Решение № 105 от 25.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г.

Решение № 105 от 25.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Ф" О. срещу Решение № 160 от 22.07.2008 г. по т. д. № 1149/2007 г. на Пловдивския апелативен съд с което е оставено в сила решението от 8.10.2007 г. по т. д. № 135/07 г. на Пловдивския окръжен съд. С него първоинстанционният съд е приел за основателни предявените от "Е" А. срещу "Ф" О. и "К" ЕО. (в несъстоятелност) обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 55 ал. 1 ЗЗД. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК - по т. 1 относно предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1ЗЗД и по т. 3 - относно двата обективно съединени иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени от "Елфарма" АД. Въведените от "Фаримпекс" О. касационни основания са по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК - недопустимост или евентуално - неправилност на въззивния акт поради нарушение на материалния закон чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Основните доводи са свързани с това, че неправилно е определена правната квалификация на спора по главния иск, както и с това, че ищецът в качеството му на кредитор на "К" ЕО. не е активно легитимиран да проведе исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба "Е" А., чрез пълномощника си, изразява становище, че решението е законосъобразно и следва да остане в сила. Представена е писмена защита. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът по касация "Корал И." ЕО. (н), призован чрез синдика - не изразява становище. Като взе предвид доводите на касатора, съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Предявеният от "Е" А. в качеството му на кредитор с прието вземане на "К" ЕО. (в несъстоятелност) главен иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Искането е за прогласяване за нищожно извършеното от "Корал И." ЕО. в полза на "Фаримпекс" О. плащане на сумата 11512.06 лв. след началната дата на неплатежоспособност - 30.10.2005 г. Вторият му обективно (и субективно пасивно) съединен иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД вр. чл. 134 ЗЗД. Искането е за осъждането на "Ф" ЕО. за връщане на полученото в подозрителния период на несъстоятелния длъжник "К" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че и двата иска са допустими и основателни. Въззивният съд е оставил първоинстанционното решение в сила. Данните по делото са следните: Качеството на "Елфарма" А. на кредитор с прието вземане в несъстоятелността на "Корал И." ЕО. (н) е безспорно. Установено по делото е и извършването през подозрителния период на плащане в полза на "Фаримпекс". С. е активната процесуалноправна легитимация на "Елфарма" А. да предяви и подържа иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, като също така е спорна и самата възможност нищожността по чл. 646 ТЗ да бъде релевирана чрез иск, а не чрез пряко позоваване от страна на синдика или чрез възражение в рамките на друго производство - това по несъстоятелност или от съпътстващите и обслужващи несъстоятелността. Спорна е ищцовата легитимация и по иска за връщане на престацията в патримониума на несъстоятелния длъжник "Корал И." ЕО., квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 134 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че произнасянето по поставеният по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос относно легитимацията по двата иска е обуславящ произнасянето по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия от тях - дали произнасянето по иска, квалифициран по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е в противоречие с практиката на ВКС. По иска с правно основание чл. 646 ТЗ. По отношение на активната процесуална легитимация са възможни три хипотези: 1./ Нищожността на извършените сделки и действия по чл. 646 ТЗ не се релевира чрез иск - становище, съдържащо се в публикуваната в бр. 3/2002 г. на сп. "Търговско право" статия на проф. Ж проф. Огнян Г.; 2./ Производството по установяване/прогласяване на нищожността е исково и легитимиран да го проведе е само синдикът - теза, подържана при условията на евентуалност от ответника "Фаримпекс" ООД; 3./ Производството е исково и легитимирани да го проведат са както синдикът, така и всеки кредитор с прието вземане - становище на съдилищата по същество по настоящето дело. Макар и косвено, такова е и становището на състави на ВКС-Търговска колегия доколкото са се произнесли по същество по искове с правно основание чл. 646 ТЗ, предявени от кредитор. Ако би било възприето първото становище, самостоятелният иск по чл. 646 ТЗ би бил недопустим, доколкото в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ (пред която сме изправени), би следвало синдикът ad hoc да счита плащането (удовлетворяването на кредитора) за нестанало, което от своя страна би определило статута на "Фаримпекс" О. като кредитор на несъстоятелността до размера на паричното си вземане по каузалната сделка. Възможността за такава правна конструкция е спорна. Ще следва да се отбележи, че въпреки теоретично предвидената възможност, съдебната практика не познава такова ad ho cпозоваване на нищожност на действия и сделки от изброените в чл. 646 ТЗ и оттук - възможност за изразяване на становище от ВКС по прилагането му и отговор на въпросите, които би породило това прилагане. Но дори разглеждано хипотетично, такова извънсъдебно позоваване би било възможно при безспорност между страните по действието/сделката относно неговата/нейната недействителност, произтичащо от единно тълкуване на чл. 646 ТЗ. То би било възможно само в рамките на същинското производство по несъстоятелност по уточняване и събиране на вземанията. Правната доктрина (съобразно цитираната статия), разглежда не само релевирането ad hoc на нищожността по чл. 646 ТЗ, а и установяването и, чрез предявяването на иск. Този иск е разгледан като функция от правомощията на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ - издирване и уточняване имуществото на длъжника. Квалификацията на производството по чл. 646 ТЗ като исково се съдържа в изброяването по чл. 649, ал. 3 ТЗ и с въвеждането на чл. 621а ТЗ . Същинският спор (по делото, а и в практиката въобще) е относно това, кой е легитимиран да го проведе - само синдикът или и всеки кредитор с прието вземане. Правният интерес на последния се определя от попълването на масата на несъстоятелността и хипотетичната възможност за него от неудовлетворяване или частично удовлетворяване на вземането му с оглед императива на чл. 739, ал. 2 ТЗ. Въпреки липсата на изрична законова регламентация, становището на настоящия съдебен състав е в полза на втория от посочените варианти. Аргументите "за" и "против" са изведени от преценката на: А/ П. белези на недействителността - абсолютна нищожност или относителна недействителност; Б/ П. характеристика на иска по чл. 646 ТЗ - установителен или конститутивен. Използваният от ТЗ термин е "нищожност" на действията и сделките, който по принцип характеризира недействителността като начална (абсолютна). Редът за прогласяването и е чрез установителен иск.