Решение № 7090 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2017 г.

Решение № 7090 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. М. против решение № 561/09.08.2017 г., постановено по адм. д. № 512/2017 г. от Административния съд - гр. Х.. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. М., гражданин на Афганистан против решение № 7663/31.03.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са посочените в чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - председателят на ДАБ чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, за която решението е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена и в срок. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на председателя на ДАБ, с което на чужденеца - Х. М. е отказано предоставянето на международна закрила. Административният орган е приел, че от бежанската история на чужденеца не се разкриват предпоставките за предоставянето на бежански статут, а така също и за хуманитарен статут. Административният орган е стигнал до извод, че чуждият гражданин обосновава молбата си за закрила с проблеми от личен характер, които нямат нищо общо с визираните в ЗУБ норми за предоставяне на закрила, както и че, нито чужденецът, нито чл. от семейството му са били заплашвани или преследвани поради причините, посочени в закона. Административният орган е анализирал предоставената му справка за ситуацията в Афганистан, достигайки до извода, че не може да се направи обоснован извод, че в момента там е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт или безогледно насилие. Административният съд, анализирайки доказателствата, съдържащи се в административната преписка, както и представената пред него справка за ситуацията в Афганистан от 23.05.17 г. и тази от 14.07.17 г. е стигнал до изводи, аналогични на направените от административния орган. Съдът е приел, че решението е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният орган много подробно е изследвал всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история. Съдът е приел, че административният орган въз основа на направения подробен анализ, правилно, е преценил, че не се установяват предпоставките на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Според съда, чужденецът не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Съдът е преценил като правилна преценката на административния орган, че причините за напускане от чужденеца на страната му на произход са от личен характер. Съдът е посочил като правилно приетото от административния орган, а именно, че от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съдът е преценил като правилна и преценката на административния орган за липсата на предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е посочил като правилно процедирането на административния орган - да изследва бежанската история на кандидата в светлината на решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело С-465/07, като е приел за вярна преценката му, че в страната на произход на чужденеца нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както и че са налице региони, в които не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, до които региони той може сигурно и законно да пътува и в които да се установи. Съдът е преценил и справките, представени пред него, посочвайки, че в тях не се съдържат данни за безогледни проблеми, свързани с нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност. Съдът също, както и административният орган е подчертал наличието на възможност за жалбоподателя за преместването му в по-спокойни части в страната му на произход. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Бежанската история на чужденеца не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не може да се направи извод, че по отношение на чужденеца е осъществено преследване по смисъла на ЗУБ, поради което той не може да се завърне в страната му на произход. Видно от интервюто му е, че той самият е заявил, че при преместването му в Мазар-е-Шариф и при престоят му в този град, е нямал проблеми, но оплакването му е, че не е могъл да се върне в Баглан при брат му. Посочените обстоятелства от разказа на чужденеца не могат да обосноват извод за наличието на индивидуално насочен към личността му сериозен риск от преследване в страната му по произход и основателен страх в него от това. Основателно е преценено от съда, че административният орган правилно е отказал предоставянето и на хуманитарен статут. От справките, представени по делото вкл. и тази, представена пред касационната инстанция, която е от 05.04.2018 г. се установява, че има провинции, вкл. и град М. Шариф, които са относително по-малко засегнати от насилие, предизвикано от конфликти. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в страната по произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, която сама по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. При отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила, следва да се приеме, че постановеното решение от административния съд, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд