Решение № 427 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2017 г.

Решение № 427 от 11.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3082/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез юрк. Ефремова и юрк. Енева като процесуални представители, срещу решение № 401 от 17.01.2017 г., постановено по адм. дело № 5224/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен ревизионен акт № BG004300-РК9-382/12.01.2015 г., издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията при митница Свищов, потвърден с решение № РД-156/32-67185/17.04.2015 г. на директора на Агенция "Митници", в частта на определени задължения за акциз за периода 1.10.2012 г. - 7.08.2013 г. в общ размер на 9 356,05 лева и начислени лихви за забава в размер на 1 653,10 лева, както и относно присъдените в полза на "А." ЕООД разноски в размер на 1 450 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Съображенията са по отношение правните последици на отменения с влязло в сила съдебно решение отказ да се издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) за конкретен енергиен продукт, в случая минерален терпентин, и действието на валидно издаденото удостоверение като основание за освобождаване от облагане с акциз за този продукт за посочените в удостоверението цели съгласно чл. 24б, ал. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Според касатора правото на прилагане на чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за минерален терпентин, вложен в производството на разредител АМВ, разредител МРТ и газ за осветление възниква от момента на връчване на УОАКП, а за вложените количества енергиен продукт за тези производства преди това при действието на предходно УОАКП акцизът е дължим съгласно чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС. П., че липсата на признат с УОАКП статут за ревизирания период изключва правото на дружеството да бъде освободено от заплащане на акциз за предходен период, за който е постановен отменения отказ и затова акцизът се дължи на валидно правно основание. Касаторът прави искане да се отмени обжалваното решение и да се потвърди ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "А." ЕООД, чрез адв. Белелиева като процесуален представител, в писмен отговор и бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени ревизионния акт в оспорената част, съдът е приел, че същият е издаден от компетентни органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че с влязъл в сила съдебен акт е отменен отказът на митническия орган да издаде на "А." ЕООД исканото удостоверение по чл. 4, т. 14 ЗАДС. П. е, че отмяната на акта има действие по отношение на всички съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК и заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС. И. след ревизирания период УОАКП, в резултат на отменения като незаконосъобразен отказ на административния орган, е основание за освобождаване от облагане с акциз на същия енергиен продукт за предходен период, след като е установено, че дружеството отговаря на нормативните изисквания и е използвало продукта единствено за производствата, предвидени в него. Съдът се е позовал на приетите заключения - основно и допълнително на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) по отношение на материалната отчетност на дружеството, която дава възможност за проследяване на получаването и ползването на енергийния продукт, както и на констатацията, че не е извършвана директна продажба на минерален терпентин, нито такава като моторно гориво или гориво за отопление. Обосновал е извод, че енергийният продукт не е използван за цели, различни от посочените в издаденото след отмяната на отказа УОАКП, поради което не са изпълнени предпоставките по чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС. П. тези съображения съдът е отменил РА в оспорената част като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор за фактите. Същите са установени правилно от съда и се подкрепят от събраните доказателства. С РА в оспорената му част са определени задължения за акциз за времето от 1.10.2012 г. до 7.08.2013 г. в общ размер на 9 356,05 лева и лихви за забава в размер на 1 653,10 лева. Ревизиращите органи са установили, че за посочения период "А." ЕООД е използвал акцизна стока - енергиен продукт с код по КН 2710 12 21, представляващ минерален терпентин в количество общо от 13 333, 9 л за производството на газ за осветление, на разредител АМВ и разредител МРТ до момента, до който е действало УОАКП BG00400Е0075/27.04.2012 г. (прекратено с решение на началника на митница Свищов, връчено на 14.08.2013 г.). В удостоверението като цели не са включени посочените производства. Конкретните количества на използване (влагане) на минералния терпентин за всяко от производствата са потвърдени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В РА е прието, че за посочения период дружеството не е имало статут на освободен от акциз краен потребител по отношение използването на минерален терпентин за производствата на газ за осветление, на разредител АМВ и разредител МРТ, поради което влагането на енергийния продукт в тях представлява освобождаване за потребление и правопораждащ факт за акцизното му облагане на основание чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС. В подаваните на тримесечие рекапитулативни декларации са отразявани получените и използвани енергийни продукти. Дружеството не е подавало акцизни данъчни декларации, не е начислявало и заплащало акциз за количествата минерален терпентин, влагани за производството на посочените продукти. С решение № 457 от 1.10.2012 г. по адм. дело № 522/2012 г. на Административен съд - В. Т. е отменено решение № АА47/0002 от 27.04.2012 г. на началника на митница Свищов в частта, в която на "А." ЕООД е отказано вписване в УОАКП на енергиен продукт минерален терпентин за производството на разредителите АМВ, МРТ и газ за осветление, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото до него искане. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 9985/3.07.2013 г. по адм. дело № 13871/2012 г. на Върховния административен съд. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт е издадено УОАКП № BG004300Е0083/18.07.2013 г. по отношение на посочения енергиен продукт, който ще се използва за производството на изброените в него стоки, вкл. на тези, предмет на отменения отказ. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда относно действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на решение № АА47/0002 от 27.04.2012 г. на началника на митница Свищов за отказ за издаване на УОАКП. Правилно е съобразена разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, съгласно която отмяната на акта има действие по отношение на всички. При отмяната на административен акт отпадат с обратна сила разпоредените с него права и задължения. В хипотезата на отменен отказ правните последици отпадат към датата на постановяването му и задължителната сила на съдебното решение следва да бъде зачетена от административния орган. В случая след връщане на преписката за ново произнасяне и в изпълнение на дадените задължителни указания по приложението на закона началникът на митница Свищов е издал исканото УОАКП. Правилно първоинстанционният съд е съобразил действието на влязлото в сила решение за отмяна на незаконосъобразния отказ. Условията за издаване на удостоверението са били изпълнени към датата на подаване на искането и са проверени в хода на съдебното производство. Законосъобразно е прието, че отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са осъществени предпоставките за издаване на такова удостоверение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за противоречие с разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС (в относимата редакция, преди доп. с ДВ, бр. 97/2017 г.). Отмяната на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП установява изпълнението на изискванията за освобождаване по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС към датата на подаване на искането. За периода от постановяване на отказа до издаването на УОАКП в резултат на съдебното решение и връчването му на заявителя не е налице задължение за заплащане на акциз. Доказано е, че дружеството отговаря на законовите изисквания за освободен от акциз краен потребител за този период. По делото е безспорно установено, че за времето от 1.10.2012 г. до 7.08.2013 г. енергийният продукт минерален терпентин не е използван за цели, различни от посочените в издаденото в изпълнение на влязлото в сила решение УОАКП, поради което не е осъществено основанието по чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС, както законосъобразно и обосновано е приел съдът. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявено искане на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. По изложените съоражения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение