Решение № 6047 от 20.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, чрез процесуален представител, срещу Решение 276/16.09.2021г., постановено по адм. дело 101/2021г. на Административен съд Смолян, с което по жалба на Елена Първа ООД е отменен Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-51-1/18.11.2020г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 26-00-528-001/05.02.2021г. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт. Счита за неправилен извода на решаващия съд, че процесните имоти са жилищни, а от анализа на събраните доказателства се установява, че те имат статут на нежилищни и се използват с търговска цел. За процесните обекти са налични удостоверения за категоризация и липсват доказателства, че имотите са използват за задоволяване на жилищните нужди на дружеството. Процесните имоти не са жилища, тъй като не се ползват за задоволяване на жилищни нужди на физически лица, а и са собственост на предприятие. Според касатора имотите обект на издадения АУЗД са търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС тъй като фактически са предназначени и се ползват за предоставяне на услуги по смисъла на Закона за туризма и определящо за данъчното облагане е именно предназначението за което фактически се ползва вещта. От заключението на в.л. по СТЕ заявено в с.з. се установява, че сградата където се намират процесните имоти е за сезонно обитаване, което води до извод, че тяхната квалификация е такава по чл. 28, ал. 2, т. 1 от Наредба 7. В тази връзка и предвид чл. 110, ал. 1 и чл. 112 от Наредба 7 органа е извършил преценка на предпоставките на посочените подзаконови текстове и правилно е прието, че имотите са нежилищни такива и са предназначени за търговска цел. Друго обстоятелство, че процесните имоти са нежилищни такива е факта на издаване на удостоверения за категоризираните им като апартаменти за гости по ЗТ. Неоснователно съда е приел, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, тъй като липсата на мотиви в първоначалния акт не е такова нарушение, ако по-горния административен орган го е потвърдил и е изложил правни съображения за това. В потвърдителното решение по-горе стоящия орган е изложил подробни мотиви за издаване на акта, като по този начин е санирал евентуално допуснатото нарушение. Не на последно място се твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е спазена нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Последния не е решил спора по същество, а е отменил издадения акт, като е имал правното задължение да извърши промяна в размера на установените задължения, ако прецени, че имотите не са правилно определени от органа като жилищни, с оглед назначената ССЕ. Съдът е имал и задължение, като е приел, че в акта диференциацията на задълженията е само по години и вид, с оглед събраните доказателства да установи данъка по години и вид за всеки един от имотите, което не е сторено, въпреки, че има задължение да изясни спора по същество. По подробни доводи в касационната жалба се моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Елена Първа ООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на ВАП счита касационната жалба за допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, предвид следното: Предмет на обжалване пред Административен съд Смолян е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-51-1/18.11.2020г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 26-00-528-001/05.02.2021г. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, с който на Елена Първа ООД са установени задължения за ДНИ за периода 2015-2020г. в общ размер на 3 244.64лв. главница и 804.97лв. лихви за просрочие, както и ТБО за същия период в общ размер на 10 590.08лв. главница и 2 844.17лв. лихви за просрочие. АС Смолян е установил, че през 2014г. процесните имоти, с изключение на лоби-барът, са декларирани като жилищни. Със съобщение от 02.09.2020г. дружеството е уведомено да подаде коригираща декларация, като имотите се декларират като търговски такива. На 16.09.2020г. е подадена коригираща декларация от дружеството, както са изискванията на данъчния орган. На 03.12.2020г. обаче дружеството подава още две декларации, като коригира като е пропуснат двумесечния срок. Установено е по този начин, че дружеството има за довнасяне задължения за ДНИ и ТБО предвид характера на имотите. Издадения АУЗД е оспорен пред по-горестоящия административен орган, като с решение 26-00-528-001/05.02.2021г. на Началник отдел МДТ при Община Чепеларе е потвърден издадения акт. В решението е посочено, че имотите не са жилищни, а са такива с търговско предназначение. Индиция за това според органа е издаденото удостоверение за категоризация и тъй като имотите не се ползват като жилищни, следва да се декларират като нежилищни. В хода на съдебното обжалване е назначена СТЕ, която дава заключение, че имотите са с предназначение ателиета и апартаменти в сграда за отдих и туризъм; те са категоризирани с три звезди като апартаменти за гости; предназначението на сградата, където се намират процесните имоти е База за отдих, с търговска, административна и спортна част. По делото е назначена и СИЕ от чието заключение се установява, че ако имотите са нежилищни размера на ДНИ за процесния период е 4 994.74лв., а ако са жилищни 2 283.45лв.; размера на ТБО за процесния период ако се приеме, че имотите са нежилищни следва да е в размер на 2 283.45лв., а ако са жилищни 1 522.30лв, като в справка в.