Решение № 11114 от 18.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2020 г.

Решение № 11114 от 18.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3319/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 8167 от 18.12.2019 г. постановено по адм. дело № 10210/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Интер експо и конгресен център" АД, ЕИК 121849591 сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № F359392 от 30.11.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП София, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалване на същото пред Софийски районен съд (СРС) и АССГ, заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърди, че платеният адвокатски хонорар не е вреда и същият е прекомерен. Иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса за касационна инстанция. Ответникът – "Интер експо и конгресен център" АД, чрез адв. Хрусанова, оспорва касационната жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 8167 от 18.12.2019 г. постановено по адм. дело № 10210/2019 г. по описа на АССГ, Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Интер експо и конгресен център" АД, сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № F359392 от 30.11.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП София, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалване на същото пред СРС и АССГ, заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 9600 лв. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение, в частта с която Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Интер експо и конгресен център" АД, сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С отмененото наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 176в, ал. 5, т. 3 вр. чл. 176в, ал. 1, т. 3 ЗДДС и на основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева. За да постанови решението в обжалваната му част, АССГ след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на наказателното постановление; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди. Решение е правилно. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото не е било спорно, че с решение от 27.11.2018 г. по н. а. х. дело № 21635/2017 г. по описа на СРС, НО е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № F359392 от 30.11.2017 г., издадено от директора на ТД на НАП София. С решение № 4758 от 08.07.2019 г. по к. н. а. х. дело № 644/2019 г. по описа на АССГ е оставено в сила решението на СРС. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 4 000 лв., за осъществено процесуално представителство пред съда. Представени са доказателства за заплатеното договорено адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваните и водени дела по обжалването на наказателното постановление дружеството е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. за всяка инстанция не е прекомерно. Разгледаният пред СРС и АССГ спор е специфичен и се характеризира с правна усложненост, поради обема и качеството на осъществената от адв. Хрусанова правна защита, изразяваща се не само в участие в откритите заседания пред съда, но и в депозирането на обстойни писмени становища по двете дела, свързани с проучване на материали, доказателства, относима правна уредба и с изготвяне на жалбата срещу наказателното постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящият спор, на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1200. 00 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски. В случая не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение