Решение № 14784 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2016 г.

Решение № 14784 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 4 ПЗР КСО и чл. 118 КСО. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П., против решение № 1595/5.08.2016 г., постановено по адм. дело № 3052/2015 г. на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № 2153-15-36/11.08.2015 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 5902134443/ПР-764/22.04.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Й. Г. Н. от гр. П., чрез пълномощника адв. Л. Д.-М., оспорва жалбата. В писмена молба се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отменил решение № 2153-15-36/11.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5902134443/ПР-764/22.04.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., с което на Й. Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изпратил преписката на пенсионния орган за произнасяне по заявлението му с вх. № МП-87325/22.12.2014 г. за отпускане на пенсия при спазване на указанията, дадени в съдебното решение. Съдът е постановил този резултат при напълно изяснен спор от фактическа страна, включително със заключение на допусната по делото експертиза, въз основа на което е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО и отказът на административния орган за отпускане на исканата лична пенсия за ОСВ е незаконосъобразен. Освен приетата експертиза, съдът се е позовал и на доказателствата по делото - удостоверение Р. и № 14-00.128/14.04.2016 г. на Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" към Министерството на отбраната, показанията на изслушания в съдебното заседание от 9.06.2016 г. по първоинстанционното дело свидетел - Д. Д., от показанията на когото се установява, че Н. е бил ангажиран във всички етапи на ремонтната дейност, в това число и при "облитане" на самолета и през цялото време е бил под вредното въздействие на високите честоти. Като е анализирал събраните доказателства, съдът е направил извода, че трудът на лицето през процесния период от 8.04.1985 - 31.12.1999 г. е положен при условията на т. 6"л" ПКТП (отм.), съответно е изпълнението условието по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за положен труд 10 години при условията на първа категория. Постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Й. Г. Н. е подал заявлението с вх. № МП-87325/22.12.2014 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, отпускането на която му е отказано с разпореждане № 5902134443/ПР-764/22.04.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., потвърдено с решение № 2153-15-36/11.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е обжалвано пред съда. В разпореждането е прието, че лицето има навършена възраст 55 години, 10 месеца и 09 дни, но няма необходимия осигурителен стаж от първа категория, тъй като стажът през спорния период от 8.04.1985 - 31.12.1999 г. на длъжностите "технолог", "ръководител група", "ръководител технологична група" и "технолог и контрол на радиолокационно оборудване", посочени в трудовата му книжка, оформена от осигурителя "Т. - Г. Б." ЕООД П. (понастоящем "А." АД гр. П.), се зачита от трета категория труд. " Според административния орган същите не попадат в обхвата на т. 6"л" ПКТП (отм.). Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през периода от 8.04.1985 - 31.12.1999 г. в "А." АД гр. П. на посочените по-горе длъжности. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства и на доводите на страните. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С разпоредбата на т. 6"л" ПКТП (отм.) са предвидените по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и производства, сред които са и тези, на Н.. Документите, издадени от работодателя на Й. Н., са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното производство. Касационният жалбоподател не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. От съдържанието им и от заключението на приетата по делото експертиза се установява, че трудът е положен във военен завод от системата на МНО, в Обособено производство за ремонт на самолети в цех А2, в Летателно изпитателна станция. Работното място е в самия цех, участък и станция, като трудовата заетост е постоянно и непрекъснато в тях. Поради специфичния характер на излъчванията на радиолокационното оборудване (РЛА, РЛО, РЕО), които са свръхвисокочестотни, всички работещи в участъка и станцията са били изложени в еднаква степен на вредното им въздействие, независимо от заеманата длъжност. Освен това, работещите в този участък и станция са били изложени на вредните въздействия на висок шум, екстремно ниски и високи температури, в условията на които са провеждани изпитанията на ремонтираната радиолокационна апаратура. Трудовите функции, изпълнявани от Н., включват и тези на организатор по производство и контрольор по качеството на радиолакационна апаратура от системата на МНО. Също така е установено, че вредностните въздействия на работната среда и тежестта на труда на заеманите от Н. длъжности са еднакви с тези на длъжностите организатор по производство и контрольор по качеството на радиолокационна апаратура от системата на МНО, което от своя страна предполага и прилагане на т. 6"л" ПКТП (отм.). Съгласно т. 6"л" ПКТП (отм.) за първа категория се признава трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително, заети в производството на пиротехнически средства, димки, димни смеси, димни гранати, взривни вещества, барути и при производството, ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи. Инспектор (контрольор) по качеството, представител на заявителя, с постоянно работно място в посочените цехове. Монтьор и ел. монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор по качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на народната отбрана. В касационната жалба се излагат доводи, че заключението на вещото лице не отразява обективни данни, тъй като не е извършена проверка при осигурителя в гр. П. и в Държавния военноисторически архив гр. В. Търново. Същите са неоснователни. За вещото лице не съществува задължение да посещава осигурителя. От крайната дата на спорния период са изминали повече от 15 години и настоящата обстановка и организация на труда не би могла да е идентична, предвид развитието на технологиите и промяната в характера на производството. Съхраняващият част от документацията държавен архив е представил в хода административното и съдебно производство съхранените при него документи и по това не са изложени възражения от административните органи. В случая същественото е вещото лице да има специални знания в областта на военното производство и ремонта на авиационна техника, а неговите знания не са оспорени по съответния ред в хода на делото. Касаторът твърди, че на основание чл. 104, ал. 10 КСО не следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, а показанията му противоречат на установените факти. Действително с посочената норма е въведена забрана за установяване на категорията труд със свидетелски показания, но в случая такова установяване няма. Свидетелят не се е произнасял по отношение категорията на труда. Той е описал трудовия процес и работната среда, при които е полагал труд Н., поради липсата на конкретна документация в тази насока, което до голяма степен се дължи и на секретния характер на производството. Установено е, че са изплащани възнаграждения за вреден труд, предоставен е допълнителен отпуск. Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от заявителя Новаков за процесния период, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че следва да бъде приет за такъв от първа категория. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. Липсва направено възражение от касатора за прекомерност на посоченото адвокатско възнаграждение. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой в размер на 700 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 7.09.2017 г., поради което на Й. Н. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение