Решение № 6533 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2021 г.

Решение № 6533 от 1.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2941/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "НСП-АТ" ЕООД срещу решение № 3/08.01.2021 г., постановено по адм. д. № 597/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен (АС-Шумен). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отменен оспорения акт. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба по съображения в писмена молба бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 3/08.01.2021 г., постановено по адм. д. № 597/2019 г. по описа на АС-Шумен е отхвърлена жалбата на "НСП-АТ" ЕООД против Уведомително писмо № 02-270-2600/2111 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в обжалваната му част, с която субсидията по Направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР 2007-2013 г. с код на дейност АПОЗ, е намалена със сумата 24865, 30 лв. и против Уведомление за допълване № 02-270-2600/2111#2 от 20.09.2019 г., издадено от зам. изпълнителен директор Държавен фонд "Земеделие", с което е допълнено Уведомително писмо с № 02-270-2600/2111 от 06.08.2019 г., като е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9147, 65 лв. Административният съд е приел, че административният акт и неговото допълване са действителни и законосъобразни. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав по надлежно упражнено оспорване срещу подлежащи на обжалване административни акт с допълненото му съдържание. Подробно и задълбочено решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, от които правилно е приел за установено, че обстоятелствата, на които се позовава "НСП-АТ" ЕООД подлежат на обсъждане и имат значение за определяне на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2016 г. Обосновано административният съд е приел за установено, че процедурата по определяне на допустимите за подпомагане площи е приключила със Заповеди №РД- 64-21/24.01.2017 г. и № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, която не е оспорена от жалбоподателя. Дружеството не се е възползвало от възможността да подаде възражение и жалба в процедурата, предвидена в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/22.08.2006 г.), в която твърденията му, че заявените от него за подпомагане парцели трябва да бъдат включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2016 г. е имало възможност да бъдат обсъдени и съобразени. Законосъобразно решаващият съд е приел, че при издаване на оспореното пред него уведомително писмо и допълнението към заместник изпълнителният директор на ДФЗ е бил длъжен да се съобрази със заповедта на министъра на храните и горите, с която на практика са определени площите, допустими за подпомагане и обстоятелството, че в тях не са включени спорните парцели с идентификатори № 32723-50-2-2, с декларирана площ от 6, 591 ха с култура винени лозя и недопустима площ от 0, 12 ха в землището на с. Имренчево, община Велики Преслав, и парцел с № 54273-65-4-2 с декларирана площ от 7, 51 ха с култура орехи и недопустима площ от 7, 51 ха в землището на с. Осмар, община Велики Преслав. Причините за невключването на тези парцели в допустимите за подпомагане площи не съставляват фактическо основание за издаване на уведомителното писмо за оторизация и изплащане на финансово подпомагане и налагане на санкция за бъдещ период, в което административният орган е констатирал само несъответствие за подпомагане на два от заявените парцели и невключването им в заповедта по чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г. Подлежащи на финансово подпомагане са само парцели, чийто площи са включени в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за съответната година и ДФЗ не е компетентен да извършва проверка относно правилността на акта на министъра, с който се определят тези парцели. В кръга на предоставените му правомощия заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил финансовото подпомагане като е намалил заявената сума за подпомагане и е наложил санкция за бъдещ период поради неспазване на поетия агроекологичен ангажимент. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна и наведените в доводи не обуславят наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение