Решение № 12446 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиева, чрез адв. М. Лазарова, срещу Решение 7585/12.12.2022 г., постановено по адм. дело 7295/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-21-474/29.06.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-00741740/06.04.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО относно възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение преценката на съвкупния доказателствен материал и изключване на правнорелевантни факти и доказателства, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 114, ал.2, т.2 КСО и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Направено е възражение за изтекъл 5 - годишен давностен срок за 2014 г. На основание чл. 629, ал.3 ГПК е релевирано искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, във връзка с чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.6, §3 от Договора за ЕС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Д. Петрова, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-474/29.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-21-00741740/06.04.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2 и 3 КСО е разпоредено Г. Георгиева да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност (ПОВН) по представени болнични листове - А20120412997, А20140171363 и А20126507787 за периода от 26.05.2014 г. до 07.10.2014г. вкл., по молба - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл. 51 от КСО от 07.10.2014 г. до 09.07.2015 г. вкл. и по молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО е от 10.07.2015г. до 30.06.2016г. вкл., в размер на общо 21 551.27 лв. Първоинстанционният съд приема за установено, че със Заповед ЗР-5-21-00712284/23.12.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ София - град е възложено извършване на пълна ревизия по разходите на ДОО на осигурителя Ес Консулт 2008 ЕООД. Резултатите от ревизията са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-00713301\13.01.2020 г. и са съобразени с установеното от компетентните органи на ТД на НАП, че за периода от 2013 г. до 2019 г. не се установяват данни за извършвана от дружеството търговска дейност, респ. извършвана трудова дейност от лицата, за които чрез дружеството са били подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход. Въз основа на направените от контролните органи на ТП на НОИ - София - град констатации, че тези лица не са били осигурени лица по смисъла на §1, т.З от ДР на КСО, и в рамките на предоставената им компетентност са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00713308/13.01.2020 г. на дружество Ес Консулт 2008 ЕООД, за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО на лицата за периода от месец юли 2013 г. до месец март 2019 г. След направени многократни опити, включително и чрез органите на СДВР, същите да бъдат връчени на адреса по седалище на дружеството и на адреса на управителя М. Макариев, на основание чл.110, ал.4 КСО задължителните предписания са качени на табло на 13.01.2020 г. и свалени на 20.01.2020 г. Тъй като не са обжалвани в законоустановения срок същите са влезли в законна сила на 03.02.2020 г. От събраните от НАП в хода на извършената проверка на Ес Консулт 2008 ЕООД, съгласно Протокол П-22221018137414-073-001/25.10.2018 г. обстоятелства и факти е установено, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС за времето от 19.08.2013 г. до 03.01.2014 г. По представени от дружеството документи и извършена Проверка в информационния масив на НАП относно подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО е установено, че Ес Консулт 2008 ЕООД не е извършвало дейност, а има само начислени разходи за заплати. Предвид гореизложените факти и обстоятелства, констатирани при извършените проверки от НАП и на основание установеното при извършената от контролните органи на ТП на НОИ София-град проверка са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от Ес Консулт 2008 ЕООД, по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица. С оглед резултатите от извършените проверки на Ес Консулт 2008 ЕООД, и липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството през периода 2014 г. - 2019 г. респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, в т.ч. и за Г. Георгиева, за периода от 13.11.2013 г. до 08.07.2018 г., контролните органи са приели, че същите не са осигурени лица по смисъла на чл. 10 от КСО, чрез дружеството. До Г. Георгиева е изпратено писмо с изх. 1042-21-10#352/26.07.2019 г. с искане да даде писмени сведения и факти за полагане на трудова дейност в дружеството. Писмото е върнато с обратна разписка непотърсено . В хода на проверката по разходите на ДОО е установено, че на адреса, посочен в Търговския регистър като адрес на седалище и управление на дружеството такова не съществува /Протокол с ТП-5-21-00712570/02.12.2019 г./ Констатирана е невъзможност да бъде осъществен контакт с управителя на дружеството М. Макариев, въпреки усилията на контролните органи, включително и чрез поискано съдействие от органите на СДВР, поради което проверката на осигурителя е извършена въз основа на данните, налични в информационната система на НОИ и резултатите от проверката, извършена от ТД на НАП - София - град. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че Ес Консулт 2008 ЕООД подава данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО за Г. Георгиева. Констатирано е, че за дружеството няма данни за подавани ГДД по чл. 92 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО), както и не са подавани Годишни финансови отчети, липсва фискално устройство и регистриран търговски обект. Въз основа на изложеното е формиран извод относно липсата на извършване на търговска дейност, което обуславя липсата на нужда от наемане на лица на трудов договор. