Решение № 14451 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2011 г.

Решение № 14451 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу решение № 6683/13.05.2011 г. по адм. д. № 13707/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд в частта, с която е отменено решение на Висшия съдебен съвет по т. 47. 2 по протокол № 23/17.06.2010 г. досежно наложеното дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на Станислав Йорданов Стоянов и преписката е върната на Висшия съдебен съвет. Счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Станислав Йорданов Стоянов намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Станислав Йорданов Стоянов срещу решение по т. 47.1 и т. 47.2 от 17.06.2010 г., с което на основание чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ (ДВ, бр. 33/2009 г.) е прието, че магистратът е извършил дисциплинарни нарушения, изразяващи се в "системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството", като му е наложил дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност". С решението в обжалваната му част е отменен оспореният административен акт в частта досежно наложеното наказание и преписката е върната на органа за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган законосъобразно е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, в редакцията към процесния период. както и че е осъществил релевантни действия и бездействия, довели до необосновано забавяне на производството- нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ (изм.). В частта досежно наложеното наказание решението на органа, според първостепенния съд, е необосновано. Органът не е обосновал приетата форма на вина-умисъл, мотивирал е решението си със становище на свой член, което не е доказано и противоречи на останалите доказателства по делото и е приел за отегчаващи обстоятелства факти, които не могат да бъдат квалифицирани като такива. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон при следните съображения: Видно от приложеното по делото решение на дисциплинарния състав изрично е посочено, че Станислав Стоянов като прокурор в районна прокуратура - Разград е допуснал виновно системно неспазване на сроковете по делата, предвидени в НПК, и е извършвал действа по разследването извън срок, с което ги е опорочил, бездействал е, с което неоправдано е забавил производствата и е допуснал неизпълнение на служебните се задължения, като е нарушил чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ (ДВ, бр. 33/2009 г.) При мотивиране на предложеното наказание дисциплинарният състав е приел, че нарушенията са извършени умишлено, с цел да се отложи решаването на делата по същество. Настоящата инстанция счита, че такова посочване на умисъла като форма на вината от административния орган е обосновано. В случая от съвкупния доказателствен материал се установява, че магистратът е целял настъпването именно на последицата отлагане решаването на възложените му преписки по същество, поради което субективната страна на извършените от Стоянов нарушения е под формата на умисъл. Дори обаче този извод на административния орган да не е обоснован, това не опорочава преценката за вида на предложеното от дисциплинарния състав и прието от административния орган дисциплинарно наказание. Нарушенията от магистрата са извършвани през целия ревизирания период. Системността на тези нарушения, дори без да е посочена, или е посочена форма на вината в хипотезата на умисъл, обосновава изключително висока тежест на нарушенията и сочи именно на допускане или целене забава на производствата. Системното неспазване на сроковете, многобройните и неоснователни спирания, връщания и възобновявания по едно и също досъдебно производство не може да се квалифицира като преценка на доказателствата, извършена по вътрешно убеждение на магистрата, както е приел първостепенният съд, а сочи на трайно установен стил на работа. Тези действия и пропущания на магистрата са постоянство в неговата работа, довели са и до накърняване права на пострадали, обвиняеми, свидетели. Те са станали достояние на разследващите органи и обществеността в района, което не кореспондира с магистратската преценка по вътрешно убеждение. Поради това настоящата инстанция намира, че административният орган се е съобразил с визираните в чл. 309 ЗСВ критерии при определяне вида на дисциплинарното наказание. Преценени са и са взети предвид всички обстоятелства, при които са реализирани виновно нарушенията на служебните задължения. В този аспект изказването на чл. на състава за работата на магистрата като военен следовател е ирелевантно, тъй като същото касае период извън ревизирания. Това изказване не сочи на липса на мотивираност досежно извода на органа както за наличието на посочените нарушения, така и за вида и степента на наложеното дисциплинарно наказание. В разглеждания смисъл настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на съда за "незаконосъобразност на част от отегчаващите вината обстоятелства и необоснованост на тези, формиращи поведението на магистрата и формата на вината". Направеното изказване на чл. от Съвета, че "нарушенията са продължили през целия период на дейността на прокурор Стоянов, включително и през последните три години" не опровергава крайния извод за вида и тежестта на наложеното наказание като съответно и съразмерно на виновно извършените нарушения на служебните задължения. Такова изказване не може да се квалифицира като прието от органа, но недоказано отегчаващо обстоятелство. В разглеждания случай това посочване не е единственият мотив на административнонаказващия орган за постановяване на атакуваното му решение. Напротив, административнонаказващият орган е посочил конкретни факти и обстоятелства, само за ревизирания период, като с оглед системността на извършените действия и бездействия, правилно квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ (ДВ, бр. 33/2009 г.) изводът за необходимост от налагане на най-тежкото наказание е съответен на материалноправните разпоредби на ЗСВ. Предвид изложеното, като е приел немотивираност на обжалваното решение на ВСС в частта досежно наложеното дисциплинарно наказание, първоинстанционният съд е постановил противоречащо на материалния закон решение. Същото следва за бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу наложеното дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност." Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,