Решение № 5715 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2010 г.

Решение № 5715 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Кирчо Александров Кожухаров от гр. Варна за отмяна на влязло в сила решение № 15468/16.12.2009 г. на Върховния административен съд - I А отделение, постановено по адм. д. № 9208 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решение № 723/29.04.2009 г., постановено по адм. д. № 305 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна, АО. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. Кожухаров срещу РА № 0301714/31.08.07 г., поправен с РА за поправка № 19083/17.09.2007 г. на ТД на НАП - Варна, потвърдени общо с решение № 780А от 2.1.2008 г. и е прекратил производството по делото. Подателят на искането счита, че е налице обстоятелство по чл. 239, т. 1 от АПК, което му е станало известно след като се е запознал с решението на ВАС, I А отделение. Между страните по спора е постигнато споразумение за удължаване на срока, което е от значение за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Новото обстоятелство се изразява в това, че по неизвестни за Кожухаров причини предложението за удължаване на срока и даденото съгласие не са станали известни на състава на ВАС при вземане на решението. Към искането е приложено копие от пощенски плик, установяващо, че предложението за удължаване на срока за произнасяне от Д "ОУИ" е изпратено до лицето по пощата в 45 дневния срок за произнасяне с решение Копието на пощенския плик е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. По съображения, изложени в искането и поддържани в съдебно заседание адв. Петрова, действаща като представител по пълномощие на К. Кожухаров е пледирала за уважаване на искането за отмяна. Алтернативно моли искането да бъде обсъдено като частна жалба против решението на ВАС, I А отделение в частта оставяща без разглеждане жалбата на Кожухаров и прекратяваща производството по делото. Ответникът по искането - Директорът на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, преценявайки допустимостта на искането за отмяна, неговата основателност на предявеното основание, прие за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. За да постанови решението, чиято отмяна се претендира тричленният състав на ВАС, I А отделение в производство по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК е установил от фактическа страна, че Кожухаров е подал жалба против РА до Д "ОУИ" - Варна в ТД на НАП на 14.09.2007 г. Съобразно указанията, съдържащи се в ТР № 7/11.12.2008 г. по т. д. № 3/08 г. на ОСС от ВАС, 45 - дневният преклузивен срок е изтекъл на 29.10.07 г. (четвъртък, работен ден). Съдът е направил извода, че тридесетдневният срок за обжалване на мълчаливото потвърждаване изтича на 29.11.2007 г. (неделя), респективно срокът е изтекъл на следващият ден - понеделник (30.11.07 г.). Жалбата до съда е подадена на 28.01.2008 г., тоест извън посочения срок. Ревизионният акт за поправка е оспорен с жалба, подадена на 24.10.07 г. и също е потвърден с горепосоченото решение на Д "ОУИ". Направен е извод, че в случаите на "мълчаливо потвърждаване" на РА по чл. 156, ал. 4 ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в хипотезата на подадена жалба от ДЗЛ при условията на чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Касационната инстанция се е мотивирала с липсата на данни за сключване на споразумение за удължаване на срока, като решението на Д "ОУИ" е постановено на 02.01.2008 г., тоест след всички гореописани срокове. Жалбата до съда е подадена на 28.01.2008 г., след изтичане на 30 - дневния срок от датата на жалбата срещу първия РА, (изтекъл на 29.11.2007 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посочените в искането за отмяна обстоятелство и доказателство не са нови по смисъла на цитираната норма. Писменото предложение на Д "ОУИ" - Варна до К. Кожухаров за удължаване срока, на основание чл. 156, ал. 7 от ДОПК, е от 23.10.07 г., а молбата с която лицето е отговорило е с вх. № от 31.10.07 г., като в нея Кожухаров е потвърдил получаването на предложението. Приложеното копие на пощенски плик към искането за отмяна носи клеймо с дата 29.10.07 г. Решението на ВАС, I А отделение е постановено на 16.12.09 г., поради което Кожухаров обективно е могъл да представи в касационното производство писмените доказателства, установяващи сключването на споразумение за удължаване на срока. Твърдението на Кожухаров, че не е имало спор относно сключване на споразумението в срок е неоснователно, тъй като съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, съдът следи и служебно. Освен това, както е посочено в касационното решение дадените указания в ТР на ОСС от ВАС са задължителни, включително относно характера на срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Искането на Кожухаров за разглеждането му като частна жалба е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него се прекрати. В случая тричленният състав на ВАС, I А отделение се е произнесъл с решение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. Цитираната разпоредба, регламентира правомощието на ВАС при недопустимост на решението да го обезсили в оспорената част, като прекрати делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 244, ал. 1, чл. 249 във вр. с чл. 159 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия