Решение № 1882 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2017 г.

Решение № 1882 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Столична община - район "Триадица", чрез адв. Божилов като процесуален представител, и на Д. С. Ц., чрез адв. Джигански като процесуален представител, срещу решение № 3749 от 05.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1809/2017 г. по описа на Административен съд - С. - град, с което е прогласена нищожността на административен акт на първия касатор, обективиран в удостоверение № РТР 17-ГР94-99/2/23.01.2017 г. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради постановяването му по недопустима жалба и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - М. К. Ц. и "Сибанк" ЕАД, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на М. К. Ц. срещу удостоверение № РТР 17-ГР94-99/2/23.01.2017 г. на главния архитект на район "Триадица" - Столична община, с което на основание чл. 91, ал. 1 АПК е оттеглено удостоверение № 7000-181/12.03.2009 г., издадено на основание чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за завършен груб строеж на "офис сграда на М/Г+6 ет. с магазини, снек бар и подземни гаражи", находяща се в УПИ II-428, кв. 116-А, м. Манастирски ливади - изток. Съдът е приел, че административният акт, обективиран в оспореното удостоверение е нищожен поради липса на материална компетентност на органа, който го е издал по реда на чл. 91, ал. 1 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че удостоверение № 7000-181/12.03.2009 г. е издадено на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ по повод подадена от строителя "Б. Б." ООД, на когото е учредено право на строеж срещу задължение за построяване на сградата, молба за завършен груб строеж. След издаването на това удостоверение е постъпило искане вх. № РТР17-ГР94-99/16.01.2017 г. от Д. С. Ц., съсобственик в УПИ II-428, кв. 116-А, с която е предложено удостоверението относно посочения строеж да бъде оттеглено. Въз основа на искането и след извършена проверка на място, обективирана в протокол от 18.01.2017 г., на основание на чл. 91, ал. 1 АПК, главният архитект на район "Триадица" - Столична община е оттеглил цитираното удостоверение. Съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ, след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея. Удостоверението за степента на завършеност на разрешен строеж е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Издаването му представлява административна услуга съгласно § 1, т. 2, б. "а" ДР ЗА, както правилно е приел съдът. С него се удостоверяват факти с правно значение. След като издаването на протокол (удостоверение) по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ поражда права за адресатите му, то отказът да се издаде такъв акт, засяга по неблагоприятен начин правната им сфера. Такова неблагоприятно засягане е налице и в хипотезата на отмяната, респ. оттеглянето на вече издадено удостоверение на основание чл. 91, ал. 1 АПК, като новият акт подлежи на съдебен контрол съгласно ал. 2 на същата разпоредба. В случая съдът се е произнесъл по допустима жалба, подадена от лице с правен интерес от оспорването. Жалбоподателката в първоинстанционното производство М. К. Ц. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сградата, идеални части от нея и от правото на строеж. В нотариалния акт, с който е придобила правата си, изрично е посочено, че обектът е на фаза на строителството "груб строеж". Нотариалният акт е съставен въз основа на удостоверението за степен на завършеност на сградата, което е оттеглено с оспорения пред съда акт. Придобитото право на собственост в резултат на прехвърлителна сделка на базата на издаденото удостоверение за завършен груб строеж обуславя правния интерес на оспорващата пред административния съд да обжалва удостоверението за оттегляне на издадения на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ акт. Доводите за недопустимост на съдебното решение поради постановяването му по жалба на лице, което няма правен интерес и срещу документ, който не носи белезите на административен акт, са неоснователни. Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая за административния орган не са били налице материалните предпоставки за приложение на чл. 91, ал. 1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба, посочена като правно основание в оспореното удостоверение на главния архитект на район "Триадица" - Столична община, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. С този законов текст е предвидена възможност за органа да осъществи корекция на решението си чрез собствен контрол върху него, като в резултат на преразглеждането може да оттегли оспорения акт, да го отмени, измени или да издаде съответния акт. Това право на отзив може да бъде упражнено само при редовно подадена жалба или протест, каквито в случая не са налице. На отзив подлежи "оспорения акт", което изискване сочи, че пред административния орган следва да е подадена редовна жалба срещу невлязъл в сила административен акт. В случая, както обосновано е приел и съдът, не е налице редовна жалба. Подаденото до главния архитект на район "Триадица" искане не представлява оспорване по смисъла на закона на издаденото удостоверение за степен на завършеност на строежа пред съда или пред горестоящ орган. С него директно е поискана отмяната му от органа, който го е издал. Дори и да се приеме, че искането е с характер на жалба, то същата е подадена извън срока по чл. 84, ал. 1 АПК за оспорване на удостоверението по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от заинтересованите лица, т. е. след като същото е придобило стабилитет. Следователно, в случая не е осъществена една от императивните предпоставки, предвидени в чл. 91, ал. 1 АПК, за да е налице възможността за преразглеждане на разрешения с акта въпрос. Ето защо, като е обявил оспореното удостоверение за нищожно, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. С оглед така констатирания съществен порок при издаване на акта за оттегляне правилно съдът не е разглеждал направените възражения относно степента на завършеност на строежа и отговаря ли на той на дефиницията за груб строеж съгласно § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Предвид изложеното и при липсата на релевираните от касатора основания за отмяна, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,