Решение № 15888 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2016 г.

Решение № 15888 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10304/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Й. Д. Й. срещу Решение № 4865 от 08.07.2016 г., постановено по административно дело № 7519/2015 г. на Административен съд - С. - град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че е бил лишен от възможността да участва в административното производство, да представя доказателства, както и да иска събиране на такива, включително на обяснения и сведения на други лица. Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт съдържа реквизитите по общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му, както и реквизитите по специалната норма на чл. 29, ал. 2, т. 2 от Закона за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/ закона). Излага твърдение че Комисията не е извършила пълна, всестранна и задълбочена проверка относно принадлежност към органите на държавна сигурност, съобразно задължението по чл. 9, т. 1 от закона. Изразява несъгласие с извода на съда относно това дали е доказана принадлежност към органите на държавна сигурност, предвид приетите по делото писмени доказателства, с оглед техния вид и съдържание. Счита, че съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата, подхождайки формално при постановяване на обжалваното решение. Изложени са съображения, че липсата на законосъобразно съставени картони обр. 4 и 6 води до отсъствие на каквито и да е документи, от които да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона. Намира, че документите сами по себе си не са достатъчни, за да бъде посочено някое лице за секретен сътрудник, а е необходимо данните в тях да установяват активна форма на поведение на проверяваното лице. Моли за отмяна на съдебното решение и да се отмени като незаконосъобразно решението на административния орган. Касационният жалбоподател Й. Д. Й. в съдебно заседание, чрез адвокат Ц. С. от САК поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното решение. О. К. за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ комисията) в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Петкова моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна и потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано. Счита, че обжалваното решение не страда от визираните от касатора пороци. Намира за правилно това, че съдът е приел за недоказано проведеното оспорване на цитираните картони образец 4, един брой и образец 6. Подробни съображения за неоснователността на жалбата са изложени в писмения отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че първоинстанционният съд е проверил в хода на съдебното производство информацията от намерени документи в архива на органите на ДС, попадащи в обхвата на чл. 25, т. 3 от закона, като е достигнал до правилния извод за законосъобразност на акта. Достига извод, че за съдебното решение не се обективират наличието на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 4865 от 08.07.2016 г., постановено по адм. дело № 7519/2015 г. на АССГ e ОТХВЪРЛEНО ОСПОРВАНЕТО по жалба на Й. Д. Й. от против Решение № 2-258/29.06.15 г на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, с която е установена и прогласена принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона. За да стигне до този правен резултат, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия съгл. чл. 29, ал. 1 от Закона. Намира за спазена писмената форма, като Решението съдържа реквизитите по общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването му, както и реквизитите по специалната норма на чл. 29, ал. 2, т. 2 от Закона. Съдът констатира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и са изяснени относимите факти и обстоятелства на осн. чл. 35 от АПК. Подробно са разгледани са възраженията на жалбоподателя и са приети същите за неоснователни. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на документи, картон обр. 4 /л. 89/ и картон обр. 6 /л. 91/, намира на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, че оспорването на двата документа не е доказано от жалбоподателя, поради което същите представляват официални удостоверителни документи, ползващи се с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Извършен е анализ на приложимата нормативна уредба и е прието, че наличните по преписката документи по чл. 25, т. 3 от Закона безспорно дават основание да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона. В заключение решаващият съд намира жалбата за неоснователна на всички изложени доводи, а решението за правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- трето отделение намира съдебното решение за правилно, поради което подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното решение е прието, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Съгласно относимата към настоящия казус т. 2 на чл. 29, ал. 2, за секретен сътрудник те са: трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката. Същите законови реквизити се съдържат в обжалвания административния акт. Налице са изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението на комисията, е налице необходимата пълнота и конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ- агент, която категория лица изрично попада към секретните сътрудници. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че бил лишен от възможността да участва в административното производство, тъй като правилно съдът е приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Съдът от своя страна е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани изводи в съответствие с материалния закон. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно- охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Съгласно чл. 9, т. 1 от закона, при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: регистрационен дневник, картони обр. 4 и обр. 6, протокол за унищожаване на лично дело IA - 2501 (Бс), протокол с предложение за унищожаване на работно дело IP-956 (Бс) (л. 87 - 100). При наличие на тези документи, по смисъла на &1, т. 1 от ДР на Закона комисията следва да ги обяви. Видно от Протокол от 29.06.2015 г. на комисията (л. 146 - 149), при приемане на процесното решение са обсъдени, т. е. анализирани наличните данни от писмените документи, представляващи преписката към обжалваното решение. Същите са обосновали изводът, обективиран в процесното решение. Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че липсата на законосъобразно съставени картони обр. 4 и 6 води до отсъствие на каквито и да е документи, от които да се установи принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона. В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените документи. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на документи правилно адм. съд, на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК, намира че оспорването на двата документа картон обр. 4 /л. 89/ и картон обр. 6 /л. 91/, не е доказано от жалбоподателя. В случая са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат непротиворечива информация и данните в тях преценени поотделно и в тяхната съвкупност обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е валиден административен акт, издаден при спазени административно-производствени правила и материално- правни предпоставки, и в съответствие с целта на закона. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК