Решение № 7951 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1218/2020 г.
ВАСVIII отделение22.06.2020 г.докладчик Станимира Друмева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 6.11.2019 г. на Административен съд - Видин, постановено по административно дело № 239 по описа за 2019 г. на съда. ОСЪЖДА Х. Христов, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - София съдебни разноски за касационното производство в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7951 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1218/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Христов, ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуалния му представител адв. Стефанов, против решение № 127/6.11.2019 г., постановено по адм. дело № 239/2019 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане № 05/06/3/0.0.0277/3/01/04/01 от 6.06.2019 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Монтана. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора стопанството му, регистрирано като животновъден обект – пчелин, винаги се е намирало в района, в който е регистрирано и никога не е премествано или закривано. Посочва, че настоящият случай касае подвижно пчеларство, но съдът не е обсъдил доводите, изложени в жалбата, че при проверките, извършени от административния орган, пчелните семейства са се намирали в различни населени места. Искането от съда е да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - директорът на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Монтана, оспорва касационната жалба в писмено становище, подадено чрез юрк. Йорданова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът уважи касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 127/6.11.2019 г., постановено по адм. дело № 239/2019 г. по описа на Административен съд - Видин, е отхвърлена жалбата на Х. Христов срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 05/06/3/0.0.0277/3/01/04/01 от 6.06.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Монтана, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ в размер на 9 779 лв. и на оспорващия е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо получено първо плащане по договор № 05/06/3/0.0.0277 от 3.08.2017 г., което подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, ведно с дължимата лихва, за нарушение на чл. 19, ал. 5, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 10 от 10.06.2016 г.) и чл. 14, ал. 1, т. 7 от договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 05/06/3/0.0.0277 от 3.08.2017 г. От фактическа страна съдът е установил, че от земеделския производител е подадено заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на млади стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", регистрирано с уникален идентификационен номер 605005. Приложен е бизнесплан и на 3.08.2017 г. е сключен договор № 05/06/3/0.0.0277 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. С писмо изх. № 01-123-6500/47 от 6.02.2019 г. ДФ "Земеделие" е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, приключило с процесния АУПДВ. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК и в предвидената от закона форма. След преценка на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че административният орган е уведомил надлежно оспорващия за откриване на административното производство, като му е предоставил възможност да защити правата си в хода на провелото се административно производство по издаване на оспорения административен акт. Приел е, че релевантно за случая е безспорно установеното обстоятелство, че не е спазен чл. 14, ал. 1, т. 7 от сключения между страните договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Счел е, че след като проектът на Христов е получил приоритет по критериите, посочени в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., то кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от тях през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Посочил е, че землището на с. Войница не е в териториалния обхват на планинските райони, видно от приложение № 1 към Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 15.02.2008 г. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. По делото не е било спорно, че административното производство е открито след като по подадена от Христов заявка за плащане № 05/06/3/0.0.0277/3/01 по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г., са извършени административни проверки и посещение на място в стопанството, при които е установено, че са нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 5, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 14, ал. 1, т. 7 от договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 05/06/3/0.0.0277 от 3.08.2017 г. Няма спор между страните, че от Христов е подадена заявка за второ плащане № 05/06/3/0.0.0277/3/01, в която като местоположение на стопанството е отбелязано с. Ошане, общ. Белоградчик, обл. Видин. Административният орган е посочил, че заявеното местоположение отговаря на удостоверението за регистрация на животновъден обект № 51/17.05.2016 г., договор за наем на недвижим имот – поземлен имот 312 в кв. 22 и декларация опис на животните в животновъдния обект, заверена от официален ветеринарен лекар от 4.06.2018 г. При извършеното посещение на място на 18.06.2018 г. е установено, че в регистрирания животновъден обект в с. Ошане, общ. Белоградчик, обл. Видин, няма пчелни семейства. Посочените към заявката за второ плащане 132 бр. пчелни семейства са установени от проверяващия екип в с. Войница, общ. Кула, обл. Видин. Оспореният акт обективира две волеизявления на административния орган - отказ за изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 05/06/3/0.0.0277 от 3.08.2017 г., и установяване на публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване финансова помощ в размера на полученото по договора първо плащане. Предвид кумулативно дадените последици от неизпълнение на задълженията по Наредба № 10 от 10.06.2016 г. няма пречка двете волеизявления да бъдат издадени едновременно. С Наредба № 10 от 10.06.2016 г. се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Финансовата помощ по тази наредба се предоставя за устойчиво развитие и растеж на малките земеделски стопанства. В глава четвърта на Наредбата е уреден редът за извършване на контрол върху изпълнението на проектите, като в чл. 31 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване изпълнението на намеренията на кандидата за изпълнението на всички договорени и нормативно установени задължения съгласно условията на тази наредба и договора за подпомагане. В следващата разпоредба на чл. 32 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване фактическо съответствие на представения от ползвателя бизнесплан и заложените в него данни и показатели с действителните такива. Тези резултати от проверките се вземат предвид при обработката на подадената заявка за второ плащане и при преценката за съответствието между одобрения бизнесплан и заложените в него данни и показатели и тяхното реално изпълнение. Изплащането на финансовата помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" е на два етапа съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., като първото плащане е след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а второто плащане е след извършена проверка, която да установи коректното изпълнение на бизнесплана. В случая подаденият от касатора проект № 05/06/3/0.0.0277 по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г. е оценен съгласно посочения критерий за подбор в чл. 19, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., а именно - проект на земеделски стопанин, който притежава земеделско стопанство, разположено изцяло в планински район съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 15.02.2008 г. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. "земеделско стопанство" е стопанство по смисъла на чл. 4, § 1, буква "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, а именно - всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка. Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 5 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., респ. чл. 14, ал. 1, т. 7 от договора, когато проектът е получил приоритет по критериите, посочени в чл. 19, ал. 1, кандидатът е длъжен да поддържа съответствие с всеки един от критериите, на които е отговарял проектът му през целия период, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане до изтичане на пет години от датата на сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. След като землището на с. Войница, където са установени пчелните семейства, не е в териториалния обхват на планинските райони съгласно приложение № 1 към Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват, то тази промяна на местоположението на отглежданите пчелни семейства е в нарушение на критерия за подбор, за който проектът на Христов е получил приоритет, съгласно приложение № 1 от сключения договор с ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател не оспорва фактическите установявания направени от съда, а възразява против направените от него правни изводи. При положение, че безспорно по делото е установено, че пчелните семейства не се намират в с. Ошане, общ. Белоградчик, а същите са в с. Войница, община Видин, то доводите на касатора са неоснователни. Следва да бъде отбелязано, че липсват и не са представени документи за придвижване до с. Ошане или до землището на друго населено място, посочено в приложение № 1 към Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалният им обхват, след като пчелинът е преместен в с. Войница. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Закона за пчеларството "подвижно пчеларство" е придвижването и временното настаняване на пчелни семейства в близост до медоносна растителност за ползването й като пчелна паша и за опрашване на ентомофилните култури и дивите растения. Видно от гореизложеното, Христов е следвало да поддържа дадения приоритет, с оглед местоположението на стопанството в с. Ошане, общ. Белоградчик, според който стопанството му следва да е разположено в планински райони, попадащи в землища от приложение № 1 към Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. При положение, че землището на с. Войница не е в териториалния обхват на планинските райони, посочени в приложението, то правилно е прието, че проектът не отговаря на получената от административния орган оценка, по която е даден приоритет. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните съдебни разноски, определени на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 19, ал. 1, т. 4