Решение № 6569 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2010 г.

Решение № 6569 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Ивайло Кулев-Айюн Дахаб", гр. Враца, представлявано от собственика и управител Ивайло Стефанов Кулев, против Решение № 16/04.12.2009 г. по адм. дело № 94/2009 г. на Административен съд-Враца, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Министъра на отбраната, чрез пълномощника си - юрисконсулт Николова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Останалите ответници не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ"Ивайло Кулев-Айюн Дахаб", гр. Враца, против Заповед № ДК-10-17/20.12.2008 г. на Началника на РДНСК-Враца, с която е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 186/23.07.2007 г. на главния архитект на община-Враца, за строеж "Магазин за промишлени стоки и офис" в УПИ I-667,668,4597 в кв. 57 по плана на гр. Враца, с възложител ЕТ"Владимир Николов-2003", гр. Враца, ведно с одобрените инвестиционни проекти. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като оспореното пред началника на РДНСК-Враца разрешение за строеж е издадено в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, противоречи на предвижданията на подробния устройствен план и правилно е отменено. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че РС № 186/23.07.2007 г. на главния архитект на община-Враца е издадено на основание Заповед № 279/26.02.2004 г. на кмета на община-Враца, с която е одобрено ЧИ на ПУП /ПР и ПЗ/ на УПИ I в кв. 57 по плана на ж. к."Река Лева" - гр. Враца. С това частично изменение на плана за застрояване, в северната част на УПИ I, се предвижда допълващо застрояване - изграждане на магазин. Този магазин е предмет на оспореното пред началника на РДНСК-Враца РС № 186/2007 г. С влязло в сила Решение № 7/08.05.2008 г. постановено по адм. дело № 411/2007 г. на Административен съд-Враца, описаната Заповед № 279/26.02.2004 г. за ЧИПУП-ПРЗ на УПИ I кв. 57 по плана на ж. к. Река Лева", гр. Враца, в частта й, предвиждаща изграждането на магазин, е отменена. С Решение № 13/19.06.2008 г. постановено по адм. дело № 108/2008 г. на Административен съд-Враца, влязло в сила, е отменен отказът на началника на РДНСК-Враца да разгледа жалбата на настоящия ответник- Министерство на отбраната против процесното РС № 186/2007 г. на гл. архитект на община-Враца и преписката му е върната обратно, с указания за изрично произнасяне по жалбата, на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ. Страни по делото са били Министерство на отбраната и началника на РДНСК-Враца. В изпълнение на това решение е издадена Заповед № ДК-10-17/20.12.2008 г. на началника на РДНСК - Враца, потвърдена от първоинстанционния съд. При така посочените данни, изводът на решаващия съд, че РС № 186/23.07.2007 г. е издадено в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план и по-точно плана на застрояване на УПИ I, кв. 57 на гр. Враца, е законосъобразен. След като с влязло в сила съдебно решение е отменено изменението на плана, а разрешението за строеж е издадено въз основа на това изменение, то правилно е прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Възраженията на касатора, относно правото на Министерството на отбраната, чрез министъра на отбраната, да оспорва разрешението за строеж, са неоснователни. По този въпрос, относно допустимостта на това оспорване и наличието на правен интерес у Министерството на отбраната да обжалва разрешението за строеж, е налице влязло в сила решение по адм. д. № 108/2008 г. на АС-Враца, което решение е задължително, по аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК. Неоснователни са и възраженията за нарушение на чл. 156 от ЗУТ, поради това, че разрешението за строеж е влязло в сила. По този въпрос също е налице присъдено нещо, като с цитираното по-горе решение на АС-Враца е прието, че е допустимо обжалването на РС от МО именно поради неизпълнение на процедурата по съобщаването му на всички заинтересовани страни. При неизпълнена процедура по съобщаване, РС не е влязло в сила и може да бъде оспорвано, респ. отменено при констатирана незаконосъобразност, както е в случая. Поради отсъствие на твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение