Решение № 5667 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на Община Варна, чрез процесуалнен представител юрк. Д. Кискинов, срещу Решение 7298/15.07.2024 г., постановено по адм. дело 2291/2023 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, като оспореният административен акт бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Т. Р., в представено писмен отговор, чрез адв. Х. Джавгова, взима становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Б. С., в представен писмен отговор и допълнително становище, чрез адв. П. Стоев, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не взимат становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед Г-409/15.09.2023 г. на зам. - кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 128, ал. 3 от ЗУТ и Заповед 160/14.03.2019 г. на Главен архитект на Община Варна за допускане изработването на ПУП, на основание чл.135, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл.134, ал.2 т.1 от ЗУТ, представена скица предложение по чл.135, ал.2 ЗУТ, е одобрен Подробен устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП ПР3/ за УПИ V-289 "за жилищно строителство" /ПИ 10135.2557.289/, кв. 691, улична регулация от о.т. 3778 до о.т. 3779 и изменение на бордюрните линии на улична регулация от о. т. 349 до о. т. 335 по плана на 2-ри м.р.", гр. Варна, одобрен със Заповед Г-17/18.01.1995 г. на кмета на Община Варна, така както е показано с черен, червен, син, зелен и кафяв цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. С обжалваното решение е отменена процесната заповед и Община Варна е осъдена да заплати разноските по делото. За да постанови този резултат, съдът установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма. Приел е обаче, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно прилагане на материалния закон. Посочил е, че от съдържанието на заповедта не става ясно дали се касае за градоустройствен план, с който за първи път се регулира застрояването в УПИ V-289 "за жилищно строителство" /ПИ 10135.2557.289/ или се касае за ПУП, с който се променят предвижданията на предходен, действащ за същия имот устройствен план. Счел е, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Относно предвидената улица - тупик между о.т. 3778 и о.т. 3779 е приел, че същата не отговаря на относимите норми, че липсва задължителна част от проектната документация по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, както и че съществено се засяга начинът на ползване на въпросната отсечка - от отсечка за пешеходен достъп се оформя като тупик - за автомобилен достъп, т.е. налице е промяна в уличната регулация. Приема, че процесният ПУП е процедиран извън обхвата в който е допуснат. Териториалния обхват на одобрения с процесната заповед план надхвърля заявеното и допуснато с влязъл в сила административен акт изменение на ПУП. Нарушени са и правилата на чл. 21, ал. 2 и чл. 32 от ЗУТ. Въз основа на приетите по делото СТЕ, съдът приема, че при процедиране на оспорената заповед са допуснати и нарушения на чл. 128 от ЗУТ - двамата жалбоподатели са поставени в невъзможност да упражнят процесуалните си права - да депозират възражения против проекта, които да бъда разгледани от компетентния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по съдебно-технически експертизи, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Правилни са съжденията на съда за наличие на допуснати нарушения на материалния закон. Напълно се споделят от настоящия съдебен състав изводите на първоинстанционният съд, че от съдържанието на заповедта не става ясно дали се касае за градоустройствен план, с който за първи път се регулира застрояването в УПИ V-289 "за жилищно строителство" /ПИ 10135.2557.289/ или се касае за ПУП, с който се променят предвижданията на предходен, действащ за същия имот устройствен план. На първо място, следва да се отбележи, че чл. 129, ал. 2 от ЗУТ регулира създаването и одобряването на градоустройствените планове, докато чл. 135, ал. 3 от ЗУТ се отнася към процедурата за изменение на вече одобрени градоустройствени планове. Това е основното разграничение между двата текста, като всеки от тях касае различен етап в процеса на градоустройственото планиране. В процесната заповед, като правни основания за издаването й, са посочени двете разпоредби, и в този случай от съдържанието трябва да става ясно каква конкретно процедура е в ход и какви са основанията за прилагането на всяка от тези разпоредби, което органът не е изложил. Прецизността в приложението на разпоредбите е от съществено значение, тъй като тези процедури имат различни изисквания и последици. Непосочването на съответните правни основания за издаване на оспорвания административен акт, води до несъответствието му с материалния закон, какъвто е настоящия случай. Правилно съдът е приел, че са нарушени и правилата на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. В случая става въпрос за разминаване в плановите данни между два съседни имота, което би довело до нарушаване на нормативно изискваните отстояния и различия в височината на сградите. