Решение № 232 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2014 г.

Решение № 232 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Владимир Николаев Бояджиев от град Бургас против решение № 7183/20.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3773/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, без да се конкретизират основанията за отмяната му. Ответникът-директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност и недопустимост на постановеното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред АССГ е било искане на Владимир Бояджиев да се обяви за нищожна т. 2 от заповед № ЗАМ-437/29.06.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с която е определен начина на провеждане на конкурс за длъжността "инспектор" в Агенция Митници, чрез тест за психологическа пригодност и в частност - по модул лоялност и интегритет. АСБ е отхвърлил жалбата, като е разгледал спора по същество и е изложил съображения за материална незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част, която обаче не води до нейната нищожност. Касационната инстанция счита, че постановеното решение е НЕДОПУСТИМО по следните съображения: С разпоредбите на чл. 10 и сл. от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е въведена регламентация за постъпването на държавна служба в съответната администрация, като е предвидено задължително то да се предхожда от конкурс, с цел назначаването на всяка длъжност на държавен служител да се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества /ал. 2 на чл. 10/. Конкурсът се обявява от органа по назначаването със заповед, съдържаща реквизитите по чл. 10а, ал. 1, т. 1 - 5 ЗДСл. Органът по назначаването определя и състава на конкурсната комисия, която има правомощия да извърши преценка относно обстоятелството, кои кандидати следва да бъдат допуснати до участие в конкурса, като изготвя списъци на допуснатите и недопуснати кандидати - чл. 10в, ал. 2. В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане /ал. 3/. Изрично е предвидено, че недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол /арг. от ал. 4 на чл. 10в/. В следващата норма на чл. 10д от ЗДСл е посочен редът за провеждане на конкурса, като се посочва, че за проведения конкурс се съставя протокол. Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол. Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол. Буквалното, систематично и логическо тълкуване на относимите към спора разпоредби сочат на извод, че контролът върху процедурата на конкурс за назначаване (чл. 10в, ал. 6 от ЗДСл) и решението за назначаване (чл. 10д, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл) са поставени изцяло в пределите на оперативна самостоятелност на органа. Когато конкурсът се провежда по начина, посочен в чл. 24, т. 1, кандидатите решават тест, който включва въпроси, свързани с устройството и функционирането на администрацията и с професионалната област на длъжността. В случая, въпросите, свързани с лоялност и степен на интегритет в системата на митническата администрация са в кръга на професионална област на длъжността при възприето от органа широко тълкуване, включващо и проверка на нагласата на кандидата да съблюдава професионални етични норми на поведение. Поставянето на изисквания за провеждане на психологичен тест не противоречи на посочената в чл. 27, ал. 1 от НПКДС цел да бъдат проверени знанията и уменията на всеки кандидат да се справя със задачи, които са свързани със задълженията на съответната длъжност, включително ситуации на оценка на корупционен риск. Безспорно, за изпълнение на длъжността се изисква кандидатът да притежава честност и нагласа за придържане към установените правни, организационни, морални и социални норми. Оспорената част от акта не противоречи и на чл. 10, ал. 2 от ЗДСл. Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества. С поставянето на изискване за провеждане на конкурса чрез тест за психологическа пригодност не се нарушава конкуренцията, основана на професионални качества, част от които е и нагласата за лоялност и коректност при изпълнение на длъжност в митническа администрация. Всички тези факти водят до извода, че оспореният акт не носи белезите на индивидуален административен акт. Оспорената т. 2 от заповедта за откриване на конкурс за определена длъжност в АМ въвежда като изискване на конкурса провеждане на тест за компетентност и психологическа пригодност на кандидатите и интервю, и с нея не се нарушават правата или законните интереси на жалбоподателя. Тя е част от процедурата по провеждане на конкурса и няма белезите на индивидуален административен акт, което произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Цитираното определение по адм. дело № 11772/2013 г. на ВАС е неотносимо към спора, тъй като то касае недопускане до конкурс с протокол на помощната комисия. По настоящето дело не се оспорва нито отстраняването на жалбоподателя от участие в конкурса, нито проведеното класиране, поради което не са засегнати негови прави или законни интереси. Поради това, като се е произнесъл по съществото на спора, АСБ е постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК - което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Агенция Митници юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 лева, на основание чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение