Решение № 5435 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 63/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ- Велико Търново срещу Решение 3715 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело 531/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответниците А. Х., Н. А. Н., чрез адв. Ц. Димитрова, оспорват касационната жалба в писмен вид и изтъкват доводи за правилност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на членовете на ТЕЛК срещу Решение на директора на ТП на НОИ- Велико Търново, с което се отхвърля като неоснователна и недоказана жалбата им срещу Разпореждане РО-5-04-01591008/14.05.2024 г., с което се разпорежда да възстановят сума по ревизионен акт за начет за реализиране на тяхната отговорност за причинената от тях щета на държавното обществено осигуряване /ДОО/, вследствие от отменено решение на ТЕЛК, поради нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Възраженията са за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с твърдения, че не са налице констатираните нарушения като основание за реализиране на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението. Мотивите са, че не е налице хипотезата на чл. 110 от КСО, поради обстоятелството, че няма решение на ТЕЛК, издадено при нарушение на нормативните разпоредби за издаването му, което да е в причинна връзка с установения резултат- щета за ДОО. Изложени са съображения кога е налице хипотезата, в която се реализира имуществената отговорност и която в случая не е налице. Установяват се експертни заключения на органите на медицинската експертиза с различни резултати, което не е основание за реализиране на имуществена отговорност, за която са изискуеми различни от установените фактически и правни основания. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО предвижда, че за причинените щети на ДОО от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им, контролните органи на НОИ съставят ревизионни актове за начет. Разпоредбата не дава уточнение и/или изброяване на обстоятелства и предпоставки във фактическия състав, обосноваващ нарушение и общо посочва, че следва да са налице отменени актове поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. Нарушението на нормативни разпоредби при издаването им също не е уточнено в цитираната разпоредба, поради което се налага тълкуване на материални и процесуални норми, относими към издаването на акта на медицинската експертиза. Актовете на медицинската експертиза имат характера и на административен акт, и на експертиза, с оглед на което имат различно съдържание в двете си качества и издаването им има своите особености. Специфичното за тези производства е, че когато се извършва преценка от различните състави на ТЕЛК и НЕЛК, в съдържанието на експертизата може да има различни професионални становища, без да има нарушения на норми по издаване на актовете. Обосновано е прието от съда, че не са налице основанията на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за търсене на имуществена отговорност за причинени щети на ДОО от лекарите, издатели на отменените ЕР на ТЕЛК. За реализирането на отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Конкретният случай обаче не е такъв, поради което отговорността на членовете на състава на ТЕЛК, издал отменените експертни решения не е следвало да бъде ангажирана. Под "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" следва да се разбира нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по тяхното издаване, съдържанието и формата на ЕР, но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит в областта на медицината и вътрешното убеждение на лекарите при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. Разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваните лица между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК се дължи на различен подход и субективизъм при определяне на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация. Ако причината за отмяната е само дължаща се на горното, разлика в поставянето на точната диагноза, без да са цитирани нарушени отправни точки и показатели в приложимата методика, това не може да бъде квалифицирано като "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза", и съответно да обуслови ангажирането на отговорността на лекарите, постановили отмененото решение на ТЕЛК. Видно от приложените медицински досиета на Е. Й. М. и С. И. Х., при постановяване на заключението си лекарите- членове на ТЕЛК, са извели своите медицински заключения въз основа на приложената медицинска документация, с която се е съобразявал и другият състав на ТЕЛК. Посочените заболявания са налични, потвърдени и впоследствие, като лекарите са се съобразили единствено с приложените медицински документи и своите професионални познания. Отсъствието на определени документи не опровергава експертното им мнение за наличието на дадено заболяване и за неговия стадий. Отменителните решения на НЕЛК следва да съдържат мотиви, представляващи задължителна част от спазването на общите и специални правила при издаването им и отговарящи за редовната форма и съдържание. Констатациите с медицински характер относно обсъжданите здравословни факти са израз на професионалната квалификация на лекарите, която не подлежи на обсъждане. Контролните решения на НЕЛК, когато същите отменят решение на ТЕЛК, следва да имат съдържание, съдържащо мотиви относно обстоятелството: какво не споделят от експертната част на решението на ТЕЛК или какви са пропуските в административната част по издаване на решението. Когато не се споделят мненията на лекарите от ТЕЛК, то следва да се посочи в какво се изразява несъгласието с това медицинско мнение и при какви правила то е взето или следва да се вземе. След тези констатации следва да има изводи дали са налице нарушения на нормативните правила по издаване на решението на ТЕЛК като административен акт или като експертиза, с оглед правилата за извеждане на експертното мнение. При липса на такова съдържание в мотивите на решението на НЕЛК, няма основание други лица или органи, извън състава на ТЕЛК и НЕЛК, да преценяват отмяната на решението на ТЕЛК и по- точно при какви условия е отменено, още по- малко, че това е извършено при нарушаване на нормативни разпоредби при издаването му. В такъв случай ревизионният акт за начет не може да установи причинна връзка с поведението на лекарите от състав на ТЕЛК с вреди за ДОО, както и че е налице отговорност за тези вреди. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, на ответниците по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за настоящата инстанция, съобразно фактическата и правна сложност на делото, които възлизат на общо 1 400 лева, или по 700 лева за всеки един от ответниците, видно от договорите за правна помощ и съдействие от 22.02.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно Върховен административен съд, шесто отделение,