Решение № 13338 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7439/2025 г.

Производството е по чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. В. Г. срещу решение 4923 от 30.05.2025 г. по адм. дело 663/2025 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на М. В. Г. срещу мълчалив отказ на "Аксес Файнанс" ООД и уведомление от "Аксес Файнанс" АД с изх. 107/10.03.2025 г. за предоставяне на информация за обработваните лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни, по заявлението й с рег. 107/10.02.2025 г. Касационният жалбоподател, чрез пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а при преценка за допустимост - че е неправилно, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска да се отмени и се реши спора по същество като се уважи първоначалната жалба, респ. да се обезсили и върне делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - "Аксес Файнанс" АД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Развитите доводи от касационния ответник за нередовност, респ. недопустимост на касационната жалба са неоснователни. Касационната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 215, т. 1 - 5 АПК и при извършената проверка за допустимост по чл. 213а АПК не са констатирани основания за връщането й. Доводите за неоснователност на касационните оплаквания са по съществото на спора и ще бъдат разгледани при обсъждане на съдебния акт, предмет на касационна проверка. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, Върховният административен съд, приема следното: Съдът е установил от фактическа страна, че на 10.02.2025 г. М. Г., в качеството й на субект на когото се обработват лични данни, е подала искане до "Аксес Файнанс" АД, на основание член 15 и член 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 да й бъдат предоставени копия от договори за парични заеми, сключени между нея и "Аксес Файнанс" АД в периода 22.01.2022 г. до 22.01.2025 г. Преди изтичане на срока по член 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, жалбоподателката М. Г. е сезирала съда с жалба срещу мълчалив отказ на "Аксес Файнанс" АД по заявлението й за предоставяне на копия на носителите, съдържащи нейни лични данни. По оспорването е образувано адм. дело 491/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С влязло в сила определение 2738 от 21.03.2025 г. по адм. дело 491/2025 г. АС - Пловдив е приел, че жалбата е подадена преди изтичане на едномесечния срок, в рамките на който дружеството е следвало да отговори на искането й по чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, поради което не е налице мълчалив отказ. При тези съображения е оставил без разглеждане жалбата на М. Г. против мълчалив отказ на "Аксес Файнанс" АД да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на лични данни. С Уведомление изх. 107 от 10.03.2025 г. от "Аксес Файнанс" АД М. Г. е уведомена, че дружеството обработва личните й данни по договор за кредит на основание сключване и изпълнение на договора, на законово основание в изпълнение на задълженията на дружеството по изброените в писмото законови актове, при наличие на легитимен интерес и с нейно съгласие. Посочени са целите на обработването на лични данни и основанията за съхранение на данните. Към уведомлението, във връзка с правото на достъп до данните по член 15, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, е приложено Удостоверение относно предоставянето на личните данни, които дружеството обработва за М. Г., както и Приложение 1 към удостоверението от 10.03.2025 г., съдържащо извлечение от база данни, обработвани от администратора и копия на носителите само в частите, които съдържат лични данни на заявителката. Уведомлението съдържа подпис, с посочен издател на акта - екипът на "Аксес Файнанс" АД. Съдът, с оглед изложените обстоятелства, е приел, че предмет на оспорване по делото е изричен отказ на "Аксес Файнанс" АД, обективиран в уведомление от "Аксес Файнанс" АД с изх. 107/10.03.2025 г., в частта, с която се отказва да се предоставят в цялост копия на носителите на обработваните от дружеството лични данни. При така очертания предмет на делото и при тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че между жалбоподателката и "Аксес Файнанс" АД съществуват облигационни отношения, произтичащи от сключен между страните договор за кредит, във връзка с които оспорващата се явява субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник и съответно в това качество има право на достъп до обработваните от администратора лични данни, съгласно член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Отправеното искане до "Аксес Файнанс" АД има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, чието съдържание отговаря на поставените от закона изисквания. С искането е посочена като предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по член 15 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 предоставянето на копия от сключените договори за кредит. Съдът е разгледал съдържанието на правата на субекта на данни според разпоредбата на член 15 и на плоскостта на решение на СЕС от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 е приел, че предоставените от администратора копия от сключените договори