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че установените по делото фактически положения водят до несъмнен извод за липсата на осъществяване на търговска дейност от дружеството-работодател, както и липсата на трудово правоотношение между Г. Георгиева и дружеството. По изложените съображения е формиран решаващ мотив относно наличие на предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на полученото парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. По делото е представен препис извлечение от Акт за смърт 625/23.06.2021 г. за М. Макариев. Предвид възникнали съмнения относно различия в положения подпис за РАБОТОДАТЕЛ в представения трудов договор на оспорващата в копие към жалбата и в оригинал в съдебно заседание от 28.01.2021 г., в съответствие с чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 АПК е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно почеркова експертиза. В заключението на вещото лице е обективиран извод, че подписът, положен от името на М. Макариев за РАБОТОДАТЕЛ , в Трудов договор 25, сключен на 13.11.2013 год. между Ес Консулт 2008 ЕООД, представлявано от М. Макариев за РАБОТОДАТЕЛ и Г. Георгиева за СЛУЖИТЕЛ , представен в открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2021 год., не е положен от М. Макариев. Първоинстанционният съд кредитира заключението на вещото лице като обосновано, достатъчно пълно и ясно, като го подлага на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд приема, че Трудов договор 25, сключен на 13.11.2013 год. между Ес Консулт 2008 ЕООД, и Г. Георгиева, в частта за подписа на работодател М. Макариев, е неистински документ и следва да се изключи от доказателствата и да не се обсъжда. Неоснователни са наведените от касатора възражения относно допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид некредитиране на свидетелските показания на св. С. Божилова, тъй като същите се оборват от събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение по съдебно почерковата експертиза. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Във връзка с твърдяната от касатора неприложимост на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, тъй като същият е в сила от 01.01.2017 г., съдът намира, че определящ в случая не е периодът, за който е изплатено обезщетението, а моментът, в който са установени новите данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т.2 КСО. Този извод се налага и при осъществяване на граматическо тълкуване на разпоредбата, в която изрично е посочено, че тези нови данни и документи, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на плащане, следва да са представени след изплащането на обезщетението. В случая релевантните нови данни и документи са представени след срока, за който е изплащано обезщетението, и тяхното наличие като елемент от фактическия състав на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО обосновава прилагането на разпоредбата. Неоснователно е и възражението за изтекла петгодишна погасителна давност за задължението за 2014 г., което не е направено пред административния орган, а направо пред съда. Петгодишната давност по чл. 115 КСО не се прилага, служебно, а само при изрично възражение за изтичането й. В случая се претендира изтекла на 01.01.2020 г. петгодишна давност по чл, 115 от КСО относно задълженията за 2014 г. Съгласно чл. 115, ал.5, т.2 КСО давността спира да тече когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс. В случая такова административно производство, от което зависи издаването на разпореждане за възстановяване на неоснователно получените от касаторката суми, е започнало с проверката на Ес консулт 2008 ЕООД. Проверката на осигурителя е започнала със заповед от 23.12.2019 г., поради което от посочената дата давността по чл. 115 КСО е спряла. Във връзка с последното, задълженията на Г. Георгиева за 2014 г. не се явяват погасени по давност и възражението за прилагане на петгодишна погасителна давност са неоснователни. За пълнота трябва да се отбележи, че в случая е без значение дали издадените задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО на Ес Консулт 2008 ЕООД са влезли в сила, доколкото те не са противопоставими на Г. Георгиева, която не е участвала в производството по издаването им и не е имала възможност да ги оспори, но с оглед установеното по-горе това е ирелевантно за изхода на настоящия спор. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период я дисквалифицира като "осигурено лице" по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск). В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпоредените правни последици по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност по представени болнични листове - А20120412997, А20140171363 и А20126507787 за периода от 26.05.2014 г. до 07.10.2014г. вкл., по молба - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл. 51 от КСО от 07.10.2014 г. до 09.07.2015 г. вкл. и по молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО е от 10.07.2015г. до 30.06.2016г. вкл., в размер на общо 21 551.27 лв. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С касационната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз по следните въпроси: Допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз национална правна уредба, която приравнява липсата на търговска дейност на осигурителя - дружеството-работодател, с липса на положен труд, след като са начислени осигурителни вноски, трудово възнаграждение е изплащано и са налице писмени и устни доказателства, че жалбоподателят е полагал труд? Допускат ли чл. 