Решение № 5372 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10266/2016 г.

Решение № 5372 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10266/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Х. от град С. срещу решение № 5181 от 18 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 7240/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-29-14/19 ноември 2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Х. Г., в отговор на касационната жална и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Т. Д. Х. срещу заповед № РД-29-14/19 ноември 2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 178, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е забранено ползването и достъпът на невъведения в експлоатация по законоустановения ред обект: "Преустройство на таван в жилище в подпокривното пространство", находящ се на таванско ниво /кота + 9.00/ на блок ..., ж. к. "Яворов", град С.. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. От данните по делото безспорно е установено, че строежът представлява преустройство на две отделни тавански помещения, чрез обединяването им в едно общо жилище, намиращо се в подпокривното пространство на жилищната кооперация. Ползването на строежа, който административният орган и съдът правилно са определили като такъв от четвърта категория, се осъществява без същият да е бил въведен в експлоатация. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ от страна на жалбоподателя, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежите от шеста категория, какъвто процесният не е. По делото не са представени доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация, като такива не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното административно производство, а и не се спори да са били издавани. Първоинстанционният съд в решението си е определил относимите към предмета на спора въпроси, които е обсъдил подробно. Тези въпроси в случая са: наличие на строеж, подлежащ на приемане по съответния ред, ползване на строежа и липсата на издадено разрешение за ползване, съответно - удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Неотносимо към спора е твърдението, че в заповедта, с която е забранено ползването и достъпът до обекта същият не е бил индивидуализиран коректно от страна на административния орган. Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, която е основание за издаване на оспорената заповед е визирано, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган. В случая липсват каквито и да е доказателства, удостоверяващи, че за обекта или за част от него са били подавани заявления за въвеждането му в експлоатация. Още повече с оглед безспорните доказателства по делото е видно, че строежът представлява едно общо жилище, което е описано коректно в обжалвания административен акт. Останалите наведени в касационната жалба възражения са били изложени и в жалбата пред административния съд, като изводите на съда и мотивите за тяхната неоснователност се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Строежът представлява преустройство на обект от четвърта категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ, за които обекти, компетентен да издава заповеди за забрана на тяхното ползване съгласно чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, както е в настоящия случай. В тази връзка обоснован е изводът на административния съд за неоснователност на възраженията за нищожност на заповед № РД-29-14/19 ноември 2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община поради липсата му на компетентност, с оглед представената заповед № РД-09-1423/05 декември 2012 г. на кмета на Столична община, с която на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" е предоставено правомощието да издава заповеди по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24 януари 2017 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,