Решение № 5877 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2016 г.

Решение № 5877 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 237 от 22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 625/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/3539 от 11.08.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Г. П. Б. срещу обжалвания от него АУПДВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът по касация, Г. П. Б. от гр. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ядков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно- правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба, както и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в законоустановения по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. П. Б. от гр. Б. против АУПДВ № 01-6500/3539 от 11.08.2014 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия в размер на 2963.04 лева по Мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /ПРСР/, направление "Традиционни практики за сезонна паша /пасторализъм/" за кампания 2008 на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. От приетите по делото доказателства съдът е установил, че Б. е поел петгодишен агроекологичен ангажимент, считано от 2008 г. като първа година, по мярка 214 "АЕП", с код на дейност АР /АП/13 и АР /АП/ 49 с посочени в Общо заявление за подпомагане за кампания 2008 г. с УРН 244182 127,45 ха земя и 164 животни. Изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил финансово подпомагане по Мярка 214 в общ размер от 10418,75 лв, от които по АР 13- 7455,71 лв. и по АР 49 - 2 963,04 лв. Видно от изслушаната по делото счетоводна експертиза, горепосочената сума е била изплатена на жалбоподателя изцяло към 03.07.2009 г. Жалбоподателят е подал заявления за плащане и за следващите - 2009 и 2010 г. от периода. След подадено от същия заявление за 2010 г. е извършена административна проверка, установяваща, че за заявения период е налице припокриване с площта от пресичане на заявените за текущата кампания парцели за участие по направление " Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/", което припокриване е изчислено в размер на 45,84 %. С уведомително писмо изх. № 01-6500/3539 от 27.03.2013 г., зам. изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил поетия от Б. ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 11/2009 г./, поради неизпълнение на изискванията на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба. УП за прекратяване на агроекологичния ангажимент от 27.03.2013 г. е съобщено на Г. Б. на посочения от него постоянен адрес на 11.04.2013 г. чрез съпругата му Й. Б. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. С писмо от 26.02.2014 г. и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК Б. е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 11.08.2014 г., въз основа на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214, е издаден процесният акт за установяване на публично държавно вземане, в размер на изплатената за 2008 г. субсидия по мярката - 2963.04 лв. При горните фактически установявания, административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Направен е извод за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., в сила от 20.03.2012 г. от административния орган, както и липса на законово задължение за възстановяване на субсидията за тази кампания. Административният съд е приел, че към датата на поемане от страна на Г. Б. на петгодишния ангажимент по мярка 214 през 2008 г. е действала Наредба № 12/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., отменена с Наредба № 11/06.04.2009 г., в сила от 17.04.2009 г. Съгласно чл. 15, ал. 1, във вр. с ал. 4 от Наредба № 12/03.04.2008 г. агроекологичните направления, основаващи се на площ, следва да се извършват през целия петгодишен период върху едни и същи парцели, като за този период нито се предвижда допустимо намаление на площите, нито се предвиждат санкции- възстановяване на получена вече финансова помощ по мярката поради последващо намаляване на заявените площи. Едва при подаване на последващите заявления по мярката за 2009 и 2010 г. в сила е Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания " от ПРСР, съгласно чл. 24, ал. 1 от която / в сила от 09.03.2010 г./ за всяка следваща година от петгодишния период агроекологичните дейности се извършват върху едни и същи земеделски парцели, а съгласно чл. 24, ал. 2 от същата наредба веднъж одобрената площ може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус 10 %, като поне 90 % от площта следва да се припокрива са одобрената по първото заявление за подпомагане площ. Въз основа на горните разсъждения, АС- Б. е заключил, че посочените като правно основание за издаване на обжалвания АУПДВ разпоредби на чл. 18, ал. 3, т. 3 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г./ в редакцията им от ДВ бр. 23/2012, в сила от 20.03.2012 г./ са материалноправни и като такива нямат обратно действие. Съдът е почерпил аргумент и от разпоредбата на § 24 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/2009 г., в сила от 20.03.2012 г., с която се придава обратно действие на чл. 24, ал. 2 от Наредбата само по отношения тези агроекологични задължения, поети със заявления, подадени след 01.03.2009 г., но не и преди това. На база горното административният съд е заключил, че незаконосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за задължение, каквото не е поемал през 2008 г. въз основа на разпоредби, приети през 2012 г. и неприложими към разглеждания случай. Решението е неправилно. При неправилно приложение на закона съдът е приел, че към датата на получаване на субсидия за Кампания 2008 от ответника по касационната жалба, по поет от него ангажимент по мярка 214 "АЕП", липсва законово задължение за възстановяването й. Нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. постановява, че агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае се за дългосрочен ангажимент. Този ангажимент се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажимента. Изпълнението на поетия ангажимент за петгодишен период изрично е декларирано от Б. при подаване на заявлението за финансово подпомагане. Поетото задължение не е изпълнено, като след третата година ангажиментът е прекратен с влязъл в сила административен акт, при установено неспазване на определеното с чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. изискване - агроекологичните дейности или направления, които се основават на площ, да се извършват върху едни и същи земеделски парцели за петгодишен период. Нещо повече- видно от влязлото в сила като необжалвано Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214"АЕП" за кампания 2010 г. изх. № 01-6500/3539 от 27.03.2013 г., към датата на подаването на заявлението за плащане за 2010 г. не е спазено изискването на действалата към тази дата разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. / в редакцията й по ДВ бр. 19 от 2010 г., в сила от 09.03.2010 г. / - одобрената площ за извършване на агроекологичните направления да може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период на ангажимента максимум до 10 % - в случая намалението е над 40 %. Прекратяването на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената субсидия. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредба № 11/2009 г. /редакция от 09.03.2010 г. / изрично повелява, че подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ, когато не са осигурили ползване на площите, за които кандидатстват за подпомагане съгласно изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредбата. В случая е установено с влязлото в сила като необжалвано Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214"АЕП" изх. № 01-6500/3539 от 27.03.2013, че за кампания 2010 г. / включена в рамките на петгодишния ангажимент по мярка 214/, че заявените площи не отговарят на изискванията на чл. 24 от наредбата. Неправилното позоваване в АУПДВ на неприложима законова разпоредба не обосновава недължимост на установеното с него публично държавно вземане- изплатена субсидия за кампания 2008. Като е приел обратното, въз основа на неправилно приложение на закона административният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено. Вместо него ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата против АУПДВ № 01-6500/3539 от 11.08.2014 г. на зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение