Решение № 6660 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Девня, чрез адв. Маркова като процесуален представител, против решение 13432 от 11.12.2024 г., постановено по адм. дело 1131/2024 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неговата неправилност поради несъответствие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Електроразпределение Север АД, чрез пълномощника си адв. Кирилова, в съдебно заседание и в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на Електроразпределение Север АД заповед 1002-156/29.04.2024 г. на кмета на Община Девня, с която е отказано издаване на заповед по реда на чл. 194 ЗУТ за осигуряване на достъп в недвижими имоти по заявление с вх. 2600-19/18.04.2024 г., депозирано от А. К. и Х. Х., в качеството им на членове на УС на Електроразпределение Север АД за осигуряване по административен ред на свободен достъп до ПИ 20482.309.24 в гр. Девня, за извършването на необходими технически действия по възстановяване на нормалната схема на електрозахранване на ВЕЛ 20 кV извод Солна мина и извод Сокол, преминаващи през ПИ 20482.309.24 от служители на Електроразпределение Север АД за изпълнението на лицензионните задължения на заявителя. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че са налице релевантните за издаване на заповед по реда на чл. 194, ал. 2 ЗУТ предпоставки - настъпването на авария. Приема, че в ПИ 20482.309.24 е налице стълб с кабелна линия с два извода Солна мина и Сокол, както и че двата електропровода са прекъснати. Прекъсната е енергийната връзка между двете подстанции, с което е нарушена сигурността на енергийния пръстен при авария на електропровода. Електропроводи Сокол и Солна мина са изградени и заведени през 1962 г., като те са част от електроразпределителната мрежа. След настъпване на аварията през 2021 г. се е наложило извършване на захранване по временна схема, като при нормални условия тези два електропровода захранват общо около 7300 абоната. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Съоръженията, към които са прикрепени електропроводите, както и самите електропроводи като съвкупност представляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), част от електроразпределителната мрежа съгласно § 1, т. 22 ДР ЗЕ, доколкото същите служат за пренос и разпределение на електрическа енергия. Те са заварени енергийни обекти, в какъвто смисъл е и заключението на първоинстанционния съд. За съществуващите енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на ЗЕЕЕ (отм.) - ех lege. Съгласно § 26 ПР ЗЕ (ДВ, бр. 107/2003 г.) възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ (ДВ, бр. 64/99 г.) сервитутни права запазват действието си. Касае се за съществуващи енергийни обекти, за които вече е породено сервитутно право. Поради това с оглед законово установения сервитут, собственикът на ПИ с идентификатор 20482.309.24, находящ се в землището на гр. Девня е длъжен да търпи ограниченията в правото на собственост. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗУТ собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се извършва така, че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със заповед на органите по ал. 1, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Правилно съдът приема, че релевантните за издаване на заповед по посочената разпоредба предпоставки са налице. В тези случаи собствениците на имотите са длъжни да осигурят достъп, който се осъществява на базата на издадена заповед. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 1 б. "б" ЗЕ, при упражняване на сервитутите техният титуляр придобива право негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения. Следователно, правото на преминаване и влизане в чужди поземлени имоти, включително техника през засегнати поземлени имоти във връзка с обслужването на въздушни и подземни проводи за субекта на сервитута, в случая на Електроразпределение Север АД е налице. Предвид изложеното настоящият състав намира, че е правилен и съответен на закона изводът на първоинстанционния съд, че са изпълнени предпоставките по посочената разпоредба, тъй като е безспорно установено възникването на авария, намираща се в ПИ 20482.309.24, за отстраняването на която е следвало да се осигури достъп до имота. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че независимо от настъпването на аварийна ситуация през 2021 г., когато е паднал стълба вследствие на метеорологични условия и е прекъснато захранването, то същата е била овладяна чрез захранване по временна схема. Тези обстоятелства са ирелевантни за упражняване на правото на достъп до съоръженията на далекопровода. Наличието на сервитут дава право за осигуряване на достъп до съоръженията винаги и по всяко време за проверки и други експлоатационни дейности, поради което настъпването на авария или друго извънредно събитие в предходен период не препятства реализирането на това право. Безспорно в случая при установена повреда на елементи от преносната мрежа, препятстваща нормалното подаване на електрическа енергия към хиляди абонати, която макар да е овладяна чрез захранване по временна връзка, следва да се осигури достъп до енергийния обект, за да бъде изправен ЖР стълба и да се възстанови действащата схема на електрозахранване. Отказът на собственика на имота да допусне екип за извършване на възстановителни и ремонтни дейности, както и отказът на кмета на община Девня да издаде заповед, с която да се осигури достъп за възстановяване на схемата на свързване на електропровода застрашават енергийната сигурност в района. Не се споделят и възраженията, че в случая е приложима хипотезата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, а не тази по ал. 2 на същата разпоредба, че липсват документи, удостоверяващи повреда по енергийното съоръжение, както и че към заявлението следва да е представен влязъл в сила административен акт за извършване на ремонтни дейности или да са издадени строителни книжа за разрешаване извършването на конкретни СМР. От административния орган не е съобразено, че се касае за ремонтни и възстановителни дейности по съществуващо съоръжение, по отношение на което е възникнал сервитут в полза на оператора на електроразпределителната мрежа по силата на ЗЕ. Цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима, доколкото касае случаи в хипотезата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, какъвто настоящият не е. С оглед изложеното не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касаторът следва да заплати на Електроразпределение Север АД направените такива в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,