Решение № 12233 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 826/2015 г.

Решение № 12233 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 826/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Столична, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 7104 от 24.11.2014 г., постановено по адм. дело № 11648 от 2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отменено издаденото от него Решение № 5804-0079 от 19.05.2011 г. Касаторът поддържа, че съдебното решение е недопустимо поради просрочие на оспорването му. При условията на евентуалност излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че направените от съда фактически констатации не съответстват на събраните по делото доказателства, обосноваващи извод, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 366, § 2 и § 3 от Регламент /ЕО/ № 2454/1993 г. Сочи, че не е осъществен фактическия състав по приключването на учредения режим "транзит", като в тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли релевираното оспорване, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ПАМ" ООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Подкрепя тезата си с подробни доводи в писмени бележки и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - София-град е законосъобразността на Решение № 5804-0079 от 19.05.2011 г., издадено от Началника на Митница Столична, с което на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета /МК/ и чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците във вр. с чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент № 2913/92 на Съвета е определена митническа стойност на стока по декларация № Т1 MRN № 10BG00580400550743/22.05.2010 г. на Митнически пункт Калотина в размер на 13 012,90 лв., въз основа на което са установени публични държавни вземания в общ размер от 5 101.06 лв, включващ мито - 2 082.06 лв., ДДС - 3018.99 лв. и лихви за забава от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. За да формира извод за допустимост на производството първоинстанционният съд е приел, че оспорването е предявено в срок, тъй като решението на Началника на Митница Столична не е надлежно връчено на неговия адресат. Счел е, че приложената обратна разписка е подписана от лице, което не е служител в "ПАМ" ООД и че обжалваното решение е връчено на 12.04.2013 г., ведно с Решение № 149/20.04.2013 г. на Директора на Агенция "Митници". Тъй като жалбата, инициирала първоинстанционното производство, е депозирана на 23.04.2013 г., решаващият състав е приел, че същата е допустима. Настоящият касационен състав намира, че горното заключение не е съобразено с разпоредбата на чл. 61, ал. 2 АПК и съдържащите се в административната преписка доказателства. Съобразно представеното извлечение от ТР, считано от 11.11.2008 г. вписаният адрес на управление на "Пам" ООД е гр. София, ул. "Христо Белчев" № 6. Именно на този адрес е изпратено писменото съобщение за издаденото от Началника на Митница Столична Решение от 19.05.2011 г., което, съгласно съдържащото се в известие за доставяне № 922140001232 отбелязване, е връчено на 13.07.2011 г. Същото е получено и подписано от лицето Парашкевов, спрямо което първоинстанционният съд необосновано е приел, че е следвало да бъде конкретизирано и качеството, в което то е получило съобщението за административния акт. Специалната разпоредба на чл. 61, ал. 2 АПК не предвижда такова изискване при връчването на писмено съобщение за издадения административен акт, а нормата на чл. 50, ал. 3 ГПК не намира субсидиарно приложение. Тя е относима само към неуредените въпроси в дял III от АПК "Производства пред съд", но не и към производството по издаване на индивидуални административни актове. Поради това ирелевантно при преценката за редовното връчване на съобщението за издадения акт е доколко подписалото се лице е в трудово правоотношение с "Пам" ООД. Определящо е, че в известието за доставяне длъжностното лице е удостоверило получаването на съобщението на адреса на управление на дружеството и приемането му от подписалото се лице. Това удостоверяване за извършените от длъжностното лице и пред него действия в кръга на службата му се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която не се опровергава от представената справка за лицата, които са в трудови правоотношения с "Пам" ООД. Приемайки обратното, първоинстанционният съд необосновано е приел, че на 13.07.2011 г. дружеството не е било надлежно уведомено за издаденото решение. Съобщението е редовно връчено на адреса на управление, поради което от 14.07.2011 г. е започнал да тече 14-дневният преклузивен срок за оспорване на решението по административен или съдебен ред. Този срок е изтекъл на 27.07.2011 г. /присъствен ден/, поради което депозираното пред съда на 23.04.2013 г. оспорване е просрочено. Друг извод не следва от обстоятелството, че на 12.04.2013 г. е връчено съобщението за Решение № 149/10.04.2013 г. на Директора на Агенция "Митници", постановено по "заявление" от "Пам" ООД за възобновяване на производството по издаване на Решение № 5804-0079 от 19.05.2011 г. на Началника на Митница Столична. В тази връзка съдът не е съобразил, че в известието за доставяне не е отбелязано решението от 2011 г., както и че исканията за възобновяване на производството в случаите по чл. 99, т. 2 АПК предпоставят наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт. Тоест, след като във визираното заявление дружеството е обосновало искането си за възобновяване на производството със стабилитета на Решение № 5804-0079 от 19.05.2011 г., то "Пам" ООД е признало неизгоден за него в рамките на настоящото производство факт, който е следвало да бъде съобразен от решаващия състав. Наред с това, съдът не е отчел, че заявлението е подадено на 25.01.2013 г. и от него е видно, че към този момент дружеството е уведомено както за издаването на акта, така и за неговото съдържание. Дори и тази по- благоприятна дата да се приеме за момента на съобщаването на акта, то отново депозираното пред съда оспорване от 23.04.2013 г. се явява просрочено. При установеност на хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК не е налице абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на оспорване, с оглед на което образуваното пред първоинстанционния съд производство е недопустимо. Като е приел друго и се е произнесъл по съществото на спора, решаващият състав е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. с чл. 144 АПК в полза на Митница Столична следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 585, 05 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение