Решение № 15856 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2020 г.

Решение № 15856 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Калугеров от [населено място], срещу Решение № 167/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 281/2020 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №Ц 1012-04-13#1/30.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/13.03.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото териториално поделение на НОИ, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на социална пенсия за старост. От изложеното в касационната жалба би могло да се изведе довод за оспорване на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява се за отмяна на съдебния акт. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на А. Калугеров срещу Решение №Ц 1012-04-13#1/30.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/13.03.2020 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото териториално поделение на НОИ за отказ да се отпусне на жалбоподателя социална пенсия за старост по чл. 89 а, ал. 1 от КСО. Мотивите за постановения отказ са, че годишният доход на член от семейството (2 члена) за предходните 12 месеца преди датата на заявлението е 1094, 68 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че А. Калугеров е навършил [възраст] към датата на заявлението за социална пенсия за старост, но не отговаря на другото кумулативно изискуемо условие по чл. 89 а КСО, защото установеният в пенсионното производство годишен доход на член от семейството му за последните 12 месеца преди датата на навършване на [възраст] е по-голям от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Решението е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Настоящият касационен състав изцяло споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, както и правните му изводи. По делото няма спор за броя на членовете на семейството на Калугеров, относно размера на доходите им, чийто единствен източник е съпругата Калугерова, видно от попълнената декларация за семейно положение и годишен доход на член от семейството. Безспорно е, че жалбоподателят e навършил [възраст] към датата на подаване на заявлението, с което е изпълнено първото от двете кумулативно предвидени в нормата на чл. 89 а, ал. 1 от КСО условия. Във връзка с второто условие, с което се въвежда изискване за съпоставка на дохода на член от семейството с гарантирания минимален доход за страната за съответен период, следва да се отбележи, че съпоставка следва да се прави не с дохода на самото лице, искащо отпускане на пенсията, а с дохода на член от семейството му. Както се посочи по-горе, в семейството на жалбоподателя се включват той и съпругата му. Следователно доходът на член от семейството следва да се изчисли, като сборът от доходите на двамата съпрузи се раздели на две. В процесния случай е установено, че за периода от дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за отпускането на социална пенсия, доходът на семейството на Калугеров се формира от получената пенсия от неговата съпруга с годишен размер на 2 189, 37 лв. При това положение годишният доход на член от семейството е разделената на две сума или 1 094, 68 лв. Така установеният размер не се оспорва от жалбоподателя и същият се явява правилно определен. Съгласно чл. 89 а, ал. 1 от КСО право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Правилно Административен съд-Велико Търново е приел, че за да възникне правото на социална пенсия, следва да са налице две материалноправни предпоставки - минимално изискуема възраст и доход на член от семейството, по-нисък от сбора на гарантирания минимален доход за страната през последните 12-месеца. Кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което липсата на една от тях е пречка да възникне право на социална пенсия за старост. Обосновано съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице изискването годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта, респ. подаване на заявлението, да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. По делото е безспорно установено, че годишният доход на член от семейството за последните 12 месеца преди датата на навършване на възрастта е в размер на 1094, 68 лв., а съгласно ПМС № 305 от 19.12.2017 г. сборът на гарантирания минимален доход, установен за страната за същия период е в размер на 900 лв., т. е. има надвишение. Изложените в касационната жалба съображения относно така възприетият размер не могат да бъдат разглеждани в това съдебно производство, доколкото не съдебната инстанция е овластена да определя размерът на гарантирания минимален доход за страната. Ето защо правилен е изводът на съда, че в случая годишният доход на член от семейството е по-висок от гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца, поради което не е налице една от предпоставките за отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89 а от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,