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, свързаното застрояване може да се осъществява на страничните имотни граници, като калканните стени трябва да бъдат напълно покрити. В случая, с процесния ПУП се създава допълнително свързано застрояване между процесния имот и този на оспорващия Р., като калканната стена не се покрива напълно, което противоречи на тази норма. Допускането на непокрит калкан може да бъде разрешено само при спазване на специфични условия, които включват съобразяване с други нормативи и не трябва да водят до нарушаване на основни изисквания за разстояния и височини. Нарушени са и изискванията за отстояния между сградите. В случая, съществуващото разстояние от 3 м. между имотите е значително по-малко от изискваните 6 м., а с планираното застрояване, разстоянията ще бъдат още по-малки 1,22 м., 1,59 м. и 3,20 м., което би довело до нарушаване на правото на осветление и проветряване на сградата на Р.. Нарушени са и правилата за етажност и дълбочина на застрояване. С процесния ПУП се създава допълнително свързано застрояване между двата имота, като се увеличава неговата дълбочина с 3.65 м. и от 14 м. става общо 17.75 м. Така се получава в двата съседни имота различна дълбочина на застрояването в единия е 14.10 м., а в процесния е 17.75 м. Завишена е и етажността на застрояването - по действащия ПУП е предвидена сграда от 4 етажа, а по процесния 5 етажа. Процесният ПУП създава различия в плановото разположение и височината на застрояването, което ще доведе до несъответствия със съществуващия план - в ПИ 10135.2557.289 ще действа план за застрояване на пет етажна сграда, с дълбочина на застрояването 17.55 м. и височина до корниза 15 м. и до било 19.5 м., а в другия ПИ 10135.2557.288 ще действа план за застрояване на четириетажна сграда с дълбочина на застрояване 14.10 м., което противоречи на нормата на чл. 21, ал.2 от ЗУТ. Нарушени са и правилата на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който разстоянието между жилищни сгради на основното застрояване, когато те са разположени през улица, трябва да бъде поне равна на височината на сградите. Това означава, че за да се спази нормативът, разстоянието между сградите трябва да бъде съобразено с тяхната височина, като се гарантира достатъчно пространство за осветление, проветряване и запазване на удобството за живущите. В конкретния случай, с процесния ПУП са допуснати нарушения на този изискван минимум. Разстоянията, между предвиденото застрояване в процесния имот и съществуващата сграда на бл. 41, са 8,50 м. и 10 м., което не отговаря на изискуемото разстояние от 15 м. съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. Това разминаване нарушава основното изискване за достатъчни отстояния между жилищни сгради, което е част от съществуващия законов ред за планиране и строителство и също води до несъответствие на процесния ПУП с разпоредбите на ЗУТ. Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че обжалваният ПУП не съдържа всички изискуеми документи, схеми и планове по чл. 108 от ЗУТ и Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, с което са нарушени формални изисквания за приемането му. На следващо място въпросното изменение е допуснато за бордюрни линии от о. т. 349 до о. т. 335 и то реално е довело до промяна в уличната регулация, която не съответства на тази по действащия ПР, одобрена с влязлата в сила Заповед 160/14.03.2019 г. По плана от 1995г. определена част от трасето е била предназначена за пешеходна зона, но с процесния ПУП - ПР е превърната в автомобилна. Налице е промяна в уличната регулация по действащият план от 1995 г. и в частта означена по оспорения план от о.т. 3778 до о.т. 3779, което означава, че изменението не е само техническа корекция, а реално нарушение на плана. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направените искания на ответниците за осъждане на касатора да им заплати сторените пред касационната инстанция разноски, като основателни и доказани, следва да бъдат присъдени както следва: в полза на Д. Т. Р. - разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и в полза на С. Б. С. разноски за адвокатски хонорар в размер на 1560 /хиляда петстотин и шестдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,