Решение № 257 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1419/2011 г.

Решение № 257 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1419/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 139/2010 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия А. Д. А., с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник, с допълнение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановената присъда законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а жалбата на подсъдимия неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 23.02.2011 г. постановена по внохд. № 139/2010 г. на Апелативен съд гр. София е отменена присъда по нохд. № С 329/2008 г. на Софийски градски съд, в частта с която подсъдимия А. А. е бил признат за виновен по обвинение по чл. 282, ал. 1 НК и вместо това е признат за невиновен в края на м. март 2005 г. в [населено място], в качеството си на данъчен инспектор на ТДД [населено място] да е нарушил служебните си задължения, с цел да набави за другиго облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е изменена в частта, с която подсъдимите А. А. и К. Й. са признати за виновни за извършено престъпление по чл. 214, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 143, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК и са отменени наложените и на двамата наказания, а за това престъпление /по чл. 143 НК/ наказанията са определени за под. А. и за под. Й. - лишаване от свобода за срок от по една година. Отменено е наказанието глоба и за двамата подсъдими, както и приложението на чл. 24 НК за под. А.. Намален е размера на общото наказание определено на под. К. Й. и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването му. Изменен е и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието определено на подсъдимия А. на общ, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. В останалата й част, за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под. А. А.: Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят: -не обсъдени голяма част от съществените доводи на защитата -не обсъдени някои от доказателствата, а други интерпретирани превратно /например показанията на св. К. М. и Д. В., както и на св. К. -отказ от събиране на поискани от защитата доказателства -във въззивната присъда липсва диспозитив на престъплението по чл. 143 НК, като не е посочено изпълнително деяние/фактическо обвинение/ а само преквалификация, липсват и мотиви за това обвинение За нарушение на закона: -според защитата подсъдимия е осъден по непредявено обвинение за престъпление по чл. 143 НК. В първоинстанционния съд е имало обвинение само и единствено за изнудване-престъпление срещу собствеността, не е имало обвинение за престъпление срещу личността, каквото е това по чл. 143, ал. 1 НК. Текстовете "са съвършено различни и по обект и по състави, което прави невъзможно съответствието на обвинението". Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно дори детайлно са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Липсват претендираните пропуски в оценката на доказателствата. Показанията на св. К. особено внимателно са обсъдени, като са посочени и причините поради които следва да се кредитират /виж л. 126,127,128 от мотивите на въззивната присъда /. Сериозно внимание е отделено и на показанията на св. В. и св. М., като правилно изцяло са възприети показанията на св. В. дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК. Акцентирано е и на показанията на св. П. П. приобщени по чл. 371, т. 1 НПК, установяващи предходна неправомерна дейност на подсъдимия А., която изцяло е преповторена със св. К.. Не е нарушен и чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като съобразно посочената норма въззивния съд подробно е обсъдил всички относими възражения на защитата и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя съображенията на въззивния съд изложени в определение от 23.02.2011 г., с което са отказани доказателствени искания на защитата на двамата подсъдими, още повече като се има предвид, че тези искания са касаели обвинението по чл. 214 НК, за което подсъдимия е оправдан. Не отговаря на истината и твърдението, че липсва "фактическо обвинение " за престъплението по чл. 143 НК /виж л. 132 от мотивите/. Няма как да бъдат споделени и доводите за това, че " А. е осъден по непредявено обвинение, това по чл. 143 НК ". Принудата по чл. 143 НК е осъществена тогава когато дееца принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, т. е. въздейства се върху личността на другиго. В конкретния случай на неустановена дата през есента на 2005 г. в [населено място] двамата подсъдими, в съучастие като съизвършители, са направили опит да принудят св. К. да прехвърли половината от дружествените дялове /да извърши нещо противно на волята си /, като са употребили за това заплашване и деянието е останало недовършено по независещи от тях причини. Не е имало пречка подсъдимия А. да бъде признат за виновен по чл. 143 НК, след като е имал обвинение по чл. 214 НК, тъй като последното поглъща престъплението принуда. Законосъобразно въззивния съд е приел, че престъплението по чл. 214 НК не е осъществено, тъй като освен принудата е следвало да се установят по делото предприето имуществено разпореждане, за своя или чужда сметка и да се е стигнало до имотна вреда за пострадалия или друго лице, каквито обстоятелства не са установени. Изложеното по горе дава основание на извода за липса на допуснати от страна на инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които да са съществени и да са попречили на правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на обстоятелства от значение /фактически положения/, а не само по приложението на материалния закон. В тази връзка липсват доводи касаещи престъплението по чл. 210, ал. 1т. 5 НК, но мотивите към въззивната присъда, с обсъдени възраженията на защитата и по това обвинение изцяло се споделят от Върховният касационен съд, поради което и не се преповтарят/виж л. 131 /. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия А. инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Въззивния съд е отменил приложението на чл. 24 НК, наказанията и за двете престъпления са при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства и общо определеното по чл. 25 НК вр. с чл. 23 НК не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Законосъобразен е и извода, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК касаещи "за постигане целите на наказанието " и че първоначалния режим на изтърпяване на наказанието следва да бъде общ. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, в атакуваната й част законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение