Решение № 27 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 657/2020 г.

Решение № 27 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 657/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 96612/27.12.2019 г. на П. К. Б., чрез адвокат Ж. Н. от АК–В., за отмяна на влязло в сила решение № 1061 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 13872/2015 г. на Районен съд Варна, с което са уважени предявените искове на М. Т. Б. против П. К. Б., на основание чл. 127, ал. 2 СК, като е възложено на майката - М. Т. Б. да упражнява родителските права на малолетната Й. П. Б. род. на..... г.; определено е местоживеенето на детето при майката на адрес: [населено място], [улица], №.., ет.... и е определен режим на лични отношения с бащата – П. К. Б., който е осъден да заплаща месечна издръжка от 500 лева, считано от 06.11.2015 г., както и сумата от 6000 лева за издръжка на детето за минал период. Ответникът по молбата за отмяна П. К. Б. чрез адвокат Б. Б. от АК-В. взема становище за недопустимост на молбата, респ. за нейната неоснователност. От Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] не е постъпило становище. При проверката за допустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна може да се подаде в тримесечен срок от деня на узнаване на решението. Молителят твърди, че за решението по гр. д. № 13872/2015 г. на Районен съд Варна е узнал на 05.12.2019 г., когато е давал обяснения по ДП № 1385/2019 г. на 02 РУ МВР В.. От данните по делото не се установява П. К. Б. да е узнал за постановеното решение, чиято отмяна се иска, преди датата посочена от него, с оглед на което възражението за недопустимост на молбата за отмяна от 27.12.2019 г. е неоснователно. Въз основа на върнатите в цялост съобщения от посочения по делото адрес на ответника П. К. Б. по гр. д. № 13872/2015 г. на РС Варна, с отбелязвания на връчителя на 28.12.2015 г. - "адреса посетен многократно", "разговаряно и по телефона" и залепването на уведомление от 14.12.2015 г., съдът е приел, че страната е редовно уведомена, получила е препис от исковата молба и не е подала писмен отговор. Връчването на призовки за съдебните заседания по делото е било извършено по същия начин, включително и за постановеното съдебно решение, което е съобщено чрез залепването на уведомление на адреса на ответника на 17.04.2016 г. При тези фактически обстоятелства, доводите в подадената молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са основателни, тъй като действията на съда по връчването на съобщения и съдебни книжа на ответника по делото не са съобразени с изискванията на процесуалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че когато лицето е търсено, но не е намерено на адреса в исковата молба и е било поставено уведомление, ответникът следва да се счита за редовно уведомен и няма пречка за разглеждане на делото в негово отсъствие. Тези процесуални действия не са съобразени с изискванията на чл. 47, ал. 3 и ал. 6 ГПК, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация и ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес, а когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото, като назначава особен представител на разноски на ищеца. В конкретния случай, ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес, но съдът не е дал указания на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация и не е бил назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Ето защо, доводите на молителя за неправилно приложение на процесуалния закон при връчването на съобщения и съдебни книжа по делото са основателни, а първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, нарушавайки правото на защита на ответника. Воден от изложеното, молбата за отмяна на П. К. Б. чрез адвокат Ж. Н. от АК–В., на влязлото в сила решение № 1061 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 13872/2015 г. на Районен съд Варна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е основателна и следва да бъде уважена, като делото бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд, който да започне новото разглеждане от връчването на препис от исковата молба. Молителят е поискал сторените разноски в производството, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК – за внесена държавна такса в размер на 492, 50 лева и за изплатено адвокатско възнаграждение от 550 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение