Решение № 3006 от 22.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравноосигурителна каса Варна (РЗОК Варна), чрез процесуалния си представител Й. Йорданов началник на отдел Правно и административно осигуряване на дейността , против Решение 521 от 18.04.2022 г., постановено по адм. дело 192/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не е възприел правилно фактите по делото и така не е формирал мотиви съобразно релевантните твърдения на страните. Молбата е за отмяна на решението и потвърждаване изцяло на издадената от директора на РЗОК Варна заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Д. Стаматов Варна ЕООД ( СБАГАЛ проф.д-р Д. Стаматов Варна ), чрез адв. Е. Стефанова, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е изменена Заповед за налагане на санкции РД-11-1448/6 от 07.01.2022 г. на директора на РЗОК Варна в частта й за наложената на СБАГАЛ д-р Д. Стаматов Варна ЕООД санкция по т. 4, като вместо наложената на основание чл. 416, ал. 4 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.) финансова неустойка , в размер на 750 лева, е определена финансова неустойка по т. 4 на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., в размер на 200 лева. В останалата й част заповедта е отменена относно наложените на лечебното заведение санкции по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от същата финансови неустойки от по 750 лева, в общ размер на 3 000 лева. С решението, в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. От фактическа страна по делото е установено, че СБАГАЛ д-р Д. Стаматов Варна ЕООД е лечебно заведение, изпълнител на болнична медицинска помощ, по сключен Договор 030808 от 25.02.2020 г. с Националната здравноосигурителна каса. Със Заповед РД-11-1448 от 10.12.2021 г. на директора на РЗОК Варна е възложена проверка на лечебното заведение по изпълнение на сключения договор с НЗОК, със задача: контрол по изпълнението на сключения договор, във връзка с чл. 369, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., чл. 13, ал. 1 от Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г. и констатираното превишаване на индикативни стойности по Приложение 1 за дейност за м. ноември 2021 г. Въз основа на констатациите от проверката е съставен Протокол РД-11-1448/1 от 17.12.2021 г., който на същата дата е връчен на представител на лечебното заведение. Вследствие на това е издадена и процесната заповед на директора на РЗОК Варна, в която нарушенията са описани както следва: Нарушението по т.1 е описано, че се състои в следното: на 02.11.2021 г., 03.11.2021 г., 04.11.2021 г. и 05.11.2021 г. ЛЗ не е отразило в ИЗ 4974/11/2021 г. на пациента, по което е отчетена дейност по клинична пътека (КП) 5.1 Нормално раждане от Приложение 17 към НРД за МД 2020-2022 г., клиничното проследяване на пациента от втората визитация, осъществена от лекуващия и/или дежурния лекар. Нарушението по т. 2 е описано, че се състои в следното: на 03.11.2021 г. и 04.11.2021 г. ЛЗ не е отразило в ИЗ 4981/11/2021 г. на пациента, по което е отчетена дейност по клинична пътека (КП) 5.1 Нормално раждане от Приложение 17 към НРД за МД 2020-2022 г., клиничното проследяване на пациента от втората визитация, осъществена от лекуващия и/или дежурния лекар. Нарушението по т. 3 е описано, че се състои в следното: на 04.11.2021 г. и 05.11.2021 г. ЛЗ не е отразило в ИЗ 5026/11/2021 г. на пациента, по което е отчетена дейност по клинична пътека (КП) 5.1 Нормално раждане от Приложение 17 към НРД за МД 2020-2022 г., клиничното проследяване на пациента от втората визитация, осъществена от лекуващия и/или дежурния лекар. Нарушението по т. 4 от заповедта е описано, че се състои в следното: на 03.11.2021 г. (деня на хоспитализация) при първи преглед на пациент с ИЗ 5033/11/2021, ЛЗ не е изпълнило задължението си в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури (бл. МЗ-НЗОК 7) в част II Данни, попълвани от лекар при първи преглед на болния в лечебното заведение в Блок Приемащо лечебно заведение , да е положен подпис на приемащ лекар. Нарушението по т. 5 от заповедта е описано, че се състои в следното: на 04.11.2021 г. (деня на приемане и дата на операцията) на пациент с ИЗ 5042/11/2021, ЛЗ не е попълнило част Физикален преглед в Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (Документ 2). Първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, но при неспазване на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което е изменил административния акт в една негова част, а в друга го е отменил и е възложил в тежест на РЗОК разноските по делото. Постановено решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Извършвайки преценка на доказателствата, съдът е достигнал до правилен извод по отношение на т. 4 от заповедта. Описаното нарушение е извършено, но то не се явява повторно, както е решил административният орган. То е различно от наложеното със Заповед РД-11-881 от 16.09.2021 г. на директора на РЗОК Варна и не отговаря на определението за повторно нарушение, съгласно § 1, т. 3 от ДР на НРД за МД 2020-2022 г. В тази част оспореното решение, като правилно, следва да се остави в сила. По отношение на т. 1, 2 и 3 от заповедта съдът е приел, че в хода на административното производство не е изяснен въпросът за осъществяването на изискуемата се ежедневно втора визитация на пациентите и че директорът на РЗОК Варна е пристъпил към налагане на санкции за нарушения на изискванията за работа с медицинска документация само предвид обстоятелството, че втората визитация не е вписана в ИЗ. Настоящата инстанция не споделя това становище. Нормата на чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. визира нарушения на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация от изпълнителите на болнична медицинска помощ. Безспорен е фактът, че втората визитация не е вписана в ИЗ, това е формалният акт на нарушението медицинската документация не е оформена надлежно. Дали визитацията е действително извършена не е въпрос на настоящото производство. Следва да се има предвид, че Протокол РД-11-1448/1 от 17.12.2021 г., в който са описани констатациите от проверката и е послужил като основание за издаване на процесната заповед, не е бил оспорен от СБАГАЛ проф.д-р Д. Стаматов Варна ЕООД, това не е сторено и пред съда. Протоколът представлява официален документ със съответната материална доказателствена сила и същият не е оспорен в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. По аналогичен начин стои казусът по отношение на т. 5 от заповедта. Не е попълнена част Физикален преглед в Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (Документ 2) на пациент с ИЗ 5042/11/2021. Отново съдът приема, че е следвало да се установи дали въобще е извършван такъв преглед. Това обаче не оборва констатацията за ненадлежно оформяне на медицинската документация. С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки заповедта на директора на РЗОК Варна в частта й по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено в тази му част, а жалбата отхвърлена. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. СБАГАЛ проф.д-р Д. Стаматов Варна ЕООД следва да заплати на РЗОК Варна сумата от 400 лева, от които 200 лева за държавна такса за образуване на касационно производство и 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение