Решение № 6859 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2017 г.

Решение № 6859 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Я. И. П. срещу решение № 112 от 05.07.2017 г. постановено по адм. дело № 141 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Я., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0813-000108 от 20.04.2017 г. издадена от началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) - Я. при Областна дирекция (ОД) към Министерство на вътрешните работи (МВР) - Я.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е нищожна, като съдът неправилно е приел, че тя е издадена от компетентен орган. Сочи, че със заповед рег. № 326з-179 от 24.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Я. са оправомощени длъжностни лица (между които е и началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Я.) да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 б. "а" и т. 6 от ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП (с оглед нейното изменение) е в сила от 21.01.2017 г. Директорът на ОД на МВР - Я. не може да прехвърля права, които не се съдържат в закона действал към момента на издаване на заповедта за оправомощаване. Предвид изложеното заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при липса на компетентност и е следвало да бъде обявена за нищожна. Дори и да се приемат мотивите на съда, заповедта за оправомощаване е давала право на органа да налага ПАМ по предвидената към момента на издаването й законова разпоредба - а именно за срок до 6 месеца, а не до 18 месеца. В акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издадената въз основа на него заповед за прилагане на ПАМ е посочено, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство и е отказал да получи талон за медицинско изследване, като деянието му е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да е посочено конкретното съдържимо предложение в АУАН, а единствено в заповедта за прилагане на ПАМ. Не е ясно защо в заповедта е възпроизведен текстът на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, след като в АУАН това не е посочено. Различните фактически основания мотивирали издаването на АУАН и процесната заповед водят до необоснованост на наложената ПАМ и накърняват правото на защита на лицето. Допуснато е съществено нарушение на чл. 57, ал. 1. предл. 5 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като отказът на П. да получи талона за медицинско изследване е удостоверен с подписа на един свидетел по акта - Ж. Ч., а не от друг свидетел. По този начин е опорочена процедурата по връчване на талона за медицинско изследване. По отношение на посоченото оплакване съдът не е изложил никакви мотиви в решението си, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Водачът има право да откаже проверка с техническо средство или да оспори резултата от него. Отказът да получи талон за медицинско твърдение е факт, но не е елемент от състава на нарушенията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Не е доказано по категоричен начин, че към момента на извършване на проверката П. е имал качеството на "водач на МПС" и е управлявал процесния лек автомобил. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да и бъде постановено ново такова, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Началникът на сектор "Пъ тна полиция" - Я. при Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Я., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение АС - Я. е отхвърлил жалбата на Я. И. П. против заповед за прилагане на ПАМ № 17-0813-000108 от 20.04.2017 г. издадена от началника на сектор "Пътна полиция" - Я. към ОД на МВР - Я. и е осъдил П. да заплати на ОД на МВР - Я. сумата от 100, 00 лв., направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 20.04.2017 г., около 15:45 часа, свидетелите С. К. и П. О., полицаи в група "Охранителна полиция" в РУ - Я. забелязали, че към тях, по ул. "Индже войвода" в гр. Я. се движи лек автомобил "Ауди" с peг. № У 3276 КК, който бил управляван от жалбоподателя Я. П.. С. К. подал сигнал да спиране със стоп-палка, но П. ги подминал и продължил движението си по ул. "Гарабчи войвода" в посока к-с "В. Л.". Полицейските служители го последвали със служебния автомобил, като подали и светлинен сигнал, но жалбоподателят увеличил скоростта и навлязъл в жилищния комплекс, като продължил към бл. ... на същия. Продължавайки след него видели, че автомобила е паркиран между блок ... и блок ..., а П. е на около десет метра от самия автомобил. Отишли при него, поискали документите му за проверка и потърсили съдействие от колегите си от "Пътна полиция", за да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества, но след пристигането им жалбоподателят отказал да му бъде извършена такава проверка. Съставен му бил АУАН № 925408, като му бил издаден и талон за медицинско изследване № 0022222, които П. отказал да получи. Това наложило отказите да бъдат удостоверени с подписа на свидетел. Със заповед № 17-0813-000108 от 20.04.2017 г., издадена от началника на сектор "Пътна полиция" - Я. към ОД на МВР - Я., на Я. П. била наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. От показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели полицейски служители Кирилов и Облаков и от приложената към административната преписка докладна записка № 1679р-7938 от 21.04.2017 г., изготвена от полицейският служител Облаков, съдът е установил, че П. е управлявал автомобила непосредствено преди проверката и единствената причина да не бъде спрян и проверен в момент на управление е, че не е спрял на подадените му сигнали - най-напред със стоп-палка, а след това и светлинен сигнал. Със заповед № 326з-179 от 24.01.2015 г., директорът на ОД на МВР - Я. е оправомощил началника на сектор "Пътна полиция", а в негово отсъствие началниците на групи в сектор "Пътна полиция" да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5 буква "а" и т. 6 от ЗДвП ( т. 1.1.2 от заповедта). При така установеното, съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, въз основа на надлежно оправомощаване съгласно заповед peг. № 326з-179 от 24.01.2015 г., с която началника на сектор "Пътна полиция" е оправомощен да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Посочил е, че законовата разпоредба е съществувала към момента на издаването на заповедта за оправомощаване и обстоятелството, че претърпяла изменение не води до некомпетентност на административния орган. Изложил е, че заповедта е издадена в условията на обвързана компетентност на административния орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Приел е, че в случая е безспорно установено наличието на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с оглед отказа на водача да му бъде извършена проверка за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство и да получи и талон за извършване на медицинско изследване. Решението е правилно. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за неправилност на решението, поради липса на компетентност на издателя на ПАМ за прилагането й. Действително към датата на издаване на заповед № 326з-179 от 24.01.2015 г., директорът на ОД на МВР - Я. е разполагал с правомощия да прилага ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, в релевантната към датата на издаването на заповедта редакция на нормата. С влизане в сила на последващите изменения в чл. 171 от ЗДвП издателят на заповедта е придобивал посочените в разпоредбата нови правомощия. Същият не е отменил заповедта си за делегация, от което следва, че с влизане в сила на измененията в ЗДвП, посочените в разпоредбата правомощия са придобити и от оправомощените със заповедта да прилагат ПАМ лица. Ето защо заповед № 326з-179 от 24.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - Я. удостоверява валидно компетентността на издалото я лице - началника на сектор "Пътна полиция" - Я. в ОД на МВР - Я.. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП (в релевантната към датата на прилагането на ПАМ редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС)" на водач, при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая е установено, че П. е управлявал МПС и е отказал проверка с техническо средство за установяване на наркотични вещества или техни аналози, както и да получи и талон за извършване на медицинско изследване. Неоснователно е направеното от касационния жалбоподател възражение, че качеството му на водач не е безспорно установено. Както е посочил и първоинстанционният съд, единствената причина да не бъде спрян П. в момента на управление на МПС е, че същият е отказал за се подчини на подадените му сигнали със стоп палка и светлинен, а вместо това е увеличил скоростта си, след което е направил завой и е слязъл от автомобила. Твърдяното от касационния жалбоподател нарушение при квалификацията на извършеното от него нарушение на ЗДвП в АУАН не може да доведе до необоснованост на ПАМ, която е приложена в отделно административно производство по реда на АПК. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 57, ал. 1, предл. 5 от ЗАНН касае съдържанието на наказателното постановление и също е ирелевантна за законосъобразността на мярката. В ЗДвП липсват ограничения относно начина по който следва да бъде удостоверен отказът на лицето да получи и талон за извършване на медицинско изследване, поради което фактът, че той е удостоверен с подписа на служител, удостоверил и отказа на лицето да получи АУАН не се отразява на законосъобразността на ПАМ. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му но за не повече от 18 месеца. Съдът е допуснал и събрал относимите за предмета на спора доказателства и е ценил същите правилно, в тяхната съвкупност, взаимна връзка и относимост, като въз основа на тях е извел правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 150, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение