Решение № 9914 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2019 г.

Решение № 9914 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска, чрез ст. юрисконсулт Л. Сърбинска против решение № 258/15.02.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2007/2018 г., с което е отменено решение с рег. № 32-186616/28.06.2018 на началника на митница Варна, понастоящем директор на Териториална дирекция Северна морска към MRN 18 BG002005 H0005271/11.04.2018 г. Касационните доводи са за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Касаторът твърди, че методът по чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е неприложим, пореди липса на регистриран внос в страната на идентични стоки. Поради това митническата стойност на стоките е определена на основание чл. 74, пар. 2 буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, като е ползвана договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване и описва установените по делото факти. Посочва, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган е съобразил решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело С-291/15, дадено по тълкуване на чл. 181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване Митнически кодекс на Общността. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против оспорения акт. При условията на евентуалност се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Милки Груп Био" ЕАД, град София, чрез адв. С. Желязкова в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения за липса на мотиви в административния акт за това как е определена новата стойност, както и че при издаването на оспорения административен акт митническите органи не са спазили никое от правилата по чл. 74, пар. 2, б. б) от Митническия кодекс на Съюза (МКС) за определяне на нова митническа стойност - не е отчетено различното търговско равнище, не е изследвано наличието на търговска марка и неправилно е интерпретирано решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение с рег. № 32-186616/28.06.2018 г. издадено от началника на митница Варна, понастоящем директор на Териториална дирекция Северна морска към MRN 18 BG002005 H0005271/11.04.2018 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, пар. 1, чл. 85, пар. 1, чл. 101, пар. 1, и чл. 102 от МК, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока, допуснато до свободно обращение, предмет на освободена доставка по ДДС по митническата декларация от MRN 18 BG002005 H0005271/11.04.2018 г.; определена е нова митническа стойност на внасяната от "Милки Груп Био" ЕАД стока - палмов IFFCO TRISTAR, 1120 туби х 20 кг нето тегло, 22 400 кг нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 32 лв. /кг, установено по MRN 18 BG002002 H0015786/29.01.2018 г. и са коригирани стойностите в кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ - 2036, 83 лева, от които дължими суми за мито /А00/ - 624, 29 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. На основание чл. 77, пар. З от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. като длъжник е определен "Милки Груп Био" ЕАД. Според изложените в акта мотиви, след извършената проверка и представените от вносителя документи, съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност на посочената стока не са отпаднали, поради което не е прието определянето й въз основа на договорния метод на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съмненията са обосновани с непредставянето на конкретно посочена информация от вносителя, както и с обстоятелството, че митническата стойност на процесната стока е значително по-ниска от митническата стойност на идентични/сходни стоки във всички държави – членки на ЕС съгласно средностатистическите данни от сайта на ЕК за митническа стойност на стоки с код по КН 15119099, с произход Малайзия, за периода на 2016 г., 2017 г. и за м. 01- м. 04. 2018 г. Според митническия орган предпоставка за основателно съмнение относно декларираната стойност е непредставянето от "Милки Груп Био" ЕАД на уведомление от изпращача и позоваване на номера на договора в коносамента, съгласно т. 5 от договора; липса на износната митническа декларация, неспазване от вносителя на уговорения 60 - дневен срок на кредитен лимит от 1 700 000 щатски долара от датата на коносамента по договор № BUL/SV/171120/2556/1 от 20.11.2017 г., посочените в банковия суифт като основание за плащане фактури, не касаят процесната стока, непредставяне на цялото досие на сключената сделка, не е представена застрахователна полица, непредставяне на информация за формирането на цената на вътрешния пазар и информация за общите разходи, комисионни, размер на печалба във връзка с остойностяваните стоки. Посочено е, че печалбата на дружеството при последваща продажба на палмовия олеин на румънско дружество е 30. 82 %. Сравнението със средностатистическата митническа стойност е извършено въз основа на статистическите данни за митническа стойност в EUR/kg, включваща цената на стоката при условия на доставката FOB Малайзия, разходите за транспорт и застраховка. От анализа на данните за 2017 г. митническият орган е установил, че стоките са внасяни в Република България при стойност от 0. 50 евро/кг, която е по-ниска от средната за всички държави - членки - 0. 77 евро/кг. За периода 01.01.2017 г. - 30.11.2017 г. е установено, че с изключение на месеците февруари, август и ноември, митническата стойност на внасяната стока в България е най-ниска – от 0. 44 до 0. 57 евро/кг, като относителният дял на допуснатите за свободно обращение стоки за същия период от "Милки Груп Био" ЕАД с код по КН 15119099 с произход Малайзия е 83, 63 %. За м. 01. 2018 г. митническата стойност на внасян в България стоки от код по КН 15119099 е 0. 53 евро/кг при 0. 76 евро/кг за всички държави членки, а за м. 02. 2018 г. – е 0. 51 евро/кг спрямо 0. 76 евро/кг за държавите членки, за м. 03. 2018 г. – 0. 50 евро/кг при 0. 70 евро/кг и за м. 04. 2018 г. – 0. 48 евро/кг при 0. 73 евро/кг за всички държави членки. В мотивите на административния акт са посочени данни за цената на палмов олеин при условие на доставката FOB Малайзия от сайта PALM OIL ANALYTICS - независим интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени, данни и анализ и е прието, че най-ниската FOB цена за периода от 30.10.2017 г. – 19.02.2018 г. е 612. 50 щатски долара/тон, а договорената от Милки Груп Био ЕАД цена е в размер на 574 щатски долара/тон, като срокът на договора е от декември 2017 година. При тези обстоятелства и след обсъждане на възраженията на дружеството – вносител, митническият орган е приел, че съмненията относно митническа стойност на палмовия олеин, деклариран по MRN 18 BG002005 H0005271/11.04.2018 г., не са отпаднали. Предвид липсата на установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за идентични стоки в приблизително същия период, митническият орган е определил митническата стойност на процесната стока – 22 400 кг по метода, предвиден в чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 - въз основа на митническата стойност на сходна стока по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Митническия кодекс на съюза /МКС/ по MRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г. – палмов олеин DUKE’S BRAND RBD – 1200 кашона х 20 кг – 22 400 кг нето тегло с митническа стойност 1, 32 лева/кг. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че митническата стойност на процесната стока може да бъде определена по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на договорната й стойност, който съгласно решение на Съда на ЕС по дело С-291/15 се счита за най-подходящ и най-често използван. Според съда декларираната от дружеството митническа стойност съответства на цената по представената фактура. От заключението на съдебно – счетоводна експертиза е приел за доказано, че реално платената цена от вносителя е тази, която е договорена. Според съда доказателствата, представени от Милки Груп Био ЕАД не са анализирани в дълбочина и това е довело до неяснота относно причините за прилагане на метода по чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, при положение, че в чл. 74, пар. 1 от същия регламент е предвидена поредност при прилагането на методите по б. "а" до "г" на пар. 2. Приел е, че в оспорения акт липсват мотиви защо не е приложен метода по б. "а" на цитираната разпоредба. По приложението на избрания вторичен метод по чл. 74, пар. 2, б. б) от регламент № 952/2013, съдът е посочил, че от митническите органи не са изложени мотиви и не е проведен анализ на конкретни данни за договорната цена на посочената сходна стока. Според съда митническите органи е следвало да анализират информация за сделки на търговското равнище на жалбоподателя, на стоки от същата марка и същото качество със същата репутация и въз основа на този анализ да обосноват, че цената е необичайно ниска и защо я определят като такава. По аналогични съображения е приел, че посочените статистически данни за митническата стойност на стоки с код по КН 15119099 не обосноват съпоставка между характеристиките на сходни стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент (ЕС) 952/2013. С тези мотиви е обоснован извод, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК, които вменяват задължение на административния орган за изясняване на всички факти и обстоятелства по случая и служебно събиране на доказателства. Допуснатото процесуално нарушение е квалифицирано като съществено, тъй като е довело до неправилно приложение на материалния закон – изключването на чл. 70 при определянето на митническата стойност на стоката и прилагането на методите по чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Стоката, предмет на митническо остойностяване е поставена под режим "допускане до свободно обращение" на 11.04.2018 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013" или "МКС"), в сила от 01.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този регламент основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 § 2 от буква а) до буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447") е предвидена възможност за митническите органи да не приемат декларираните договорни стойности – в случаите когато имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Кодекса и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към приложението на тази норма е тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Според Съда, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.); и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от същото решение, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция в чл. 1, § 2, 14) от Регламента за изпълнение "сходни стоки" - в рамките на определянето на митническата стойност - са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. С оглед на изложеното законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че посочените в оспорения акт статистически данни (от сайта на Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS) за митническата стойност на стоки, внесени на територията на Съюза с код по КН 15119090 и произход Малайзия, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като не съдържат информация за характеристиките и съставните материали на стоките, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, за да се приеме, че посоченият статистически размер на цените се отнася до сравними/сходни стоки. Крайният извод на първоинстанционния съд, че не е обосновано прилагането на вторичния метод по чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се подкрепя от доказателствата по делото. В конкретния случай видно от мотивите на оспореното митническо решение на стр. 15, методът е приложен въз основа на митническата стойност на стоката по MRN 18 BG002002 H0015786 от 29.01.2018 г., като сходството е обосновано със следните обстоятелства: стоката е палмов олеин с код по КН 15119099, с деклариран произход Малайзия, натоварена е в пристанище порт Кланг, Малайзия през м. 12. 2017 г. и е превозена с морски транспорт, допуснатото до свободно обращение количество стока е 22400 кг нето тегло, установени са сходни характеристики на стоките, според данните от таблица 7, (изготвена въз основа на показателите от приложените анализни сертификати); установен е приблизително същият момент на износ на стоките – месец декември 2017 г. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е извършил анализ на всички фактори по чл. 1, § 2, т. 14 от МКС и чл. 141 от регламента, които определят стоките като сходни. Съобразил е липсата на какъвто и да било анализ на търговското равнище, при които за закупени стоките за износ от Малайзия. Различно е търговското наименование на палмовия олеин по двете митнически декларации. Предмет на допускане до свободно обращение по процесната митническа декларация е палмов олеин с търговско наименование IFFCO TRISTAR, а стоката, внесена от Нова Трейдинг Къмпани ЕООД е с търговско наименование DUKE’S BRAND RBD. Неправилно е прието, че и износът и на двете стоки е през месец декември 2017 г. Процесната стока е натоварена и изнесена от Малайзия през февруари 2018 г. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Милки Груп Био" ЕАД договорна стойност на стоката съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МКС. Представените в съдебното производство пред първоинстанционния съд писмени доказателства – митническа декларация за износ № В18202003942 от 05.02.2018 и писмо от директор отдел В1 – Митнически и търговски измами на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) ОСМ(2018)18 661 от 03 септември 2018 г. не променят горните изводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Писмото от 03.09.2018 г. не е окончателен доклад на ОЛАФ и не е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Това се потвърждава и от приложеното в касационното производство писмо на Генералния директор на ОЛАФ по дело № ОС/2018/0052(LC/2018/0247) от 28.02.2019 г. От друга страна така представените доказателства са относими към обосноваване съществуването на основателни съмнения относно договорната стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, но не касаят основанията за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, б. б) от МКС. По тези съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното решение, с което актът е отменен, е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на "Милки Груп Био" ЕАД в размер на 360 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,