Решение № 5582 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Добрич, подадена чрез упълномощен адвокат Е. Шарабов, против решение 2466 от 23.12.2024 г., постановено от Административен съд Добрич, по адм. д. 442/2024 г. С жалбата, в съдебно заседание и в представена по делото писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че не са налице трите кумулативни предпоставки за издаване на процесната заповед по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. По аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК поддържа, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като към датата на издаването ѝ висящ спор за собственост между Център за бизнес и култура АД и Община Добрич не е бил налице, тъй като общината не е била уведомявана, че срещу нея е заведено гражданско дело за собствеността върху имота. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че общината е била информирана най-късно на 15.08.2024 г. за образуваното пред Окръжен съд Добрич съдебно производство, като счита, че надлежното уведомяване за образувано гражданско дело е възможно единствено чрез получаване на официално съобщение от съда, адресирано до самата община и нейния представляващ в лицето на кмета. Изразява становище, че наличието на висящ граждански спор за правото на собственост върху общинския имот не е преюдициален за производството по реда на чл. 65 ЗОС. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Център за бизнес и култура АД срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции с представен списък за тях. Ответникът Център за бизнес и култура АД оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат К. Кирилова, която с писмен отговор и в проведеното съдебно заседание пледира за отхвърлянето ѝ, както и за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция съобразно списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото по делото не се установяват еднозначно наличието на трите предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОС обосноваващи изземването на недвижимия имот. Според участващия по делото прокурор представените по делото доказателства оборват наличието на отрицателно предвидената предпоставка за изземване на имот общинска собственост - владението или държането на имота да е без основание, защото и правото на ползване на недвижимия имот, и апортът на недвижим имот дават основание за владение/държане на този имот. Счита обаче, че гражданскоправните спорове, касаещи процесния имот, не са пречка той да бъде принудително иззет по реда на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а застъпеното от първостепенния съд обратно становище не е повлияло на правилността на решението като краен резултат. Като прецени доводите на страните и данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на Община Добрич за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 2466 от 23.12.2024 г. е отменена по жалба на Център за бизнес и култура АД заповед 1309/30.08.2024 г. на кмета на Община Добрич; Община Добрич е осъдена да заплати на Център за бизнес и култура АД сумата от 5090 /пет хиляди и деветдесет/ лева, съставляваща сторени разноски за първата инстанция. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Добрич е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда обаче оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС, при установена липса на кумулативно изискуемите се от законовата разпоредба предпоставки. Първоинстанционният съд е анализирал всички представени по делото доказателства и е приел, че с Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ 1799/10.04.2002 г., вписан в Служба по вписванията Добрич, са актувани като собственост на Община Добрич масивна четириетажна сграда Център за бизнес и култура със застроена площ 4372, 20 кв.м, разгъната застроена площ 18 493,80 кв.м, както и застроено и незастроено дворно място, представляващо УПИ I, в кв. 51 по плана на ЦГЧ на гр. Добрич, с административен адрес : гр. Добрич, ул. България 3. Сградата е с идентификатор 72624.623.627.2 по КККР на гр. Добрич и с функционално предназначение: административна, делова сграда. Съдът е установил, че с решение 187 от 17.01.1994 г. по т.д. 155/1994 г. по описа на Окръжен съд Добрич е вписано в Търговския регистър Център за бизнес и култура АД, като в капитала му е включена непарична вноска на стойност 71 400 000 лева, изразяваща се във вещно право на ползуване върху сграда със застроена площ 3431,75 кв.м и разгъната площ 17824 кв.м, находяща се в гр. Добрич, кв. 51, парцел I, собственост на учредителя - Община Добрич. Внасянето на вещното право на ползване върху процесния имот като непарична вноска е отразено в актуалното състояние на дружеството, както и в т. 9 Предоставени права върху имота на съставения АЧОС. От приложените по делото съдебни удостоверения, първоинстанционният съд е установил още, че по подадена от Център за бизнес и култура АД искова молба с вх. рег. 4878/31.07.2024 г. в Окръжен съд Добрич е образувано гр. д. 456/2024 г. с ответник Община Добрич. С посочената искова молба са предявени два обективно съединени иска срещу общината - главен иск за признаване за установено по отношение на Община Добрич, че Център за бизнес и култура АД е собственик на недвижим имот с идентификатор 72624.623.627.2 по силата на апорт непарична вноска, внесена от акционера Община Добрич през 1993 г. и евентуален иск за признаване за установено по отношение на Община Добрич, че Център за бизнес и култура АД е носител на безсрочното право на ползване върху същия недвижим имот по силата на апорт непарична вноска, внесена от акционера Община Добрич при учредяване на дружеството. Към момента на постановяване на обжалваното решение производството по образуваното гражданско дело е било на етап отстраняване на нередовностите на исковата молба. При тези фактически установявания, съдът е анализирал предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС и е приел, че в случая е налице единствено втората материалноправна предпоставка - фактическата власт върху сградата се упражнява от дружеството жалбоподател, без обаче да са установени първата и третата - изземваният имот да е безспорна общинска собственост и да е безспорно установено, че липсва правно основание за държането или владението на този имот. Според съда, при наличие на повдигнат съдебен спор за собствеността/притежанието на ограничени вещни права върху имота, обект на принудително изземване, ответникът не е могъл да упражни правомощията си по чл. 65, ал. 1 ЗОС, независимо от наличието на АЧОС, който макар и официален свидетелстващ документ, няма правопораждащо действие. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че към момента на произнасянето на кмета на общината производството пред общия съд е било на етап отстраняване на нередовности на исковата молба, но това не изключва висящността на спора по аргумент от чл. 125 ГПК. Обсъдено е, че е служебно известно на съда образуваното по жалба на Център за бизнес и култура АД адм. д. 433/2024 г. по описа на Административен съд Добрич, с което се оспорва мълчалив отказ на длъжностно лице при Община Добрич да издаде две удостоверения за данъчна оценка на сградата и на вещното право на ползване върху нея по подадени от дружеството заявления от 15.08.2024 г. именно във връзка с висящото пред гражданския съд дело. Поради това е формиран извод, че най-късно към посочената дата общината е била наясно, че е налице възникнал спор за материално право, следователно неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, коментирайки в мотивите си въпроси, които са от компетентността на общия съд. Оттук е изведено заключение, че привилегията по чл. 65 ЗОС е изключение от общия ред и изисква безспорност на заявените права, какъвто не е настоящия случай, следователно неизпълнението на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОС правят издадената заповед материално незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т. 4 АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд правилно е отменил процесната заповед, като издадена в отсъствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав. Нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Облекченият ред на защита на правата на общината върху собствените ѝ имоти обаче презюмира безспорност на същите по отношение на третите лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено обстоятелството, че фактическата власт върху имота се упражнява от Център за бизнес и култура АД, но е налице спор относно обстоятелствата дали изземваният имот представлява общинска собственост и дали дружеството го държи или владее без правно основание. От приобщените доказателства е видно, че по силата на силата постановеното решение 187 от 17.01.1994 г. по т. д. 155/1994 г. по описа на Окръжен съд Добрич, в капитала на Център за бизнес и култура АД е включена непарична вноска на стойност 71 400 000 лева, изразяваща се във вещно право на ползуване върху сграда със застроена площ 3431,75 кв.м и разгъната площ 17824 кв.м, находяща се в гр. Добрич, кв. 51, парцел I, собственост на учредителя - Община Добрич. Предметът на апортната вноска изрично е описан в т. 9 Предоставени права върху имота от съставения АЧОС 1799/10.04.2002 г., като е посочено, че на Център за бизнес и култура АД е предоставено вещно право на ползване върху сградата на основание решение 187 от 17.01.1994 г. на Добрички окръжен съд. Непаричната вноска фигурира и в актуалното състояние на акционерното дружество, публично достъпно в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като под т. 33 е вписано следното обстоятелство: ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ НЕЗАВЪРШЕНА СГРАДА, СОБСТВЕНОСТ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ, НАХОДЯЩА СЕ В ГР.ДОБРИЧ, бул. БЪЛГАРИЯ 3, С РАЗГЪНАТА ЗАСТРОЕНА ПЛОЩ 17824 КВ.МЕТРА, подробно описано в експертна оценка на експерти, назначени от ДОС, представляваща неразделна част от документите по регистрацията и разпределена в акции на брой 7140 всяка от по 10 лева. Стойност: 71400 лв. В случая безспорно е налице е спор за собственост, който не може да бъде решен в рамките на настоящото съдебно-административното производство и за който има образувано гр. д. 456/2024 г. по описа на Окръжен съд Добрич. Административният съд не разполага с компетентност да прави изводи за това дали собствеността върху процесния имот действително е на общината и дали правното основание на което Център за бизнес и култура АД владее имота се погасява с изтичането на предвидения в чл. 39, ал. 2 ЗОС срок, след като се касае за право на ползване по силата на апортна вноска в акционерното дружество. За материалната законосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината е установена по безспорен начин, чрез титул за собственост, какъвто обаче не е настоящия случай. При така установената фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като не е установено безспорно имотът да е общинска собственост, държан или ползван от Център за бизнес и култура АД без правно основание. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че към датата на издаването на процесната заповед не е бил налице спор за собственост между Център за бизнес и култура АД и Община Добрич. Според приложеното по делото съдебно удостоверение изх. 3094 от 05.11.2024 г. исковата молба на дружеството за образуване на гр. д. 456/2024 г. с ответник Община Добрич е заведена с вх. рег. 4878/31.07.2024 г., т.е. преди постановяването на заповед 1309/30.08.2024 г. на кмета на Община Добрич. Както основателно е посочил административния съд, обстоятелството, че производството пред общия съд е било на етап отстраняване на нередовности на исковата молба, не изключва висящността на спора, защото според чл. 125 ГПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, а по аргумент от чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. Изцяло се споделят изводите на първостепенния съд, че най-късно на 15.08.2024 г. общината е узнала за образуваното пред общия съд гражданско дело по повод исканите от Център за бизнес и култура АД два броя удостоверения за данъчна оценка. При направена служебна справка по цитираното от съда адм.д. 443/2024 г. по описа на Административен съд Добрич се установява, че исканията за издаване на процесните удостоверения за данъчна оценка са депозирани на 15.08.2024 г., във връзка с издадено съдебно удостоверение от Окръжен съд - Добрич за снабдяване с тях /така според решение 2184 от 19.11.2024 г. по адм. д. 443/2024 г. по описа на Административен съд Добрич/. Вярно е, че заявяването на удостоверения за данъчна оценка само по себе си не може да бъде ясна индиция за висящо производство пред общия съд, но такава категорично е съдебното удостоверение от Окръжен съд Добрич въз основа на което е поискано издаването на двата документа. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че е недопустимо в производство за контрол върху законосъобразността на заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС да се решава спорният между страните въпрос относно приложимостта на чл. 39, ал. 2 от ЗОС, във вр. § 6 от ПЗР на ЗОС /отм./ по отношение на апортираното в акционерното дружество съд вещно право на ползване върху процесната сграда. Въпросът дали безсрочното право на ползване върху имота - общинска собственост е прекратено с изтичането на 10-годишният срок по чл. 39, ал. 2 ЗОС следва да се реши в рамките на образуваното пред Окръжен съд Добрич гражданско дело, а до произнасянето на гражданския съд с влязъл в сила съдебен акт заповедта за изземване се явява незаконосъобразна. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора и в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК е основателна претенцията на ответника Център за бизнес и култура АД за заплащане на разноски по делото, за които са представени доказателства: договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, удостоверяващо заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 3000 лева по банков път. Разноските са предявени своевременно и касационният жалбоподател не е направил възражение за тяхната прекомерност в съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което същите следва да бъдат присъдени в пълен размер. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,