за кредит само в частите, съдържащи лични данни, не преграждат възможността на жалбоподателя да упражни правата, които му предоставя член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В този смисъл ответникът е осигурил възможност на жалбоподателя да реализира и правото на защита на личните данни, което предоставя член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и е обезпечено правото му по член 8, параграф 2 от същата да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Като аргумент в подкрепа на тези изводи съдът е посочил, че по делото са ангажирани доказателства, че на оспорващата на 08.12.2023 г. е предоставено първо копие от документите, съдържащи личните й данни, т. е. информация по смисъла на член 4, параграф 15 ОРЗД, което обстоятелство не е било отречено от нея. При тези фактически и правни съображения съдът с диспозитива на обжалваното решение е отхвърлил жалбата на М. Г. срещу мълчалив отказ и уведомление изх. 107/1.03.2025 г. на "Аксес Файнанс" АД. Решението е недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на М. Г. срещу мълчалив отказ на "Аксес Файнанс" АД по заявлението й от 10.02.2025 г. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, както и касационният жалбоподател също е развил основателни доводи в тази насока в касационната жалба. Съдът в мотивите на решението си правилно е посочил, че спорът относно формирането на мълчалив отказ по искането на жалбоподателката (сега касационен ответник) по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД е приключен с влязло в сила определение 2738 от 21.03.2025 г. по адм. дело 491/2025 г. АС - Пловдив. Правилно също е приел, че предмет на настоящото производство е изричен отказ на "Аксес Файнанс" АД, обективиран в уведомление от "Аксес Файнанс" АД с изх. 107/10.03.2025 г., в частта, с която се отказва да се предоставят в цялост копия на носителите на обработваните от дружеството лични данни. Произнасянето в диспозитива на съдебния акт е извън петитума, формулиран с жалбата на М. Г., по която е образувано първоинстанционното производство, поради което решението в тази част следва да се обезсили и се прекрати производството по делото. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на М. Г. срещу изричен отказ на "Аксес Файнанс" АД, обективиран в уведомление с изх. 107/10.03.2025 г., в частта, с която се отказа да се предоставят в цялост копия на носителите на обработваните от дружеството лични данни, е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. По делото не е спорно, че "Аксес Файнанс" АД е администратор на лични данни по смисъла на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, до който е адресирано искането на субекта на данни, при упражняване на правата му по член 15 ОРЗД и в този контекст съдът правилно е идентифицирал същия като надлежна ответна страна в процеса. Издаденият от името на "Аксес Файнанс" АД акт в отговор на заявлението на субекта на данни следва да отговаря на изискванията за авторство по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК като условие за неговата законосъобразност, съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Изискването за подписване на акта с ясно означение на лицето, което го е изготвило позволява да се индивидуализират автора на акта и съответно да се прецени притежаваната от него компетентност да издаде същия. Видно от приложеното уведомление в титулната част е посочено, че се издава от администратора на лични данни - "Аксес Файнанс" АД, но от финалната част не става ясно чий е подписът и качеството на лицето, което се е подписало. Посочването като автор на "Екип на "Аксес Файнанс" АД не внася яснота относно автора на акта, неговата длъжност и съответно компетентност да издаде същия. Липсата на този съществен реквизит води до невъзможност за установяване, че актът е издаден от компетентния орган, а липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт, която подлежи на обявяване от съда. Поради това решението следва да се отмени в тази част и вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на изричен отказ на "Аксес Файнанс" АД, обективиран в уведомление с изх. 107/10.03.2025 г., в частта, с която се отказа да се предоставят в цялост копия на носителите на обработваните от дружеството лични данни. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК административната преписка следва да се изпрати на "Аксес Файнанс" АД, в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне по заявлението на М. Г. от 10.02.2025 г. за упражняване на правата й по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 в 14-дневен срок от получаване на административната преписка. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, касационният ответник "Аксес Файнанс" АД следва да заплати на М. В. Г. направените разноски по делото в размер на 80лв. за внесена държавна такса - 10лв. в първоинстанционното производство и 70 лв. за касационната инстанция. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона адвокатурата във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, "Аксес Файнанс" АД следва да заплати на адвокат С. Паров от АК - Пловдив сумата 2000лв. - по 1000лв. за всяка инстанция, за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,