л. дава в два варианта дължимите ДНИ и ТБО по години и за отделните имоти. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, съдът е приел, че акта изхожда от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Според съда в издадения АУЗД липсва яснота относно за кой самостоятелен обект, какъв е размера на данъка и на таксата. За всяка година поотделно е определен данък и такса, но не е ясно по отношение на кой от процесните имоти. Посочено е, че не е ясно дали в АУЗД се включва и лоби-барът, който е бил деклариран от самото начало като търговски обект. Именно поради това е прието, че оспорения акт е незаконосъобразен. На второ място съдът в противовес на данъчния орган е приел, че процесните имоти, с изключение на лоби-барът са жилищни такива, а не търговски. Приел е, че за целите на данъчното облагане релевантно е фактическото им ползване и териториално-устройственият им статут е ирелевантен. АС Смолян е посочил, че имотите са декларирани като жилищни, а с коригираща декларация като търговски, но тъй като коригиращата декларация е подадена по указания на данъчния орган в производство по чл. 103 от ДОПК, като те нямат законово основание да задължават страната да подава коригираща декларация относно предназначението на имота. Първоинстанционния съд се е позовал на решение постановено по одм. Дело 1602/2019г. на ВАС, в което е прието, че обособени жилища в жилищни сгради, в които се настаняват гости, не се третират за данъчни цели като търговски обекти. Според съда това, че имотите са определени като ателиета и апартаменти в сграда, определена като база за отдих по устройствените правила, не означава, че те са с търговска цел. В тежест на данъчния орган е да установи търговската цел, като по делото такива доказателства от данъчния орган не са представени. От доказателствата не може да се направи извод за фактическо ползване със стопанска цел. АС Смолян като е приел, че обектите са със жилищен характер е посочил, че община Чепеларе е следвала да определи задълженията за ДНИ и ТБО като за жилищни имоти, но с оглед нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът не може да преизчислява задълженията за тези обекти, тъй като би постановил акт с различен смисъл, предвид необходимостта да посочи всяко отделно задължение за всеки отделен имот. С оглед на горното оспорения АУЗД е отменен и на дружеството са присъдени разноските по делото. Така постановено решение е неправилно. На първо място неправилен е извода, че оспорения АУЗД е незаконосъобразен тъй като задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО не са били определени отделно за всеки обект и не е ясно дали лоби-барът е включен в сумата за заплащане. Видно от оспорения АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-51-1/18.11.2020г. в него издателят му е посочил, че от дружеството е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с описание на всеки един от имотите, като на стр. 2 по отделно са посочени установените задължения за данъци и такси за всяка една година, което е достатъчно за да може лицето да установи волята на данъчния орган относно дължимите задължения за ДНИ и ТБО. Освен това видно от заключението на допълнителната ССЕ в данъчната оценка не е включена данъчната основа на обект Лоби-бар . Ако ДЗЛ е имало съмнения или неясноти по отношение размера и начина на определяне на дължимите данъци и такси е имало възможност по чл. 107, ал. 2 от ДОПК да изиска справка за тези задължения. Няма как съдът да се позовава на процесуалното бездействие на страната за да прецени издадения акт като незаконосъобразен на горното основание. От друга страна предвид нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК първоинстанционния съд има задължението да установи както основанието на дължимите данъци, така и техния размер. Видно от назначената по делото ССЕ и допълнителна такава е, че се установяват размерите на данъчните задължения на юридическото лице по имоти и години т.е. за съдът е изяснен въпроса касаещ всяко едно данъчно задължение на ДЗЛ по периоди и имоти. На второ място основания въпрос на който е следвало да отговори първоинстанционния съд е дали процесните имоти следва да се възприемат като жилищни или нежилищни, съответно коя е данъчната основа за облагане с ДНИ и ТБО. Съгласно чл. 21 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. При извършване на преценка дали процесните имоти са жилища , правилно е съобразено, че в ЗМДТ липсват легални дефиниции, съответно са приложени разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, според които съдържанието на понятията следва да бъде това, което е дадено в други нормативни актове. Разпоредбата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ дефинира понятието жилище , поради което е релевантна за определяне на характера на процесните имоти, както правилно е преценено от административния съд. Съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ (в релевантната редакция), "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Видно от заключението на СТЕ предназначението на имота е База за отдих , като процесните самостоятелни обекти в него са: ателие 44, апартамент 33, ателие 17, ателие 18 и ателие 1. В заключението е посочено, че за самостоятелните обекти е издадено удостоверение за категоризация три звезди и те