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът на правна сигурност и принципът на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 6, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и доразвити от съдебната практика на Съда на Европейския съюз национална правна уредба, при която въз основа на административно производство, което се развива между държавен орган - Националния осигурителен институт, и осигурителя дружеството-работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, и което административно производство се използва като доказателство в съдебното производство по обжалване на административния акт от жалбоподателя и развиващо се между жалбоподателя и Националния осигурителен институт за доказване на липса на положен труд от жалбоподателя? Следва ли да се приеме за нарушение на залегналия в чл. 41, параграф 2, буква а от Хартата на основните права на Европейския съюз принцип на правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, фактът, че в административно производство, което се развива между държавен орган Националния осигурителен институт, и осигурителя дружеството-работодател, и в което жалбоподателят не участва, да се заличават данни за осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя, който факт безспорно има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Съгласно чл. 628 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейския съюз. В съответствие с разпоредбата на чл. 629, ал.3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Основните функции на преюдициалното производство в теорията се свеждат най-общо до три категории, както следва: гарантиране единното прилагане правото на ЕС, развитие правото на ЕС и обезпечаване на неговото върховенство и осигуряване на допълнително средство за правна защита на засегнатите субекти. СЕС е имал възможност да се произнесе по тълкуване съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 267 ДФЕС, като нееднократно е изразил позицията, че целта на това производство е да се предотвратят различията в тълкуването на общностното право. (Виж Решение от 16.10.1974 г. по делото Rheinmuhlen, 166/73, Rec. p. ЗЗ). В тази връзка следва да се посочи, че обхватът на предоставената на СЕС тълкувателна компетентност не е неограничен същият се разпростира единствено върху "общностното право", т. е. върху първичното и производството право на ЕС, международните договори, сключвани с трети страни и смесените договори и то, ако тези регламентации са приложими rationae temporis и rationae loci към главния спор. В редица свои решения СЕС уточнява, че предмет на тълкуване могат да бъдат и възпроизвеждащи или намиращи се в тясна връзка с разпоредби от правото на ЕС национални правни норми. Когато обаче подобна връзка не се обособява, Съдът приема, че не притежава компетентност да даде исканото тълкуване по отправеното преюдициално запитване. Виж например: Решение на СЕС по дело С-299/95, т. 16, както и Определение по делото Kovalsky C-302/06 от 25.01.2007 г. Проявление на тази зависимост е въведеното с разпоредбата на чл. 94, б. "в)" от Процедурния правилник на СЕС изискване към съдържанието на преюдициалното запитване. Посочено е, че елемент от същото е изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. Per argumentum a contrario, липсата на подобна връзка препятства възможността за разглеждане на преюдициалния спор от Съда. Настоящият състав, като съобрази фактите по спора, и предвид задълженията си съгласно Решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19 на СЕС намира, че поставените въпроси са със съдържание, което не предполага задължение за Върховния административен съд в качеството си на национална юрисдикция, ангажирана с прилагането на правото на ЕС и решаваща по окончателен начин повдигнатия правен спор, да отправи преюдициално запитване до СЕС по реда на чл. 267 ДФЕС. Поставените въпроси са свързани с приложението на чл.34 и чл.41 ал.1 от Хартата за основните права на ЕС (ХОПЕС). Съгласно чл.51, ал.1 ХОПЕС, разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. Това определя приложимост на разпоредба от ХОПЕС единствено и само когато юрисдикция на държава-членка прилага в конкретното национално производство норма от правото на ЕС, различна от Хартата. Следователно, за да бъде Хартата приложима по дело пред национален съд, предметът на делото трябва на друго основание да попада в приложното поле на правото на ЕС. Когато не е възможно да се установи връзка на делото с правото на ЕС, държавите - членки на ЕС нямат задължение да прилагат Хартата. Прогласените в Хартата основни права на ЕС се прилагат в държава-членка само при наличие на реална връзка с право на Съюза, различно от Хартата (в този смисъл Определение на Съда (шести състав) от 3 юли 2014 г., Liliana Tudoran и др. срещу SC Suport Colect SRL, C-92/14, т. 43-48; Решение на Съда от 8 май 2014 г., Pelckmans Turnhout NV срещу Walter Van Gastel Balen NV и др., C-483/12, т. 20; Определение на съда от 1 март 2011 г., Claude Chartry срещу Белгийската държава, C-457/09, т. 22-25). В процесния случай приложими за спорните правоотношения са националните правни норми. Актът на органа и решението на първоинстанционния съд са съобразени с необходимата специфичност, точност и яснота, с оглед спазването на изискването за правна сигурност (решения Dillenkofer и др., C178/94, C179/94 и C188/94 C190/94, EU:C:1996:375, т. 48 и Комисия/Португалия, C277/13, EU:C:2014:2208, т. 43), поради което посочените текстове от Хартата на основните права на Европейския съюз, не се нуждаят от тълкуване. Следва да бъде споделено и разбирането в решенията на Съда на ЕС, че юрисдикциите могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. В същия смисъл по сходни казуси с идентично формулирани въпроси за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС са: Решение 4342 / 09.05.2022 г., постановено по адм. дело 777/2022 г. по описа на ВАС и Решение 11429/ 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 2065/2023 г. по описа на ВАС. Поради изложените съображения и доколкото в конкретния случай не би могъл да намери приложение Регламент 883/2004 за координация на системите за социална сигурност в ЕС поради липса на трансграничен елемент в правния спор, то според настоящия състав искането за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите на чл.34 и на чл.41, ал.1 от ХОПЕС се намира извън приложното поле на Хартата по смисъла на чл.51, ал.1 от нея. Предвид липсата на предпоставките по чл. 629 ГПК, във вр. чл. 144 АПК искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационната жалбоподателка Г. Георгиева следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 - ра, изр. 1 во, пр. 1- во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,