Решение № 1783 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2019 г.

Решение № 1783 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Кмета на община Смолян, чрез процесуалния му представител юрк. Карамучев и на "Сантея - Райково" ООД, гр. Смолян, чрез процесуалните й представители адв. Родопски и адв. Кисьов, срещу решение № 63 от 26.02.2019 г. по адм. дело № 346/2018 г. на Административен съд – Смолян, с което е отменена заповед № УТ – 074 от 26.10.2018 г. на Кмета на община Смолян, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – план за регулация и застрояване за кв. 130 по плана на гр. Смолян, кв. Райково, изразяващо се в изменение на улична и дворищна регулация на УПИ XIV – за стоково тържище с преотреждане на същия в УПИ ХIV – 578 – стоково тържище и производствена дейност с ограничителни линия за застрояване и указани параметри на застройка, като промяната обхваща и УПИ XVI – за транспортна база и УПИ ХХIV – за производствена и дървопреработващи дейности, съобразно приложения проект. С решението община Смолян е осъдена да заплати разноските по делото. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението на АС – Смолян да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите срещу заповедта на Кмета на община Смолян, а евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски, а касаторът кмет на община Смолян прави и възражение за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения в полза на процесуалните представители на ответниците в случай, че са над минимално предвидените възнаграждения по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците "Сантея 99" ЕООД, "Асенов" ЕООД и И. Бялков, чрез процесуалния им представител, с писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответникът "Булпалет" ЕООД, чрез процесуалния си представител с писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Ответниците "Електроразпределение юг" ЕАД, Окръжно пътно управление, "Тоди" ООД, "Би - 76" ЕООД, редовно призован, не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС – Смолян е приел, че оспорената заповед за изменение на ПУП – план за изменение на улична регулация и дворищна регулация и застрояване – е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че не съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й, а само позоваването в нея на разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е недостатъчно същата да се приеме за отговаряща на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е и че не е доказано наличието на предпоставките за изменение на плана, а именно наличието на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 1 и чл. 208 от ЗУТ във връзка с § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 61/2007 г.), което е посочил, че е в тежест на административния орган. Поради това е отмени оспорената заповед. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място, съдът не е определил допустимата част от оспорването на заповедта, а без мотиви е приел жалбите на всички жалбоподатели пред него за допустими срещу заповедта в цялост. Видно обаче от доказателствата, с оспорената заповед, която е единство между текстова и графична част, е предвидена регулация на УПИ XIV – за стоково тържище и производствени дейности, както и промяна на уличната регулация от о. т. 33 през о. т. 1149, о. т. 1147, о. т. 3808, 3804 до о. т. 1139, с които части обаче имотите на жалбоподателите не граничат. Не е направена преценка и досежно допустимостта на жалбата на собствениците на УПИ, IV (имот идентификатор № 923. 520), XV (имот идентификатор № 923. 519) и УПИ XVII (имот идентификатор № 923. 91) както и по отношение на изменението на уличната регулация от о. т. 1149 през о. т. 34 а, 34 б до о. т. 34 в, като липсва установяване дали с това изменение на уличната регулация се засягат техните имоти и съответно дали в тази част е допустима жалбата им. Не е установено и дали жалбоподателите, собственици на посочените имоти, са лица заинтересовани по реда на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ, за които е признато право на жалба. По отношение на собственика "Булпалет" ЕООД на УПИ XVI – за транспортна база и УПИ XXIV – за производство и дървопреработване (имоти идентификатори № 923. 111 и № 923. 112) е безспорно установено, че тези имоти се засягат от изменението на уличната регулация, тъй като се отнема част от тези имоти по съществуваща на място подпорна стена за регулиране на улицата. По отношение обаче на другите посочени по–горе жалбоподатели не е установено, включително със специални знания, дали техните имоти се засягат от изменението на уличната регулация в посочените й части, които граничат с техните имоти, с оглед установяване на допустимост на жалбите. На второ място, неправилен е изводът на съда за това, че оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й, такива са посочени в заповедта, а и съдът ги цитира в своето решение, а именно чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, а именно неизвършване на отчуждителни процедури по предходен влязъл в сила план, по който е предвидена улицата – тупик, и съответно изтичането на определения в закона срок. Заповедта за одобрение на изменение на ПУП – ПУР и ПР е единно цяло между текстова и графична част, като от графичната част на оспорената заповед е видно какво изменение на уличната регулация е направено. В административната преписка, включително в заповедта за допускане на изработване на изменението на ПУП и представеното във връзка с нея предложение за изменение на ПУП – ПР и ПУР, е видно и се установява какво изменение е процедирано и съответно е поискано да бъде процедирано. Правилно съдът е посочил, че съгласно ТР № 16 от 1975 г. мотивите на административния акт могат да се съдържат и в административната преписка, но е достигнал до неправилен извод, че в настоящия случай в административната преписка не се съдържат такива мотиви. В тази връзка е неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта само на процесуално основание. Съдът не е събрал доказателства с оглед установяване на наличието или липсата на предпоставките за изменение на плана по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Не е установил по кой план е създадена улицата – тупик с ширина 18 – 19 м. от о. т. 1149 през о. т. 34 а, о. т. 34 б до о. т. 34 в, която всъщност е и спорната част от заповедта. Неотносимо е направеното установяване за последната регулация досежно уличните регулации, тъй като видно от заключението на вещото лице, заповедта за изменение на регулацията от 2016 г. касае само улицата от юг на УПИ XIV, за която улица не е установено дали има оспорване, а заповедта от 2017 г. касаеща според вещото лице улицата от север – т. е. между о. т. 1149 до о. т. 34 в е посочено, че предвижда промяна само на границата на имот в дъното на улицата, т. е. тези заповеди не касая одобрението на план, с който се създава и предвижда улицата. Съдът не е установил кой е планът, с който е предвидена и създадена тази улица, съответно започнали ли са или извършени ли са отчуждителни процедури съгласно плана, по който е създадена улицата, и ако не са, изтекли ли са сроковете, предвидени в чл. 208 от ЗУТ във връзка с § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 61/2007 г.). При липса на приетите за установени от съда нарушения на административно производствените правила, то оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Непроизнасянето по същество на спора, препятства проверката за съответствие на решението с материалния закон, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва, най – напред, да даде указания за установяване на правния интерес от оспорване на заповедта и да определи допустимото оспорване в съответствие с правилата на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ, включително с използване на специални знания при необходимост. При новото разглеждане съдът следва да установи и наличието или липсата на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ досежно условията за промяна на уличната регулация и дворищната регулация като събере доказателства по кой план е одобрена предходната улична и дворищна регулация, както и започнали ли са процедури за отчуждаване и приложен ли е планът, по който е създадена улицата, и ако не изтекли ли са сроковете по чл. 208 от ЗУТ във връзка с § 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 61/2007 г.). Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,