са окачествени като апартаменти за гости. От заключението на допълнителната ССЕ се установява, че за периода 2015г. 2020г. дружеството е платило на община Чепеларе туристически данък от декларирания брой нощувки реализиран от процесните имоти. Установените факти и обстоятелства са следните: процесните самостоятелни обекти не се обитават постоянно, намират се в сграда отредена за отдих, самите обекти са с предназначение апартаменти под наем, налице са и доказателства за отдаването им. В практиката си ВАС приема, че предназначението, за което фактически се ползва имота е определящо за данъчното облагане, а не това за което имота е отреден по териториално-селищно устройствените закони. В конкретния случай процесните имотите обект на оспорения АУЗД са собственост на юридическо лице, като доказателствата сочат, че те се отдават под наем. В този случай съдебната практика е безпротиворечива, че същите следва да се обложат като нежилищни имоти, тъй като с тях се осъществява стопанска дейност. Липсата на доказателства от страна на едноличното дружество за ползване на имотите като жилищни и наличието на индиции, че те се ползват с търговска цел, то правилно е прието от органите по приходите, че тези недвижимости са такива на предприятие и съответно - ДНИ и ТБО са изчислени върху отчетната стойност на тези обекти. От друга страна самия търговец в декларация по чл. 14 от ЗМДТ е декларирал самостоятелните обекти като нежилищни . Подаването на данъчна декларация по ЗМДТ е задължение на данъчно задълженото лице, произтичащо пряко от закона. Както правилно е посочил АС Смолян, а и предвид изразеното в решение 9958/19.07.2019г., постановено по адм. дело 14277/2018г. на ВАС, данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го обвързва поради декларирането на неизгодни за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. С подаването на коригираща данъчна декларация по смисъла на чл. 14, ал. 3, съответно чл. 17, ал. 1 /отм./ ЗМДТ, задълженото лице фактически се отказва от декларираното с предходната декларация и се обвързва с това, което декларира с коригиращата декларация. Именно декларираното в нея става достоверно за данъчния орган. В конкретния случай юридическото лице е подало коригираща данъчна декларация с която е декларирало имотите като нежилищни и с оглед на това за целите на данъчното облагане с данък върху недвижимите имоти, респективно за таксата за битови отпадъци, и при липсата на основания за данъчния орган да счита декларираните факти в частта за начина на ползване на имотите за неверни, релевантно е декларираното от касатора предназначение на имотите. Тук неправилно АС Смолян е посочил, че юридическото лице е било задължено да декларира имотите като нежилищни поради указанията дадени му от данъчния орган, тъй като последното е имало основание да откаже да ги декларира по този начин и да обжалва евентуално издадения акт, в който органа е определил задължения които приема, че не дължи. В конкретния случай правилно данъчния орган при подадена коригираща декларация, че имотите са нежилищни е издал акт за допълнителни задължения изчислени по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Неправилно съдът се е позовал на решение 7368/17.05.2019г. на ВАС по адм. дело 1602/2019г., тъй като фактите по това дело и по настоящото са различни. В соченото решение е установено, че имотите са декларирани като жилищни такива, а в конкретния случай с коригираща декларация те са посочени от юридическото лице като нежилищни . Предвид горното настоящата касационна инстанция приема, че АС Смолян неправилно е интерпретирал и анализирал събраните по делото доказателства, водещи до извод, че процесните имоти функционално се ползват като нежилищни такива и следва да се обложат с ДНИ и ТБО като такива, тъй като на първо място са декларирани като такива от самото ДЗЛ, и на второ място поради установеното фактическо ползване на последните. Видно от заключението по ССЕ и допълнителната такава, определените данъчни задължения по размер са правилно изчислени. За пълнота следва да се посочи, че АС Смолян неправилно е тълкувал и нормата на чл. 160 от ДОПК, като е приел, че разпоредбата не му дава право да преизчисли задълженията за процесните обекти, тъй като би постановил акт с различен смисъл. Съдът не е взел в предвид тълкувателно решение 5/14.07.2004г., постановено по т.д. 7/2004г., приложимо и при настоящата уредба на чл. 160 от ДОПК, където е прието, че съдът има право не само да измени основанието на акта, но и да преизчисли съответните дължими данъчни задължения, тъй като действа не като контролно-отменителна инстанция, а като такава по същество на спора. Като е постановил акт в различен смисъл, АС Смолян е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Елена Първа ООД срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2020-51-1/18.11.2020г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 26-00-528-001/05.02.2021г. на началник отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да се отмени решението на АС Смолян и в частта за разноските. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на разноски на Община Чепеларе се следват такива за двете съдебни инстанции съгласно представените списъци д.т. в размер на 139.70лв. и 3 000лв. адвокатско възнаграждение и 700лв. депозит за експертиза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,