Решение № 8691 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2017 г.

Решение № 8691 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 120/13.03.2017 г., постановено по административно дело № 882/2016 г., Административен съд - П. е: 1) отменил решение № 1012-12-129 # 2 от 2.11.2016 г., издадено от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - П., в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 2140-12-299/29.08.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., с което на Д. С. Х. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, във връзка с чл. 69б от КСО; 2) изпратил преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - П. за решаване на въпроса по същество съобразно указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - П. да заплати на Д. С. Х. от гр. П., ул. "С." №..., разноски по производството в размер на 590 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - П., действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт В. К.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Ответникът по касация Д. С. Х. от гр. П. в писмен отговор, подаден от процесуалния му представител адвокат И. Б., оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното разпореждане от 29.08.2016 г. на Д. С. Х. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО, по съображения, че няма необходимия осигурителен стаж от първа категория (10 години), от втора категория (15 години) и няма сбор от осигурителен стаж и възраст от първа и втора категория (15 години). Разпореждането е обжалвано от Харизанов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е извършена преценката на труда, който е от втора категория. При осъщественият административен контрол жалбата частично е уважена, като директорът на ТП на НОИ - П. е зачел стажа, положен на длъжност "машинист на пътно-строителни машини" в предприятие "Агрокомплект" с. Т. през периода от 9.04.1987 г. до 12.04.1988 г., като такъв от втора категория труд по т. 26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), и е изменил разпореждането, в частта, в която е определен осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 10 години, 4 месеца и 19 дни, като е определил нова продължителност на осигурителния стаж от втора категория труд на Д. С. Х. в размер на 11 години, 4 месеца и 22 дни. Разпореждането обаче е потвърдено в частта, с която на Харизанов е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради недостиг на изискуем стаж от втора категория, необходим за наличието на право на ранно пенсиониране по условията на чл. 69б от КСО. Именно в тази част решението на ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт в гр. П. е атакувано пред Пазарджишкия административен съд. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт. За да уважи жалбата срещу административното решение, с която е бил сезиран, съдът е приел, че стажът на Д. Х. през спорните между страните периоди от 17.01.1984 г. до 1.06.1986 г. и от 27.11.1989 г. до 01.10.1990 г. на длъжности "шлосер" и "шлосер-заварчик" попада в хипотезата на т. 20 от ПКТП (отм.) и трябва да бъде зачетен като положен при втора категория труд, както и, че от същата категория е и трудът, положен от Харизанов на длъжност "фадромист" от 18.11.1986 г. до 5.04.1987 г., защото попада в записа на т. 26 от ПКТП (отм.). Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден при недопустимо разширително тълкуване на материалноправните норми на т. 20 и т. 26 от раздел II на отменения ПКТП. Съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства и техният анализ в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба, и при неправилна интерпретация на релевантните факти, довело в крайна сметка до неправилен краен правен извод на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно на Харизанов е отказано отпускането на пенсия на основание чл. 69б от КСО. Свидетелски показания в случаи като процесния са недопустими, защото спорът е за категорията на труда. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Въпреки законовата забрана за това, съдът е събрал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели А. К. и Д. У. относно характера и условията на положения от Д. Х. труд, които в случая не са годно доказателствено средство, още повече при наличието на неопровергани по отношение на тяхната материална доказателствена сила писмени доказателства от типа на визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (удостоверения обр. УП 3), издадени въз основа на първични документи по чл. 40, ал. 3 от същата наредба (изплащателни ведомости). Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на Д. Х. през посочените периоди на тези длъжности е положен при условията на трета категория труд и не може да бъде причислен към втора категория по т. 20 и т. 26 от ПКТП (отм.). Трудът като шлосер и шлосер-заварчик в "Ч." ООД (бивш промкомбинат) гр. П. остава извън приложното поле на цитираната т. 20 от правилника, защото съгласно тази точка от втора категория е трудът, положен на длъжност електро- и газозаварчик в обособени цехове и звена. До 1.03.1992 г. в предприятието е имало обособен цех "Фургони", но в този цех не е имало обособени бригади според функцията, която работещите са извършвали в предвидената за съответната бригада работа, в частност не е имало самостоятелно обособена бригада "Заварчици" или "Шлосер-заварчици". Трудът като фадромист в "П. - Т." АД (бивш ДАП) гр. П. не попада в записа на т. 26 от правилника, ако и да е положен като машинист на пътно-строителна машина (колесен челен товарач), защото не е в предприятие или организация от отрасъл "Строителство" (по смисъла на отменения Правилник за капитално строителство), нито е установено предприятието, респ. Харизанов, да са осъществявали строителна дейност. Извън горното, колесният челен товарач "фадрома" представлява машина, която намира широко приложение и се използва не само за дейности от отрасъл "Строителство", като в тази връзка следва да се отбележи, че съдът не е следвало да възприема безкритично казаното от вещото лице-икономист, че машината "фадрома" е предназначена само за работа в строителството, а не и в отрасъл "Транспорт". В случая липсват задължително изискуеми компоненти, за да се признае положения от Харизанов труд на посочените длъжности през спорните периоди за такъв от втора категория. Установените факти от доказателствата по делото и заключението на вещото лице (компетентно изготвено извън посочената по-горе част) по назначената съдебна експертиза, определят този труд като трета категория, защото не попада в уредените хипотези от т. 20 или т. 26 от ПКТП (отм.), и съответно не може да бъде зачетен от втора категория. В резултат на това Харизанов не отговаря на едно от кумулативните изисквания на чл. 69б, ал. 2 и ал. 6 от КСО - да притежава 15 години осигурителен стаж от втора категория труд или сбор от осигурителния стаж от първа и втора категория труд без превръщане 15 години, поради което няма право на ранно пенсиониране по условията на тази разпоредба. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд в сходни или идентични с процесния случаи при положен трудов стаж по това време от други лица на същите длъжности в същите предприятия в гр. П., която практика е формирана с решение № 6105/27.05.2015 г. по адм. д. № 14890/2014 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 5932/8.05.2018 г. по адм. д. № 13522/2017 г. на ВАС, шесто отделение, и др. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение в атакуваната му част е издадено при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правния му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Д. Х. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за съдебното производство, а касаторът не е претендирал присъждане на деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,