Решение № 9520 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14608/2016 г.

Решение № 9520 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14608/2016 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община А. срещу Решение № 2203 от 04.11.2016 г. на Административен съд-В., постановено по административно дело № 1231/2016 г. С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 98/23.02.2016 г. на старши експерт "МДТ" към отдел "Местни данъци и такси", потвърден с Решение № Ж-32-/1/25.03.2016 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община А., в частта му, с която въз основа на декларация с вх. № 5302001910/4.08.2014 г. са установени за ЕТ "В. В." за 2016 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 5 094,35 лв., такса за ползване на депо за битови отпадъци в размер на 2 122,65 лв. и такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 424,53 лв. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че процесният обект не попада в категорията недвижими имоти, за които се дължи данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Извършил е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил искането на административния орган за повторна експертиза, която да изследва характеристиките и предназначението на процесния обект. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "В. В.", счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и присъди направените разноски съгласно представен списък. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № 98/23.02.2016 г. в частта, с която са установени за 2016 г. задължение за данък върху недвижими имоти по чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в размер на 5 094,35 лв. и задължение за такса битови отпадъци по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, както следва: такса в размер на 2 122,65 лв. за предоставяне на услугата "ползване на депо за битови отпадъци" и такса в размер на 424,53 лв. за предоставяне на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". В декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, таблица 3 процесният обект е описан по следния начин: "покритие над съществуваща торища площадка и 2 бр. краварника, навес без оградни стени". Позовавайки се на разпоредбата на чл. 181 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), съдът е приел, че изпълнението на ограждащи стени представлява съществена характеристика на сградата, т. е. при липсата на изпълнени ограждащи стени е възможно да има право на строеж върху сграда или част от нея, но не и сграда. На следващо място, съдът е отбелязал, че същественото значение на ограждащите стени е нормативно закрепено и в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която "Очертание на сграда" се определя от външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Очертание на сграда е и ортогоналната проекция на външните стени на първия надземен етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени. Съдът е допълнил, че останалите характеристики на сградата, дадени в § 1, т. 2 от ДР на същата наредба, са свързани повече с нейното функционално предназначение, като общото между тях е, че и едните, и другите имат ограждащи стени. Отсъствието на ограждащи стени е посочено в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, но този факт не е бил отчетен от административния орган, което е довело до установяване на процесните задължения при неправилно приложение на материалния закон. Според съда административният орган смесва понятията "строеж" и "сграда", а идентичност между тях няма видно от разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Извършената по делото съдебно-техническа експертиза потвърждава липсата на ограждащи стени на декларирания обект, което особено ясно е показано на приложения към експертизата снимков материал. Съдът е приел, че обектът представлява съоръжение за защита от нитратни замърсявания, основавайки този извод на т. 4 от експертното заключение на СТЕ. При тези обстоятелства, съдът е приел за безспорно установен факта, че декларираният обект не представлява сграда по смисъла чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ - от значение е обективното негово състояние, а не неправилното му отразяване като сграда в технически паспорт № 43/27.05.2014 г. или в становището на главния архитект изх. № 0800-2805/1/6.07.2015 г. При положение, че обектът не представлява сграда, в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 63, ал. 1, вр. чл. 64 и чл. 11 от ЗМДТ са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Наред с горните съображения, съдът допълнително е посочил, че размерът на таксата за ползване на депо не е правилно установен, тъй като такава е определена за цялата 2016 г., а депото е функционирало до 01.05.2016 г. Относно таксата за поддържането на чистотата на териториите съдът е приел, че ответникът не е установил факта за предоставянето на такава услуга. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е отменил АУЗД, без да изследва релевантните факти и обстоятелства, съставляващи соченото от ответника основание за възникване на процесните задължения. Първо, предметът на експертизата е необосновано ограничен до отговор на въпросите дали обектът съставлява преместваем обект или конкретен вид строеж - сграда. Видно от приложение № 2 към ЗМДТ законодателят е регламентирал норми за данъчната оценка на недвижимите имоти, които очертават правнозначимите характеристики на отделния обект, включително неговата конструкция и функционално предназначение. Приложението обхваща параметрите за изчисление на данъчната оценка на отделните категории недвижими имоти, включително такива, които не носят характеристиките на сгради и съставляват навеси (с оградни и без оградни стени - таблица № 2), както и навеси като вид производствени и селскостопански обекти - таблица № 4. Липсата на качеството сграда не е достатъчно за изключване на обекта от приложното поле на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Второ, въпреки извършеното от ответника оспорване на заключението на СТЕ, съдът не е допуснал повторна експертиза за изясняване на основния спорен въпрос дали обектът съставлява допълнително застрояване или част от основното застрояване, както и относно неговото функционално предназначение. В обстоятелствената част на СТЕ ВЛ е посочило, че обектът е част от основното застрояване, а в т. 4 от заключителната част е посочило, че е част от съоръжението за съхранение на оборски тор, без да уточнява в какво се състои последното съоръжение и дали е част от основното застрояване. В крайна сметка, макар съдът правилно да е очертал като спорен въпроса дали обектът съставлява допълнително застрояване, не е дал отговор на този въпрос нито в изводите си по фактите, нито в изводите си по приложението на материалния закон. Второ, изводът на съда за липса на доказателства за извършване на услугата "ползване на депо за битови отпадъци" за част от процесния период, а за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за целия период, е изцяло необоснован. Съдът не е обсъдил представените по делото отчети за извършени дейности по експлоатация на депо за неопасни отпадъци и отчети за поддържане на чистотата на териториите - нито дали предметът на отчетените дейности кореспондира на нормативно очертаното съдържание на процесните услуги, нито дали периодът на извършването им съвпада с процесния период, а единствено е изложил обща констатация, че ответникът не е доказал извършването на процесните услуги. Поради допуснатото от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила по делото са останали неизяснени важни за предмета на спора въпроси относно това процесният обект какъв вид застрояване съставлява, какво е неговото функционално предназначение, дали е подлежал на деклариране като самостоятелен обект и оттам дали притежанието на последния е основание за възникване на задължения за собственика му за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и дали данъчната основа е определена правилно. Съдът не е дал обоснован отговор и на въпроса относно реалното предоставяне на услугите по чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ през процесния период. В нарушение на чл. 171, ал. 2 от АПК и принципа на служебното начало съдът не е събрал относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства решаването на спора по същество от настоящата инстанция предвид забрана за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК. Поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК по искането на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение