Решение № 5403 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10927/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Е. Манчева срещу решение 5511 от 04.09.2023 г. по адм. дело 5631/2020 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение по жалба на АйВизия ЕООД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ Р-22002219002051-091-001/13.02.2020 г., издаден от М. Станулова орган, възложил ревизията и С. Митрова ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с решение 716 от 30.04.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на главница 115 553,87 лв. за данъчен период от 01.11.2015 г. до 31.12.2017 г. по фактури, издадени от Шарк мобиле БГ ЕООД, Малвито ЕООД, Полимедикал ЕООД, М Стил Фрийд ЕООД, Ол Транс 2000 ЕООД, Мобайл Пойнт ЕООД и Касъл Мобайл ЕООД и са начислени лихви за забава в общ размер на 38 225,43 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва като неправилен и необоснован извода на съда за липсата на квалифициран електронен подпис на органите по приходите, издали процесните заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/, ревизионен доклад /РД/ и РА, като изтъква, че валидността на същите се потвърждава и от представените доказателства на електронен и хартиен носител, вкл. и от потвържденията на Информационно обслужване АД и Борика АД. Иска отмяната на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът АйВизия ЕООД, чрез адв. С. Бабачев в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: За да обяви нищожността на процесния акт, съдът е приел, че органите по приходите, издали процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, не разполагат с квалифициран електронен подпис. В тази връзка е изложил мотиви, че описаните документи са издадени чрез информационна система (ИС) Контрол, като електронни документ, подписани с електронен подпис, като от представените доказателства се установява, че към датата на издаване на ЗВР Р-22002219002051-020-001/02.04.2019 г., М. Станулова не е притежавала валиден квалифициран подпис, с посочване, че сертификатът не е валиден към дата 02.04.2019 г. /т.1, л. 132-134/. Въз основа на служебно извършена справка в публичния регистър https://www.b-trust.bg за лицето М. Станулова, на длъжност началник на сектор Ревизии, дирекция Контрол, ТД на НАП гр. София /Marina Yordanova Stanulova/ съставът е установил, че същата е разполагала с валиден професионален КУКЕП за следните периоди - 19.03.2018 г. до 19.03.2019 г., от 26.11.2020 г. до 26.11.2021 г. и от 09.03.2021 г. до 09.03.2022 г., като за периода от 20.03.2019 г. до 26.11.2020 г. лицето не е притежавало валиден професионален КУКЕП. Относно ръководителя на ревизията С. Митрова от служебната справка в публичния регистър https://www.b-trust.bg е установено, че същата е разполагала с професионален електронен подпис с дати на валидност от 02.08.2016 г. до 02.08.2017 г. и от 16.10.2017 г. до 16.10.2018 г., а с професионален КУКЕП с дати на валидност от 21.08.2020 г. до 21.08.2021 г., от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г. и от 10.08.2021 г. до 10.08.2022 г., като към датата на издаване на РД - 16.10.2019 г. и на РА - 13.02.2020 г. С. Митрова не е притежавала валиден квалифициран КУКЕП. Относно М. Михайлова, главен инспектор в ТД на НАП, част от ревизиращия екип, провел ревизията и подписала РД, от данните в регистъра https://www.b-trust.bg АССГ установява, че лицето е разполагало с квалифициран КУКЕП от 30.10.2017 г. до 30.10.2018 г. и от 20.10.2020 г. до 20.10.2021 г., но към датата на издаване на РД М. Михайлова не е притежавала валиден КУКЕП. Въз основа на така установените данни административният съд е обосновал извод, че лицата не отговарят на условията, предвидени в Регламент 910/2014 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент 910/2014 г.) и в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). В този смисъл, обосновава извод, че за да отговаря на изискванията на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК, в случаите когато РА е издаден като електронен документ, същият следва да е подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП) на органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, обстоятелство, което в случая не е налице. С оглед на изложеното е приел, че РА е нищожен и останалите изисквания за законосъобразност на акта не са изследвани. Решението е неправилно. В случая правилно съдът е приел, че ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Електронните документи са представени по делото с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител преписи, което е процесуално допустимо съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Предвид изложеното и с оглед съдържанието на представената в хода на съдебното производство административна преписка, основателни са оплакванията на касатора за допуснато от страна на първоинстационния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на изрични указания за ангажиране на доказателства във връзка с удостоверяването на КЕП. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не е дал указания на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Доколкото това обстоятелство е определящо за преценката на действителността на оспорения акт, първоинстанционният съд е следвало да укаже на приходната администрация да представи удостоверения за квалифициран електронен подпис на издателите на акта, отговарящи на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕУУ. При условията на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд има задължение да следи служебно дали оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, а нормата на чл. 171, ал. 4 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК му вменява задължение да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства. В този смисъл изводът на съда за липсата на квалифициран електронен подпис от подписалите акта лица, обоснован единствено въз основа на извършена служебна справка в публичния регистър https://www.b-trust.bg, се явява необоснован и изграден без предприемането на процесуални действия за изясняване на спора в тази насока. В процесния случай със ЗВР Р-22002219002051-020-001 от 02.04.2019 г., изменена със заповед Р-22002219002051-020-002 от 10.07.2019 г. и заповед Р-22002219002051-020-003 от 09.08.2019 г., на С. Митрова главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М. Михайлова старши инспектор по приходите е възложено извършването на ревизия на АйВизия ЕООД за установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди от 01.11.2015 г. до 31.12.2017 г. ЗВР и последващите ЗИЗВР са издадени от М. Станулова на длъжност началник сектор при ТД на НАП София. Процесният РА е издаден от М. Станулова на длъжност началник сектор при ТД на НАП София орган, възложил ревизията, и С. Митрова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София ръководител ревизията. Пред настоящата инстанция са ангажирани доказателства относно подписаните с КЕП документи в хода на ревизията. От съдържанието на представените електронен носител и електронни документи /л. 18 от делото/, възпроизведени като препис на хартиен носител /л. 55 и сл./, както и от писмо с изх. 981/21.11.2023 г., издадено от Борика АД /л. 32 от делото/ се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. В допълнение следва да бъде посочено, че върху представените на хартиен носител ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА има следното отбелязване: Настоящият документ е издаден чрез ИС Контрол, като електронен документ, подписан с електронен подпис от... , като именно това са необходимите отбелязвания, служещи като индикация, че създадените като електронни документи са надлежно оформени с подписи от органите по приходите с оглед изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК. /В този смисъл и решение 9818 от 17.10.2023 г., постановено по адм. дело 2415/2023 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение/. Съобразно изложеното, изводът на съда за нищожност на процесния РА се явява неправилен и необоснован, което обуславя необходимостта от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд София - град. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 ДОПК. С оглед изхода на спора, новият състав на първоинстанционния съд ще се произнесе по разноските съобразно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение