Решение № 3463 от 16.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 934/2021 г.

Производството е по реда на чл.208-чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. Пешев, срещу решение 5761/23.10.2020 г., постановено по адм.д. 6501/2020 г. на Административен съд София град. Изложени са доводи, че в частта, с която е отменен отказа на председателя на ДАБ да предостави хуманитарен статут на чужденеца е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли постановеният съдебен акт да бъде отменен, а решението на председателя на ДАБ при МС потвърдено. Ответникът Б. Сангаре, гражданин на Мали, чрез процесуалния си представител адв. Илиев в проведеното открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София град в обжалваната му част е неправилно, като постановено в в нарушение на приложимия материален закон - чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Б. Сангаре срещу решение 1686/30.06.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд, в производство по чл. 87 от ЗУБ, е отменил решение 1686/30.06.2020 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта му, с която е отхвърлена молбата на Брехиме Сангаре за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката на органа за ново разглеждане, съобразно дадените указания. Със същия съдебен акт е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ при МС в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец на Б. Сангаре. По делото е установено, че Б. Сангаре, гражданин на Мали, е пристигнал в България на 07.01.2020 г. сам, като е преминал нелегално през зелена граница от Турция. Подал е молба за международна закрила с вх. РД 09-162/22.01.2020 г. В бежанската история лицето е посочило, че е напуснало Мали през месец юни 2019 г., като е заминало легално за Алжир, а впоследствие за Либия и съответно за Турция. На 02.01.2019 г. в селото на баща му /населено място/ е имало атака от страна на терористи, в резултат на което са били убити негови близки баща му, майка му, сестра му и брат му. При завръщането на чужденеца в селото е срещнал свой познат от детството А., чийто баща работел за терористите извършили нападението. Обвинил го за действията довели до смъртта на семейството му, поради което последвало сбиване между двамата, като в боя се присъединил и брата на А.. В резултат на сбиването търсещият закрила постъпил в болница, като след излизането си научил от близки на майка си, че ако бащата на А. научи за случката ще му отмъсти. Последното сочи, че го мотивирало да напусне Мали. Изложил е твърдения, че групировката, която е атакувала селото на баща му, позната като джихадисти и ДАЕШ, още от 2012 2013 г. е извършвала атаки и е убивала хора, а от 2015 г. и в района, който обитава. Лично той не е бил заплашван, като преди атаката не е имало заплахи и към близките му. Посочил е, че се страхува да не бъде намерен и убит от бащата, който твърди да е член на групировката. При изложеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материални закон по отношение на искането за предоставяне на бежански статут, доколкото от данните по делото не се установява безогледно насилие в Мали, включително при съобразяване на решението по дело C-465/2007 г. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е извършил преценка, че такива са налице, доколкото лицето търсещо закрила има основателни опасения от преследване, основани на религиозната му принадлежност, доколкото същата е причина за нападенията на ДАЕШ над семейството му. Изложил е аргументи, че не е необходимо да има реално преследване, за да се изпитва основателен страх от такова, като е посочил, че причината поради която не се е стигнало до преследване е, че Б. Сангаре е взел своевременни мерки да напусне страната. Съдът, като обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти, е извел извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, в частта му, досежно отказана хуманитарна закрила на чужденеца. Обжалваната част от решението е неправилна. Съдът като е анализирал събраните по делото доказателства и е изяснил релевантните за спора факти, е направил необосновани и в нарушение на материалноправната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ изводи. Неправилно е прието наличието на законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. От данните по делото не се установява чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 9 от ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на негови основни права посредством тежки по естество или повторяемост действия. Не са били установени и данни за тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, поради което се явяват незаконосъобразни изводите на първостепенния съд за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на цитираната норма. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Мали поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, относно наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава достатъчно основание да се приеме, че кандидатът е бил принуден да отпътува от Мали поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. Преценката на общата ситуация в Мали и бежанската история на кандидата сочат, че последният не е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Действително по делото са представени справка с вх. МД-2020/27.03.2020 г., взета предвид от административния орган при издаването на оспорения акт, както и актуална такава с вх. МД 514/25.09.2020 г. относно Република Мали, от които е видно, че положението в някои части на страната е несигурно и напрегнато, но насилието в страната не се преценява като безогледно и не е налице въоръжен конфликт по смисъла на международното право. Така преценена ситуацията не дава основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Липсват основания да се приеме, че в Мали е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 год. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д от същата директива. В този смисъл са и изложените от административния орган мотиви, че за Б. Сангаре е налице възможността безпрепятствено да се завърне, установи и пребивава на територията на страната си по произход и да пребивава в незасегнатите от нападения и действия на групировки райони, тъй като такива действително се установяват. Не се споделят изводите на административния съд относно наличието на основателни опасения от преследване даващи основание за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, търсещо закрила. Твърденията за опасност от преследване поради религиозни убеждения, посочени в искането за предоставяне на международна закрила, трябва да се преценяват с оглед тяхната тежест, като същите обаче са относими към предоставянето на статут на бежанец, съгласно чл. 8, респективно към отказа на органа по чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че административният орган, като не е достигнал до извод за наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на Б. Сангаре, е постановил незаконосъобразен акт. Липсват доказателства за наличието на реална опасност за кандидата в Мали, доколкото известната нестабилност в страната по произход не обуславя наличието на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт се отхвърли. Воден от горното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,