предявения от настоящия молител срещу [фирма], [населено място] положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата 7 596 лв. - неплатен остатък от цената на извършена от [фирма] транспортна услуга, обективирана във фактура № 255/28.09.2009 г. - вземане, което дружеството- кредитор му е прехвърлило с договор за цесия от 16.09.2014 г. и за същото е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1821/2014 г. на КРС, ведно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане и деловодни разноски, възлизащи общо на 1980.00 лв.. Искането си за отмяна молителят ТД [фирма], [населено място] е обосновал с наличие на новооткрито писмено доказателство - анекс № 1 към договор за цесия с нотариална заверка на подписите с рег. № 1861/16.09.2014 г., сключен между него и цедента - кредитор [фирма], удостоверяващо вида на процесната фактура, остатъчната цена по която е предмет на заявената в инстанционното производство установителна искова претенция и с което страната не е могла да се снабди своевременно, тъй като не е притежава съответно копие от документа, а управителят на дружеството - прехвърлител е бил за продължително време извън Р. България. С определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 248 от 18.11.2016 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК молбата на молителя ТД [фирма], [населено място], основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приета за редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. От съдържанието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, аналогично на отменителното основание по чл. 213, ал. 1, б. "а" ГПК, по приложението на която разпоредба е създадена последователна и непротиворечива практика на ВКС, се налага правен извод, че под нови обстоятелства или нови писмени доказателства законодателят е имал предвид такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти, съществували към момента на разглеждане на делото в редовното инстанционно производство, но които ако са били известни на страната, или същата е могла да се снабди своевременно с тях, при положена дължима процесуална грижа да охрани интересите си, биха обусловили друг краен правен резултат по възникналия правен спор. В случая соченото писмено доказателство- анекс не притежава правната характеристика на новооткрито по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен по- горе. Процесният анекс № 1, неразделна част от договор за цесия с нотариална заверка на подписите, рег. № 1861/16.09.2014 г. на нотариус И. Р. с рег. № 051 на КЧН, в чл. 1 на който е описана твърдяната от молителя ТД [фирма], [населено място], като ищец в инстанционното производство допусната техническа грешка относно вида на извършената услуга по фактура № 255/28.09.2009 г., е подписан от страна на последния и това само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че същият добре е знаел за съществуването на документа и е могъл своевременно, при проявена от него грижа за добро водене на процеса, да го приложи като доказателство по делото при разглеждане на спора в инстанционното производство, вкл. да поиска прилагането му съобразно процесуалното правило на чл. 192, ал. 1 ГПК, за което процесуално действие отсъствието или не на законния представител на цедента [фирма] на територията на Р. България е правно ирелевантно. Нещо повече, освен, че соченото писмено доказателство е двустранно подписано, т.е. и от [фирма], [населено място], което предполага притежаване на съответно копие от него и от страна на последното, то това писмено доказателство - частен диспозитивен документ е било приложено към ч. гр. д. № 1821/2014 г. на КРС /л. 15/, което с определение № 154 от 24.01.2015 г. на КРС е приобщено към доказателствения материал по гр. д. № 2239/2014 г. на КРС по искане именно на ищеца - настоящ молител. При неустановяване наличието на твърдяното от молителя отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Ирелевантни към въведеното отменително основание са необосноваността и процесуалната незаконосъобразност на изводите на решаващия съд в инстанционното производство, които всъщност молителят цели да промени чрез осъществявания от ВКС контрол в извънредното производство по отмяна на влезли в сила решения, тъй като те са неотносими към фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, дори и да са евентуално основателни. Ответникът по молбата не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по отмяна и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, съставът на ВКС, ТК не присъжда такива. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС