Решение № 2371 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция Земеделие - Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 8562/10.10.2024 г., постановено по адм.д. 1152/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Ответникът В. К. К., чрез своя пълномощник в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. К. К. против заповед РД-05-01-19/31.05.2024 г. на Директора на Областна дирекция Земеделие - Пловдив, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 27, чл. 7, ал. 2 и чл. 108 ЗДСл е прекратено едностранно служебното правоотношение с жалбоподателката за длъжността началник на Общинска служба по земеделие Асеновград в Областна дирекция ,,Земеделие - Пловдив, Главна дирекция Аграрноразвитие, считано от 03.06.2024 г. Във връзка с основанието за издаване на заповедта, органът е посочил, че В. К. не е спазила задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл, а именно неуведомяване от страна на лицето за назначаването му в Районна избирателна комисия като заместник-председател с решение 3097-ЕП/НС от 19 април 2024г. на Централната избирателна комисия. С обжалваното решение процесната заповед е отменена като незаконосъобразна. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че не се установява по делото държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл. 7 и това нарушение да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. Приел е също, че в оспорената заповед е налице обща формулировка, която не дава яснота какво нарушение е извършено поради неизпълнение на служебно задължение. Първоинстанционният съд посочва, че за да се ангажира съответната отговорност на служителя по ЗДСл, то следва по несъмнен начин да се установи наличие на виновно поведение, като е приел, че в случая безспорни доказателства за виновно поведение от страна на К. не са посочени. За пълнота АС Пловдив посочва, че съгласно чл. 68, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) членовете на районната избирателна комисия получават възнаграждение за работата си в комисията, а съгласно ал. 4 членовете на районната избирателна комисия за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете на районната избирателна комисия са за сметка на държавния бюджет. Посочва също, че според нормата на чл. 69 от ИК членовете на районната избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите им задължения за времето, необходимо за участието им в комисията. За това време те ползват по свой избор неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или по тяхно искане полагащия им се платен годишен отпуск. Първоинстанционният съд извежда извод, че цитираните норми ясно определят, че дейността на членовете, а също на председателя и на заместникпредседателя на районната избирателна комисия не е нито по трудов договор, нито е по служебно правоотношение по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 7 от ЗДСл като същата се основана на специален закон от по-висока степен, уреждащ правилата за провеждане на избори Изборен кодекс. Решението е правилно. Съдът е извършил проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с общия принцип на служебното начало, прогласен в чл. 9 и доразвит в чл. 168 АПК. Решаващият състав на АС - Пловдив е изложил подробни мотиви във връзка със становището си за отмяна на атакуваната заповед, които се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗДСл условия. В качеството на правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, несъвместимостта може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Ограничението цели препятстване на конфликта на различните по характер лични и служебни интереси при изпълнение на държавната служба. В чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е въведено специфично основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители без предизвестие от органа по назначаването, според което органът има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител при установяване, че служителят не е спазил задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл, т.е. когато при възникване на някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 в 7-дневен срок от настъпването на това основание не е уведомил органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба - наличие на пречка за продължаване на изпълнението на длъжността. Видно е, че за осъществяване фактическия състав на посоченото по-горе основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл трябва да са налице следните елементи: 1. служебно правоотношение между страните; 2. обективиране на някое от обстоятелствата по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 до т. 8 ЗДСл, и 3. бездействие от страна на служителя, изразено в неизпълнение на задължението му за уведомяване на органа по назначаването в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. От приетите по делото доказателства се установява, че в настоящия случай в оспорената заповед единственото правно основание, на което се е позовал административният орган е чл. 27 ЗДСл, но без да е посочил мотиви кое точно правно основание за недопустимост по чл. 7, ал. 2 ЗДСл счита за възникнало, както и въз основа на какви обстоятелства го приема за възникнало - йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; да е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; да е народен представител; да е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; да заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; да работи по трудово правоотношение, както и да работи по друго служебно правоотношение, при който факт за държавният служител К. да е възникнало задължение за уведомяване по смисъла на възприетото от органа правно основание за издаване на оспорения акт. Посочва се единствено като фактическо основание за издадената заповед назначаването на лицето в Районната избирателна комисия като заместник-председател с решение 3097- EП/НС от 19 април 2024 г. на Централната избирателна комисия. Този факт не се намира измежду изброените в нормата на чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не се установява по делото държавният служител К. да е назначен и да е изпълнявал длъжността си при неспазване на някое от условията по чл. 7, ал. 2 ЗДСл и това нарушение да съществува към момента на прекратяване на правоотношението. При тези факти за К. не е възникнало задължение за уведомяване по смисъла на възприетото от органа правно основание за издаване на оспорения акт, поради което и третият елемент от фактическия състав в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл, не е бил налице. Казано по друг начин, поведението на служителя като правно значим факт, изразено в спазване задължението му за уведомяване по чл. 27 ЗДСл, в конкретния казус не е било дължимо. Предвид горното правилен е изводът на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна дирекция "Земеделие" Пловдив да заплати на В. К. К. сумата от 2000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък с разноските по чл. 80 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,