Решение № 127 от 5.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, депозирана от Център за градска мобилност ЕАД с [ЕИК], чрез представител по пълномощие адв. М. Григорова от Софийска адвокатска колегия срещу Решение 353/20.01.2022 год., постановено по адм. дело 9720/2021 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С оспорения съдебен акт, състав на АССГ е отменил Принудителна административна мярка (ПАМ), издадена от К. Кунчев служител при отдел Охранителна полиция при СДВР (с позивна 331), наложена на основание чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП по отношение на лек автомобил Нисан Примера с рег. [рег. номер], собственост на И. Иванов. Със съдебното решение е осъдена СДВР да заплати на И. Иванов сумата от 310 лева, представляваща направените по делото разноски. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалните норми, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Формулирано е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по силата да което да се отхвърли жалба като неоснователна. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв. Григорова поддържа касационната жалба, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски. Ответникът И. Иванов, чрез процесуалния си представител адв. К. Чакова от Софийска адвокатска колегия представя писмен отговор по касационната жалба, в който на първо място заявява твърдение, че касационната жалба е процесуално недопустима, доколкото е подадена от лице без правен интерес от оспорване. В условията на евентуалност развива доводи за неоснователност на касационната жалба. Формулира искане за оставяне без разглеждане на касационната жалба, респ. за нейното отхвърляне като неоснователна и присъждане на разноски по представен списък. В съдебно заседание оспорва касационната жалба по заявените в писмения отговор аргументи, формулира искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на разноски. Ответникът - К. Кунчев служител при отдел Охранителна полиция при СДВР заявява основателност на касационната жалба. Ответникът СДВР, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Ц. Виденов заявява твърдение за основателност на касационната жалба и формулира искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като счита, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на АССГ. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от И. Иванов, чрез адв. К. Чакова против ПАМ, издадена на основание чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП по отношение на собствения на жалбоподателя лек автомобил Нисан Примера с рег. [рег. номер], за налагането на която, жалбоподателят е установил на 17.09.2021 год. Във връзка с постъпилата жалба, с Разпореждане от 01.10.2021 год. на зам.председателя на АССГ, жалбата е изпратена на административния орган Център за градска мобилност (ЦГМ) ЕАД за изпълнение на задълженията му по чл. 152 от АПК за комплектуване и изпращане на административната преписка. В изпълнение на това разпореждане, с молба от 07.10.2021 год. ЦГМ ЕАД е изпратил в съда наличните документи и информация по отношение на МПС с рег. [рег. номер], марка Нисан. В молбата изрично е заявено, че жалбата против ЦГМ ЕАД е процесуално недопустима, доколкото процесната ПАМ не е разпоредена от служител на ЦГМ ЕАД, а от полицейски служител от ООП - СДВР (с позивна 331) К. Кунчев, който не е служител на ЦГМ ЕАД. Развити са и доводи, че ЦГМ ЕАД няма отношение към оспорената ПАМ, доколкото нейните служители, работещи на специализирания автомобил тип паяк само технически са натоварили и извозили автомобила на жалбоподателя до специализирания паркинг, в изпълнение на разпореждането на полицейския служител. След образуване на делото, с Разпореждане от 14.10.2021 год., постановено по адм. дело 9720/2021 год., съдията-докладчик е задължил ответната страна да представи списък на страните. В изпълнение на това задължение, с молба от 27.10.2021 год., ЦГМ ЕАД е посочил, че като ответник по делото следва да се конституира служителят, наложил процесната ПАМ - К. Кунчев, служител от ООП - СДВР (с позивна 331) с адрес за призоваване Отдел Охранителна полиция СДВР, на вниманието на началник Общинска полиция гр. София, [улица]. Независимо от изрично направеното уточнение, че оспорената ПАМ не е постановена от служител на ЦГМ ЕАД, а от полицейски служител при СДВР, както и от представения списък на страните в производството, с Определение от 09.11.2021 год. по адм. дело 9720/2021 год., на основание чл. 154 и чл. 157 и сл. от АПК, съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание и е конституирал страните както следва: 1. Жалбоподател И. Иванов; 2. Ответник К. Кунчев; 3. Заинтересовани страни Център за градска мобилност и СДВР; 4. СГП. По повод горното определение за конституиране на страните, по делото е постъпила поредната молба от Център за градска мобилност ЕАД, в която отново е заявено становище, че дружеството няма отношение към оспорената ПАМ, разпоредена от полицейски служител при СДВР. В този смисъл е посочено и обстоятелството, че ЦГМ ЕАД не се явява и надлежен ответник по евентуален иск по ЗОДОВ, поради обстоятелството, че за последиците от отмяна на административен акт отговаря органът, чиито акт е бил отменен от съда. По повод така депозираната молба липсва произнасяне от страна на съда. При проведено на 07.12.2021 год. публично съдебно заседание, ответникът К. Кунчев, служител от ООП - СДВР (с позивна 331) изрично е заявил, че той е разпоредил репатрирането на автомобила устно на основание чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. С Решение 353/20.01.2022 год., постановено по адм. дело 9720/2021 год., състав на АССГ е отменил Принудителната административна мярка, разпоредена от К. Кунчев, служител от ООП - СДВР (с позивна 331) и е осъдил СДВР да заплати на жалбоподателя сумата от 310 лева разноски по делото. Против така постановеното съдебно решение не е подадена касационна жалба от ответника - К. Кунчев, служител от ООП - СДВР (с позивна 331), нито от СДВР, поради което, по отношение на тези страни, съдебният акт е влязъл в сила. Иницииралата настоящото производство касационна жалба е подадена от Център за градска мобилност ЕАД, чрез представител по пълномощие адв. Григорова. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Както в депозираните пред първоинстанционния съд молби, така и в настоящата касационна жалба, процесуалният представител на Център за градска мобилност ЕАД е заявил, че дружеството няма отношение към оспорената ПАМ, поради което неправилно е конституирано като заинтересована страна в съдебното производство. Настоящият съдебен състав споделя така направеното възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. В случая, доколкото ЦГМ ЕАД не е административния орган, постановил административния акт, нито съставлява организация, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от акта, нито актът поражда каквито и да е права или задължения за дружеството, то същото не притежава процесуалното качество на страна в административното производство. От друга страна, разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК указва, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За да придобие качество на заинтересована страна в съдебния процес съответния правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение. В случая, доколкото ЦГМ ЕАД не участва в производството по издаване на оспорената ПАМ и същата по никакъв начин не засяга правната му сфера, то дружеството не съставлява заинтересовано лице по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК. В съответствие с горните мотиви следва извода, че Определение от 09.11.2021 год., постановено по адм. дело 9720/2021 год. на АССГ се явява недопустимо по отношение конституирането на Център за градска мобилност ЕАД като заинтересована страна. Следва да се има предвид, че определенията, постановени от първоинстанционния съд по конституиране на страните по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, защото не преграждат развитието на производството и по отношение на тях законодателят не е регламентирал изрично обжалване с частна жалба. В този смисъл, след като определението на съда е по движение на делото, не прегражда развитието на производството и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, то страните могат да упражнят правото си на жалба срещу крайния съдебен акт, който по силата на чл. 177, ал. 1, изр. 1 от АПК има сила за страните по делото. Предвид горното и доколкото първоинстанционният административен съд недопустимо е конституирал касатора, жалбата се явява основателна, а оспореното съдебно решение следва да се обезсили по отношение конституираното като заинтересована страна дружество Център за градска мобилност ЕАД. По делото е направено искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата от 970 лева, 370 от които за платената държавна такса и 600 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,